10
определение по гр.д.№ 2326 от 2018 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
София, 10.01. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 2326 по описа за 2018 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във връзка с чл.280 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу решение № 153 от 31.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2821 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение , I-ви състав, с което е отменено решение № 231 от 31.10.2017 г. по гр.д.№ 332 от 2016 г. на Районен съд- Провадия и вместо него е постановено ново решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу А. Н. С. и Ш. С. Ш. иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността и за уважаване на предявения от А. Н. С. и Ш. С. Ш. срещу А. И. М. и Б. Ш. Н. насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във връзка с чл.79 ЗС за следния имот: дворно място, находящо се в [населено място], обл.В., [улица], съставляващо УПИ X.-62 в кв.13 по плана на [населено място], цялото с площ 246 кв.м., при граници- улица, поземлени имоти I-61, II-65 и XI-63, ведно с построената в същото жилищна сграда с площ 45 кв.м.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК. Касаторите твърдят, че обжалваното решение противоречи на посочената практика на ВКС по формулираните в изложението множество материалноправни и процесуалноправни въпроси, че произнасянето по част от въпросите е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Твърди се, освен това, че решението на въззивния съд е очевидно неправилно.
По основанието противоречие с практиката на ВКС са изведени следните въпроси с посочване към всеки от тях на решения на касационната инстанция, на които въззивното решение противоречи:
1. Длъжен ли е съдът да се съобрази с посочените от страните предели на търсената защита- в рамки и по начин, който е поискан от ищеца ? Ако позоваващият се на придобивна давност е посочил срока само от-до като години, следва ли съдът в решението си да уточни датата, от която е започнало владението ? – противоречие с решение № 94 от 09.05.2014 г. по гр.д.№ 566 от 2013 г. на ВКС, ГК, III г.о. и Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2001 г. на ОСГК на ВКС. В този контекст се обосновава недопустимост на решението на окръжния съд, като произнесено свръхпетитум.
2. Допустимо ли е въззивната инстанция да разширява обема на извършваната проверка, включвайки в предмета на доказване нови обстоятелства, които не са определени като спорни до въззивната фаза на процеса и не са възлагани в тежест на страните, включително и от въззивния съд ? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси, по които не е осъществено оспорване от страна в процеса ? – противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
3. Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада“ с мотивите си ? Следва ли да се доказва обстоятелството, което не е включено в предмета на доказване и не са дадени указания от съда за установяването му ?- противоречие с решение № 276 от 24.02.2015 г. по гр.д. № 519 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. дело № 1281 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о.
4. За правомощието на въззивния съд да се произнесе по наличието на съществено нарушение на съдопроизвоствените правила, което не е посочено във въззивната жалба и не е обсъдено от страните; Може ли въззивният съд да направи решаващо заключение по предявеното оплакване във въззивната жалба, приемайки че ищците не са доказали правото на собственост на своите праводатели по отношение на дворното място ? – противоречие с решение № 12 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 2429 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 33 от 19.02.2015 г. по гр.д.№ 3050 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Тълкувателно решение № 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС.
5. В кои случаи правната квалификация е свързана с допустимостта или основателността на обжалваното решение ? – противоречие с Тълкувателно решение № 2 от 29.02.2012 г. по тълк.д.№ 2 от 2011 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 5 от 20.02.2012 г. по гр.д.№ 658 от 2011 г. на ВКС, ГК, III г.о. на ВКС, решение № 77 от 08.03.2011 г. по гр.д.№ 127 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 249 от 23.07.2010 г. по гр.д.№ 92 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11 от 2012 г. на ОСГК на ВКС.
6. Дължи ли въззивният съд даване на указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради неточност на доклада и дадените указания ? – противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 429 от 21.06.2010 г. по гр.д.№ 1151 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 549 от 29.10.2010 г. по гр.д.№ 56 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 172 от 23.02.2010 г. по гр.д. № 386 от 2009 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 385 от 10.05.2010 г. по гр.д.№ 1245 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 700 от 06.12.2010 г. по гр.д.№ 304 от 2010 г. на ВКС, ГК, III г.о.
7. За доказатествената тежест при предявена насрещна претенция по иск по чл. 108 ЗС за придобиване на имота по давност- противоречие с решение № 382 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 323 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.и решение № 416 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 953 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.
8. Когато предявеният иск не отговаря на всички процесуални предпоставки за неговата допустимост, следва ли въззивната инстанция да остави без движение исковата молба/насрещен иск и да даде срок за отстраняване на констатираната нередовност ? – противоречие с решение № 238 от 15.01.2015 г. по гр.д.№ 1880 от 2014 г. на ВКС, ГК, III г.о.
9. За задължението на съда да постанови решението си в съответствие с принципите за равенство на страните в процеса, на диспозитивното, състезателното и служебното начало- чл.6, чл.7, чл.8 и чл.9 ГПК- противоречие с Тълкувателно решение № 34 от 15.08.1983 г. по гр.д.№ 11 от 1983 г. на ОСГК на ВС, решение № 154 от 26.10.2015 г. по гр.д.№ 1425 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 280 от 18.03.2014 г. по гр.д.№ 1718 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 211 от 13.09.2011 г. по гр.д.№ 1940 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 237 от 20.04.2015 г. по гр.д. № 1425 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., определение № 391 от 10.07.2013 г. по гр.д.№ 1718 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о.
10. Задължен ли е съдът да изложи собствени мотиви по всички възражения на страните, както и да обсъди всички доказателства по делото във връзка с възраженията и доводите на страните, относими към правния спор ? Следва ли съдът да направи преценка на всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, както и да обсъди всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, като отрази този анализ в мотивите си, посочвайки въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени ? – противоречие с решение № 271 от 08.02.2017 г. по гр.д.№ 1386 от 2016 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д.№ 4265 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр.д.№ 257 от 2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр.д.№ 91 от 2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 403 от 23.01.2015 г. по гр.д. № 3902 от 2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 212 от 01.02.2012 г. по търг.д.№ 1106/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 37 от 29.03.2012 г. по гр.д.№ 241 от 2011 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 202 от 21.12.2013 г. по търг.д.№ 866 от 2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 204 от 28.10.2015 г. по гр.д.№ 2584 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 159 от 22.02.2016 г. по търг.д.№ 1871 от 2014 г. на ВКС, ГК,II т.о., решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр.д.№ 4744 от 2008 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 22 от 24.02.2015 г. по гр.д.№ 4581 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 87 от 04.09.1958 г. по гр.д.№ 55 от 1958 г. на ОСГК на ВС, решение № 381 от 21.03.2012 г. по гр.д.№ 756 от 2010 г. на ВКС. Твърди се, също, че въпросът за позоваването на съда на свидетелски показания, дадени пред друг състав на съда, решението по който е отменено и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав е относимо към формиране на решаващите изводи на съда и е постановено в противоречие с горепосочената практика.
11. Необсъждането на свидетелските показания, неточното им интерпретиране и абсолютно неправилното им тълкуване, водят ли до неправилни правни изводи ? – противоречие с решение № 266 от 29.06.2011 г. по гр.д.№ 1058 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 1769 от 03.06.1996 г. по гр.д.№ 2657 от 1995 г. на ВКС, ГК, IV г.о.
12. По материалноправните въпроси относно приложението на правилото на чл.79, ал.1 ЗС като способ за придобиване на собственост; относно предпоставките на придобивната давност- владението като упражняване на фактическа власт върху имота с намерение за своене, в частност относно субективната страна на владението, изразяваща се в намерението да се свои вещта, за презумпцията на чл. 69 ЗС, както и за действията, които смущават владението- твърди се противоречие с решение № 445 от 31.07.2012 г. по гр.д.№ 283 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 88 от 27.07.2016 г. по гр.д.№ 661 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. и решение № 528 от 11.06.2010 г. по гр.д.№ 1218 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.
13. Лицето, което се позовава на придобивна давност за чужди имот, предоставен му за временно ползване от неговия собственик, придобил имота чрез правна сделка от ползвателя, трябва ли да доказва при спор за собственост, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо собственика намерението да владее имота за себе си или намерението му за своене се предполага на основание чл. 69 ЗС и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата власт върху целия имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС ? – сочи се противоречие с решенията по предходната точка, както и с решение № 381 от 25.10.2010 г. по гр.д.№ 37 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 382 от 24.06.2010 г. по гр.д.№ 323 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о. Като относими по въпроса се цитират и решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 58 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3786 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.
14. Следва ли в мотивите на съда да се посочат констатации чрез какви действия е демонстрирана промяната в намерението на ответниците да упражняват фактическата власт върху имота само за себе си, след като са оставени от купувачите на продадения от тях имот да живеят в него за определено време ? – противоречие с решение № 315 от 13.04.2009 г. по гр.д.№ 6445 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 194 от 14.03.2009 г. по гр.д.№ 6225 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 1061 от 23.10.2008 г. по гр.д.№ 4664 от 2007 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 956 от 05.11.2008 г. по гр.д.№ 5956 от 2007 г. на ВКС, ГК, III г.о., решение № 1222 от 03.11.2008 г. по гр.д.№ 3941 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 1153 от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 4157 от 2007 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 140 от 17.03.2006 г. по гр.д.№ 797 от 2005 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 14 от 2006 г. на ВКС, ГК, I г.о., а също и с решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II ГО на ВКС, решение № 197 от 27.10.2015 г. по гр.д.№ 2426 от 2015 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.
15. Необходимо ли е да бъде манифестирано спрямо невладеещия собственик намерението за своене на владеещия несобственик ? Достатъчно ли е за реализиране на състава на придобивната давност демонстрирането на собственическото намерение на владеещия несобственик спрямо трети лица или следва да бъде демонстрирано и спрямо невладеещия собственик ? Следва ли да се счита отблъснато владението на невладеещия собственик само чрез фактическо ненапускане на недвижимия имот от страна на владеещия несобственик ? – противоречие с решение № 23 от 20.05.2016 г. по гр.д.№ 5162 от 2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 276 от 20.11.2014 г. по гр.д.№ 3036 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 31 от 15.02.2011 г. по гр.д.№ 1273 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о.
16. Всяко владение ли, като елемент от фактическия състав на придобивната давност, сочи намерение за своене ? – противоречие с решение № 69 от 23.07.2015 г. по гр.д.№ 6268 от 2014 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 270 от 20.05.2010 г. по гр.д.№ 1162 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 145 от 14.06.2011 г. по гр.д.№ 627 от 2010 г. на ВКС, ГК, I г.о.
17. За предпоставките на придобиване по давност на недвижим имот, фактическата власт върху който се упражнява въз основа на прекратено облигационно правоотношение- противоречие с решение № 139 от 16.01.2017 г. по гр. д. № 2165 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 118 от 21.05.2013 г. по гр.д.№ 1535 от 2013 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 291 от 09.08.2010 г. по гр.д. № 859 от 2009 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 1840 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 115 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 977 от 2016 г. на ВКС, ГК, II г.о.
18. За приложението на презумпцията по чл. 69 ЗС и по чл. 83 ЗС и може ли да бъде придобит по давност за периода 2001 г.- 2016 г. имот, за който има данни, че до 2009 г. е бил общинска собственост и чия е доказателствената тежест ? – противоречие с решение № 262 от 29.11.2011 г. по гр.д.№ 342 от 2011 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 45 от 16.03.2015 г. по гр.д. № 6533 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 416 от 09.08.2010 г. по гр.д.№ 953 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.
19. За фактическите действия, които могат да доведат до обезпокояване на владението- противоречие с решение № 3 от 06.03.2015 г. по гр.д.№ 4048 от 2014 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 5 от 25.01.2010 г. по гр.д.№ 2728 от 2008 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 376 от 12.03.2013 г. по гр.д.№ 260 от 2012 г. на ВКС, ГК, I г.о.
20. Следва ли преди съдът да се произнесе по спора да го изясни напълно фактическа страна, като съобрази фактите в тяхната взаимовръзка и време за осъществяването им ? – несъответствие с решение № 817 от 04.01.2011 г. по гр.д.№ 1903 от 2009 г. на ВКС, ГК, I г.о.
21. Приложима ли е презумпцията на чл.69 ЗС в случай, че претендиращите придобивна давност са изразили отношението си спрямо правото на собственост върху недвижимия имот, прехвърляйки го доброволно, възмездно и по установения ред на владеещия собственик ? – сочи се, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмен отговор от 31.05.2018 г. ответниците по жалбата А. С. и Ш. Ш. считат, че жалбата е недопустима, като просрочена и с оглед цената на иска. Оспорват и основателността на същата, поради непосочване на годни основания за отмяна по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Молят касационната жалба да бъде оставена без разглеждане, а евентуално- касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд да не бъде допускано.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на първо отделение по наличието на основания за допускане на касационното обжалване приема следното: Неоснователно е възражението на ответниците по жалбата, че касационната жалба е просрочена. Същата е подадена в едномесечния срок по чл.283 ГПК: видно от съобщение /находящо се на лист 36 от въззивното дело/ въззивното решение е било връчено на касаторите на 15.02.2018 г., а видно от пощенски плик /находящ се на лист 54 от настоящото дело/ касационната жалба е подадена по пощата на 15.03.2018 г.
Неоснователно е и възражението за недопустимост на жалбата с оглед цената на иска. Обжалваното въззивно решение е по предявен иск за собственост върху недвижим имот и съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК това решение подлежи на касационно обжалване.
За да постанови обжалваното решение за отхвърляне на предявения от А. И. М. и Б. Ш. Н. срещу А. Н. С. и Ш. С. Ш. иск с правно основание чл.108 ЗС и да уважи предявения от ответниците насрещен иск по чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл.79 ЗС за процесния имот /дворно място с площ 246 кв.м., ведно с построената в същото жилищна сграда с площ 45 кв.м./, въззивният съд е приел, че не е доказано фактическата власт на ответниците по ревандикационния иск през процесния период да е упражнявана на твърдяното от ищците облигационно основание- заем за послужване, което да обосновава извод, че владението е упражнявано за собствениците ищци. Приел е за установено, че и след продажбата на имота през 2001 г. А. С. и Ш. Ш. са продължили да упражняват фактическата власт върху имота с намерението да го своят, постоянно, непрекъснато, спокойно и явно, а извършваните в имота действия обективират намерение за своене, като тези действия са били несъмнителни за околните. Според съда, предприетите от ищеца А. М. действия по придобиване от [община] на дворното място, върху което е построена постройката, не са довели до прекъсване на владението на ответниците. Прието е, че с оглед доказаността на предпоставките на придобивната давност /упражняване на владение от А. и С. Сеид, начиная от 29.08.2001 г., което след смъртта на последния през 2006 г. е продължило от сина му Ш. Ш., и изтичане на изискуемия от закона период от време/ правото на собственост върху земята и постройката е придобито от ответниците на твърдяното от тях оригинерно основание.
По отношение на правото на собственост върху дворното място съдът е приел, че ищците, чиято е била доказателствената тежест, не са доказали, че праводателят им [община] е била собственик на това дворно място- предвид на това, че представеният по делото акт за общинска собственост нямал правопораждащо действие и не легитимирал общината като собственик, ако не са доказани някои от посочените в чл.77 ЗС придобивни способи. С оглед на горното, макар и не изрично, съдът е приел, че не е имало законови пречки ответниците да придобият правото на собственост върху това дворното място по давност.
С оглед тези мотиви на въззивния съд в обжалваното решение налице е основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на това решение по следните въпроси:
1. Втория поставен от касаторите въпрос- Допустимо ли е въззивната инстанция да разширява обема на извършваната проверка, включвайки в предмета на доказване нови обстоятелства, които не са определени като спорни до въззивната фаза на процеса и не са възлагани в тежест на страните, включително и от въззивния съд ? Допустимо ли е въззивният съд да се произнася по въпроси, по които не е осъществено оспорване от страна в процеса ?
2. Третия поставен от касаторите въпрос- Може ли въззивният съд, без да изследва становището на страните, без да отдели спорното от безспорното, без да даде указания на страните да дадат своето становище по въведените от него нови предели на предмета на доказване от ищеца, да се произнесе с въззивното решение, като го „изненада“ с мотивите си ? Следва ли да се доказва обстоятелството, което не е включено в предмета на доказване и не са дадени указания от съда за установяването му ?
Тези въпроси са правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като са обусловили изводите на съда в обжалваното решение относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот: Първоинстанционният съд е приел за доказано, че ищците са придобили правото на собственост върху процесното дворно място от [община], на основание договор за продажба по реда на чл.36, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост от 12.11.2009 г. Въпреки липсата на такъв довод във въззивната жалба на ответниците и липсата на спор между страните по този въпрос, въззивният съд е приел, че ищците не са доказали, че праводателят им [община] е собственик на дворното място /предвид на това че актът за частна общинска собственост няма правопораждащо действие/, без да укаже и даде възможност на ищците да ангажират доказателства затова. Въз основа на това съдът е приел и че не е имало законови пречки ответниците да придобият правото на собственост върху това дворното място по давност при осъществявано от тях владение за периода от преди закупуването на мястото от [община] през 2009 г. до завеждане на исковата молба през 2015 г.
Приетото от съда противоречи на задължителната практика на ВКС, обективирана в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и на цитираната от касаторите практика на ВКС по горепосочените въпроси. В нея се приема, че контролът на въззивният съд по отношение на правилността на първоинстанционното решение е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, освен когато следва да осигури прилагането на императивна материалноправна норма, установена в публичен интерес или служебно да следи за интереса на някоя от страните в процеса /например в производството за поставяне под запрещение/ или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Тоест, че въззивният съд се произнася само по въведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението. Приема се и че въззивният съд не може да приеме за недоказани обстоятелства, които първоинстанционният съд е приел за безспорни между страните или за ненуждаещи се от доказване и за които на страната не са давани указания да представи доказателства.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 153 от 31.01.2018 г. по в.гр.д.№ 2821 от 2017 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, I-ви състав.
ДАВА едноседмичен срок на А. И. М. и Б. Ш. Н. да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, касационната жалба ще бъде върната, а образуваното по нея дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.