13
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
София, 14.02.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №953 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№13870/22.12.2017г., подадена от М. Д. Г. чрез процесуалния ? представител адв.З. Р. от АК-Р., срещу решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№648/2017г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №1002/02.08.2017г. по същото дело, с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е възстановена запазената част на Д. Н. Д., Д. Н. Д. и М. Д. Г. от наследството на Й. И. К. в размер на ? ид.част от наследствената маса за всеки един от тях, чрез намаляване на извършено завещателно разпореждане в полза на Д. Г. К., както и запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Д. Г. К. в размер на 1/3 ид.част от наследствената маса чрез намаляване на извършените от него в полза на М. Д. Г. дарения с н.а.№…, том .., рег.№…, н.д.№…/10.04.2014г.; н.а.№…, том ., рег.№…, н.д.№…/11.04.2014г.; н.а.№…, том .., рег.№…, н.д.№…/11.04.2014г. и н.а.№…, том ., рег.№…, н.д.№…/17.04.2014г. и
между съделителите е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ………., находящ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор …………., с адрес : [населено място], [улица], вх.4, ет.1, ап.И при права 9/24 идеални части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 15/24 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната делба на ПИ №….., находящ се в землището на [населено място], обл.Р., в м.“С.“ с площ от 9.370дка при права 1/3 идеална част за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 2/3 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната съдебна делба на 500/1262 идеални части от дворно място в [населено място], обл.Р., цялото от 1262кв.м., съставляващо парцел X.-… в кв.47 по плана на града с реално ползване върху 500кв.м. откъм съседа Й. И. и с лице откъм улицата 7 метра, за която част е обособен ПИ№………….2, в който се намира подобрение – сграда №…….. на един етаж, паянтова, с площ 28кв.м.; ПИ с №………., находящ се в землището на [населено място], в м.“Т.“ с площ от 9.9657дка; ПИ с №………., находящ се в землището на [населено място], м.“Зад м.“ с площ от 7.700дка; ПИ с №……….., находящ се в землището на [населено място], м.“В. л.“ с площ от 0.994дка; ПИ с №……….., находящ се в землището на [населено място], м.“П. к.“ с площ от 5.549дка
при квоти 5/12 ид.части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 7/12 ид.части за М. Д. Г..
С определение №479/22.10.2018г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по въпросите:
1.Следва ли да се формира наследствена маса по чл.31 ЗН, когато наследодателят се е разпоредил с имуществото си, но не с универсално завещание, а с дарения и в кои случаи;
2.Дали е възможно възстановяването на запазената част да се извърши чрез съвместно прилагане на способите на чл.32-34 и чл.36 ЗН;
3.По какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на един наследодател, разпоредил се чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл.30 ЗН и по какъв начин следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на последния, ако освен с цялото завещано имущество приживе се е разпоредил чрез дарения и с цялото свое имущество, придобито на други основания, в полза на лице, което е наследник с право на запазена част и от двете наследства.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се съображения, че е налице произнасяне по непредявен иск, тъй като с исковата молба е поискано намаляване на завещателно разпореждане от 08.02.2001г., направено от Й. И. К., докато с решението съдът е възстановил запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Й. И. К. чрез намаляване на завещателното разпореждане от 08.02.2011г., каквото по делото не е установено Й. И. К. да е направила. Поддържа се също така, че неправилно съдът е приел, че производството е образувано по предявен иск за делба, приемайки, че искът за делба е главният иск, а исковете за възстановяване на запазена част чрез намаляване на завещания и дарения са преюдициални. Според касатора обжалваното решение не съответства на действителното фактическо и правно положение, тъй като съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, както и всички твърдения и възражения. Счита, че неправилно въззивният съд е приел, че хипотезата на извършено разпореждане с цялото имущество чрез няколко последователни дарения е аналогична на хипотезата на разпореждане с универсално завещание, в който случай разпоредбата на чл.34 ЗН не намира приложение, пренебрегвайки по този начин изцяло волята на двамата наследодатели Й. И. К. и Д. Г. К. и давайки по този начин по-голяма защита на правата на наследниците със запазени части. Моли обжалваното решение да бъде обезсилено, респективно отменено и спорът бъде разрешен като искът за делба бъде отхвърлен, а в полза на наследниците с право на запазена част бъде присъдено парично уравнение на запазените им части. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Д. Н. Д. и Д. Н. Д. чрез процесуалния си представител адв.Е. М., изразяват становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
Д. Н. Д. и Д. Н. Д. са предявили срещу М. Д. Г. искове за възстановяване на запазената си част от наследството на Й. И. К., както и искове за възстановяване на запазената си част от наследството на Д. Г. К. и иск за делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, като с отговора на исковата молба съделителката М. Д. Г. е предявила искане за възстановяване на запазената си част от наследството на Й. И. К..
Съделителите са наследници по закон на Й. И. К., починала на 15.08.2011г. и Д. Г. К., починал на 05.05.2014г., като М. Д. Г. е дъщеря на общите наследодатели, а Д. Н. Д. и Д. Н. Д. са деца на починалия на 14.08.1998г. син на общите наследодатели Н. Д. Г..
Със саморъчно завещание от 08.02.2011г. Й. И. К. е завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на Д. Г. К., който е дарил през 2014г. с четири договора на М. Д. Г. както имотите, предмет на завещателното разпореждане, така и имотите, които е притежавал като придобити на друго правно основание.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по делото е образувано по предявен от Д. Н. Д. и Д. Н. Д. иск за делба, съединен с искове за възстановяване на запазена част от наследството чрез намаляване на завещание и дарения, което съединяване е допустимо с оглед изричната разпоредба на чл.343 ГПК, като преюдициалните искове, както и възражението на М. Д. Г., са въведени надлежно в предмета на спора и съдът дължи произнасяне по тях.
Изложени са съображения, че с иска по чл.30, ал.1 ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя /дарения или завещания/, като правото на възстановяване на запазена част, накърнена чрез завещателни или дарствени разпореждания, е самостоятелно субективно потестативно право, което има имуществен характер, а самата запазена, респективно разполагаема част не съставлява дял в натура от наследството, макар в чл.28 и чл.29 ЗН да употребява изразите „част от наследството“ и „част от имуществото на наследодателя“, тъй като начинът на определяне на размера на запазената част съгласно чл.31 ЗН налага извода, че запазената част е цифрова величина, дроб от една стойност, която се изчислява чрез извършване на регламентираните в закона действия.
За да се произнесе по спорните въпроси за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част от наследството на Й. К. и от наследството на Д. К., въззивният съд е взел предвид обстоятелството, че в случая е налице универсално завещание /завещанието на Й. К./, поради което е приел, че не следва да бъде формирана маса по правилата на чл.31 ЗН, а същото да се намали пропорционално до размера на запазената част на наследника, въпреки че след смъртта на завещателката заветникът се е разпоредил чрез договори за дарения с цялото имущество, предмет на завета.
По отношение на възстановяването на запазената част, накърнена чрез извършените от Д. К. дарения въззивният съд е приел, че правилата на чл.32-34 ЗН, както и на чл.36 ЗН намират приложение само в случаите, когато безвъзмездното разпореждане е извършено с договор за дарение, чрез който не се изчерпва цялото имущество на наследодателя, а в случая наследодателят се е разпоредил с цялото си имущество, поради което тези правила не могат да намерят приложение и даренията следва да се намалят до размера на запазената част.
Въззивният съд е приел, че в случая разпоредбата на чл.34 ЗН не следва да намери приложение, тъй като правото на избор по чл.34 ЗН за заветника възниква само когато са завещани или подарени няколко конкретно определени имота, но не и когато са завещани или подарени всичките имоти на наследодателя.
По отношение начина, по който следва да бъде извършено възстановяване на запазената част от наследството на наследодател, който се е разпоредил чрез универсално завещание в хипотеза, при която след неговата смърт заветникът се е разпоредил изцяло със завещаното имущество чрез дарения и е починал преди предявяване на искането по чл.30 ЗН, настоящият състав приема, че на наследника, упражнил правото си да иска възстановяване на запазена част от наследството може да бъде присъдена само паричната равностойност на тази част.
Искането за възстановяване на запазена част от наследството има за предмет възстановяване на равностойността на запазената част на наследника, имащ право на това, от цялото имущество, което наследодателят е притежавал към момента на своята смърт. Уважаването на това искане не е обвързано с присъждане на идеална част от определен имот чрез намаляване на завещателното или дарствено разпореждане с идеална част. /В този смисъл решение №177/28.05.2011г. по гр.д.№844/2010г. на Второ ГО на ВКС, като това становище се поддържа непротиворечиво и последователно в практиката на ВКС./ Искането се предявява срещу ползващото се от завещателното разпореждане лице, като запазената част може да бъде възстановена чрез намаляване на завещателното разпореждане с проста дроб, съответстваща на определената по правилата на чл.29 ЗН запазена част от наследството, респ. чрез връщане на имота в наследството по реда на чл.36, ал.1 ЗН само ако завещаното имущество към момента на предявяването на иска все още се намира в патримониума на заветника. Ако ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество, приложение следва да намери установеното в чл.37 ЗН правило, според което последващите разпореждания със завещаното имущество могат да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част само ако са станали преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след като е вписана исковата молба за намалението и то само ако наследникът с право на запазена част не може да допълни своята запазена част от имуществото на заветника и ако приобретателят не допълни запазената част в пари. И само ако последващото разпореждане със завещаното /или подарено/ имущество бъде отменено, наследникът с право на запазена част би могъл да получи съответната идеална част от имота, съответстваща на запазената му част от наследството.
От съществено значение за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването следователно е обстоятелството дали ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество, в който случай съдът следва да извърши преценка за приложимостта на установеното в чл.37 ЗН правило /в този смисъл решение №404/03.01.2012г. по гр.д.№995/2010г. на Първо ГО на ВКС/, включително в хипотеза, при която ползващото се от завещателното разпореждане лице се е разпоредило със завещаното имущество чрез дарения и е починало преди предявяване на искането по чл.30 ЗН. И ако отмяната на последващите разпоредителни сделки е невъзможна, тъй като са извършени след като е изтекла една година от откриване на наследството и преди да е била вписана исковата молба за намалението, възстановяването на запазената част може да бъде извършено само в пари, като претенцията се насочи към приобретателя на имуществото, независимо дали е наследник на завещателя, респ. прехвърлителя наред с претендиращите възстановяване на запазена част лица или лице, трето за наследството / в този смисъл решение №130/21.12.2015г. по гр.д.№1371/2015г. на Второ ГО и посочените в него решение №800/01.12.2009г. по гр.д.№3234/2008г. на Първо ГО на ВКС и решение №655/29.06.2009г. по гр.д.№1475/2008г. на Първо ГО на ВКС, както и определение №540/18.11.2016г. по ч.гр.д.№4599/2016г. на Четвърто ГО на ВКС/.
С оглед така дадения отговор на въпроса за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част при последващо разпореждане със завещаното имущество, в частта, с която е възстановена запазената част на Д. Н. Д., Д. Н. Д. и М. Д. Г. от наследството на Й. И. К. обжалваното въззивно решение следва да се приеме за неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.32-27 ЗН/.
При съобразяване на обстоятелството, че наследникът по завещание Д. Г. К. се е разпоредил със завещаното имущество чрез дарения, извършени през 2014г., т.е. след като за изтекли повече от две години от смъртта на завещателката Й. И. К., и е починал преди предявяване на искането за възстановяване на запазената част от нейното наследство, следва да се приеме, че запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. следва да бъде възстановена като в тяхна полза бъде присъдена нейната парична равностойност според цената по време на намаляването.
Към момента на смъртта си завещателката Й. И. К. е притежавала ? идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор…………., находящ се в сграда №7, разположена в ПИ с идентификатор…………., с адрес [населено място], [улица], вх.4, ет.1, ап.И, придобит от нея и съпруга ? Д. Г. К. по време на техния брак в качеството им на член-кооператори в Ж.“Г. Д.“ /н.а…, том …, дело…./1972г., съставен на 22.12.1972г./, чиято стойност към настоящия момент възлиза на 36423лв.; 500/1262 идеални части от дворно място, находящо се в [населено място], Р. област, цялото от 1262кв.м., съставляващо парцел X.-… в кв.47 по плана на града, за която част е обособен ПИ ……….., в който се намира сграда ……………., придобити от нея по силата на договор за дарение, сключен на 16.03.1974г. /н.а.№…., том …, дело №…/1974г./, чиято стойност към настоящия момент възлиза на 10496лв.; ПИ ………, ПИ …………. и ПИ ……….., ПИ ……….., находящи се в землището на [населено място], придобити от нея по наследство след възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на И. П. А. и договор за делба от 30.12.1999г., като към настоящия момент стойността на ПИ ………. възлиза на 11084лв., стойността на ПИ ………… възлиза на 8453лв., стойността на ПИ…………… възлиза на 1201лв. и стойността на ПИ 6092лв. Или общо стойността на притежаваното от Й. И. К. към момента на нейната смърт имущество, предмет на завещателното разпореждане от 08.02.2001г., възлиза на 73 748лв.
Запазената част на низходящите на Й. И. К. следва да бъде определена по предвиденото в чл.29, ал.3 ЗН правило – като наследници по закон завещателката е оставила дъщеря М. Д. Г., низходящи от син Н. Д. Г. /починал през 1998г./ и преживял съпруг Д. Г. К.. В този случай разполагаемата част на завещателката е равна на ?, като на ? е равна и запазената част на преживелия съпруг, дъщерята на наследодателката, както и общо на низходящите на починалия преди наследодателката неин син. Стойността на запазената част на низходящите на Н. Д. К. /дъщеря Д. Н. Д. и син Д. Н. Д./ общо възлиза на 18437лв. или по 9218.50лв. за всеки един от тях. Възстановяването на запазените им части от наследството на Й. И. К. следва да бъде извършено, като надарената М. Д. Г. заплати на всеки един от тях по 9218.50лв.
Доколкото ползващият се от завещанието Д. Г. К. се е разпоредил с цялото завещано имущество в полза на М. Д. Г., вследствие на което в нейно лице настъпва сливане на качеството „лице с право на запазена част от наследството на Й. И. К.“ /кредитор/ и „приобретател на завещаното имущество“ /дължник/ по заявената от самата нея претенция за възстановяване на запазена част от наследството на Й. И. К., в нейна полза сума, представляваща равностойност на тази запазена част към настоящия момент не следва да бъде присъждана. Още повече, че тя е получила съответната припадаща ? се част от наследството на Й. И. К. по силата на извършените от Д. Г. К. през 2014г. дарения.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на Първо ГО на ВКС приема, че по реда на чл.293, ал.2 ГПК в частта по претенциите на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. за възстановяване на запазените части от наследството на Й. И. К., обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това възстановяването на запазените им части бъде извършено като М. Д. Г. бъде осъдена да заплати на всеки един от тях по 9218.50лв. С оглед установената в ГПК забрана за влошаване положението на жалбоподателя и като се вземе предвид, че в полза на М. Д. Г. чрез възстановяване на запазената ? част от наследството на Й. И. Д. е присъдена ? идеална част от наследственото имущество, която тя притежава и по силата на извършените от Д. Г. К. разпореждания, настоящият състав приема, че в частта по предявената от М. Д. Г. претенция за възстановяване на запазената ? част от наследството на Й. И. Д. обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като това обстоятелство бъде съобразено при извършването на преценката какво имущество да бъде включено в наследствената маса при разглеждане на претенцията за възстановяване на запазените части от наследството на Д. Г. К..
При извършването на преценка за начина, по който следва да бъде извършено възстановяването на запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Д. Г. К., изразеното от въззивния съд становище, че наследствена маса по реда на чл.31 ЗН не следва да бъде формирана, противоречи на практиката на ВКС.
Непротиворечиво и последователно в практиката си ВКС приема, че съпоставяне на стойността на имуществата, които наследодателят е притежавал към момента на своята смърт след приспадане на задълженията и увеличението на наследството /т.е. формиране на маса по реда на чл.31 ЗН/, следва да бъде извършено и при наличие на извършени от наследодателя няколко последователни дарения с конкретни имущества, респ. няколко завета в полза на различни лица, както и в хипотезата, при която наследодателят се е разпоредил както чрез частни завещателни разпореждания, така и чрез дарения, като в случай, че след така извършените разпореждания в наследството не са останали свободни имущества, формирането на масата е необходимо с оглед установените в чл.32, 33 и 34 ЗН изисквания за поредността на извършване на намалението /решение №57/07.05.2014г. по гр.д.№5702/2013г. на Първо ГО на ВКС и решение №82/16.03.2011г. по гр.д.№221/2010г. на Първо ГО на ВКС/. Приема се също така, че в случаите, при които наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания с повече от един недвижим имот и от тях могат да се обособят по правилата на чл.36 ЗН реални дялове, които да съответстват на стойността на запазената и разполагаема част, определени по реда на чл.31 ЗН, е възможно да се достигне до съвместно прилагане на чл.34 и чл.36 ЗН – заветникът /или надареният/ ще може да избере по реда на чл.34 ЗН поредността, в която да се извърши намалението на отделните завети /или дарения/, а ако се наложи частично намаление на някои от тях, това ще стане в дробна част или по правилата на чл.36 ЗН, когато намаляването в дробна част е невъзможно. При съобразяване на поредността по чл.34 ЗН за заветника /или надарения/ ще се отделят имоти, чиято стойност не надхвърля с повече от ? стойността на разполагаемата част /или сбора от разполагаемата и запазена част/, а останалите имоти /или част от тях, съответстваща на запазената част на предявилия претенцията наследник/ ще се върнат в наследството /решение №104/24.06.2015г. по гр.д.№5871/2014г. на Първо ГО на ВКС/.
Настоящият състав напълно споделя това становище и приема, че същото следва да намери приложение по настоящето дело, тъй като наследодателят Д. Г. К. се е разпоредил с имуществото си в полза на М. Д. Г. с няколко последователно извършени дарения – на 10.04.2014г. /н.а.№…….., том …, рег.№……….., дело №………./; на 11.04.2014г. /н.а.№………, том .., рег.№………., дело №………../; 11.04.2014г. /н.а.№………….., том …….., рег.№………, дело №………./ и на 17.04.2014г. /н.а.№…….., том.., рег.№………., дело №……../.
Неправилно при така установената по делото фактическа обстановка въззивният съд е приел, че маса по чл.31 ЗН не следва да се формира, както и че на надарената М. Д. Г. не следва да бъде дадена възможност да заяви избора си за начина, по който да се извърши намалението, респективно кой от дарените имоти желае да задържи, желае ли да задържи цялото имущество /ако са налице предпоставките за прилагане на чл.36 ЗН/.
И тъй като за формирането на масата по чл.31 ЗН, както и за даване възможност на надарената да заяви своя избор е необходимо извършването на съответните съдопроизводствени действия, в частта по предявената претенция за възстановяване на запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Д. Г. К. обжалваното решение следва да бъде отменено и делото бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
При новото разглеждане съдът следва да формира маса по чл.31 ЗН, включвайки само личното имущество на наследодателя Д. Г. К. /1/2 идеална част от апартамент И, находящ се в [населено място], [улица], вх.4, ет.1; имот №…………., находящ се в землището на [населено място], м.“С.“, придобит по наследство и доброволна делба на земеделските земи на Г. К. К./, както и по ? идеална част от имотите, завещани му от Й. И. К., представляваща запазената му част от нейното наследство /тъй като Д. Н. Д. и Д. Н. Д. вече са получили стойността на разполагаемата си част от наследството на Й. И. К./, както и по ? идеална част от имотите, завещани му от Й. И. К., представляваща разполагаемата част на завещателката. Полагащата се на М. Д. Г. запазена част от наследството на Й. И. К., която ? е възстановена по силата на въззивното решение, не следва да се включва в масата по чл.31 ЗН. След като извърши необходимите изчисления за стойността на наследствената маса по реда на чл.31 ЗН /съобразявайки, че след извършените дарения не е останало свободно имущество, от което наследниците с право на запазена част да могат да я получат/ и определи стойностно разполагаемата част на наследодателя и запазените части на неговите низходящи по правилото на чл.29, ал.1 ЗН, съдът следва да извърши преценка за възможността надарената М. Д. Г. да задържи съответен недвижим имот, преценявайки при това доколко в случая приложение следва да намери правилото на чл.34 ЗН, респективно правилото на чл.36 ЗН.
Обжалваното решение следва да бъде отменено и в частта по предявения иск за делба, тъй като преценката дали е налице съсобственост и върху кои имоти може да бъде направена само след разрешаване на спора възстановяване на запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. с оглед начина, по който това възстановяване бъде извършено.
Доводите на касатора М. Д. Г. за недопустимост на обжалваното решение са неоснователни. Както правилно е приел въззивният съд, исковете за възстановяване на запазена част от наследството са преюдициални спрямо иска за делба, като независимо, че по правната си природа тези искове са конститутивни, допустимостта на тяхното обективно съединяване с иска за делба е изрично предвидена в чл.343 ГПК. Приемането на иска за делба за съвместно разглеждане с исковете за възстановяване на запазена част от наследството не предполага констатация за наличие на съсобственост, както поддържа жалбоподателката.
И доколкото спорът за начина на възстановяване на запазените части и за възможността наследственото имущество да бъде допуснато до делба към настоящия момент не е окончателно разрешен, следва да се приеме, че разноски в касационното производство не следва да бъдат присъждани. По направените от страните разноски въззивният съд следва да се произнесе по реда на чл.294, ал.2 ГПК при новото разглеждане на делото.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№648/2017г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №1002/02.08.2017г. по същото дело в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е възстановена запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Й. И. К. в размер на ? ид.част от наследствената маса чрез намаляване на извършено на 08.02.2001г. завещателно разпореждане в полза на Д. Г. К. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д. Н. Д., с ЕГН …………….., със съдебен адрес [населено място], [улица], ат.5 – адв.Е. М., от наследството на Й. И. К., накърнена с извършеното от наследодателката саморъчно завещание от 08.02.2001г., с което Й. И. К. е завещала на Д. Г. К. цялото си движимо и недвижимо имущество, като ОСЪЖДА М. Д. Г. от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.7, с ЕГН …………, да заплати на Д. Н. Д. сумата 9218.50лв. /девет хиляди двеста и осемнадесет лева и 50ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното ? изплащане.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Д. Н. Д., с ЕГН ………….., със съдебен адрес [населено място], [улица], ат.5 – адв.Е. М., от наследството на Й. И. К., накърнена с извършеното от наследодателката саморъчно завещание от 08.02.2001г., с което Й. И. К. е завещала на Д. Г. К. цялото си движимо и недвижимо имущество, като ОСЪЖДА М. Д. Г. от [населено място], [улица], вх.1, ет.3, ап.7, с ЕГН ………….., да заплати на Д. Н. Д. сумата 9218.50лв. /девет хиляди двеста и осемнадесет лева и 50ст./, ведно със законната лихва върху тази сума от влизане на решението в сила до окончателното ? изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№648/2017г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №1002/02.08.2017г. по същото дело в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е възстановена запазената част М. Д. Г. от наследството на Й. И. К. в размер на ? ид.част от наследствената маса чрез намаляване на извършено на 08.02.2001г. завещателно разпореждане в полза на Д. Г. К..
ОТМЕНЯ въззивно решение №458/02.11.2017г., постановено от Русенския окръжен съд, Гражданска колегия по в.гр.д.№648/2017г., поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №1002/02.08.2017г. по същото дело в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което е възстановена запазената част на Д. Н. Д. и Д. Н. Д. от наследството на Д. Г. К. в размер на 1/3 ид.част от наследствената маса чрез намаляване на извършените от него в полза на М. Д. Г. дарения с н.а.№…., том …, рег.№……, н.д.№…/10.04.2014г.; н.а.№…, том .., рег.№…, н.д.№…/11.04.2014г.; н.а.№…, том .., рег.№…, н.д.№…/11.04.2014г. и н.а.№…, том .., рег.№….., н.д.№…/17.04.2014г. и в частта, с която
между съделителите е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ……….., находящ се в сграда №7, разположена в поземлен имот с идентификатор ………., с адрес : [населено място], [улица], вх.4, ет.1, ап.И при права 9/24 идеални части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 15/24 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната делба на ПИ №……….., находящ се в землището на [населено място], обл.Р., в м.“С.“ с площ от 9.370дка при права 1/3 идеална част за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 2/3 идеални части за М. Д. Г.;
между съделителите е допусната съдебна делба на 500/1262 идеални части от дворно място в [населено място], обл.Р., цялото от 1262кв.м., съставляващо парцел X.-… в кв.47 по плана на града с реално ползване върху 500кв.м. откъм съседа Й. И. и с лице откъм улицата 7 метра, за която част е обособен ПИ№………., в който се намира подобрение – сграда №………. на един етаж, паянтова, с площ 28кв.м.; ПИ с №…………., находящ се в землището на [населено място], в м.“Т.“ с площ от 9.9657дка; ПИ с №……….., находящ се в землището на [населено място], м.“Зад м.“ с площ от 7.700дка; ПИ с №…………, находящ се в землището на [населено място], м.“В. л.“ с площ от 0.994дка; ПИ с №…………, находящ се в землището на [населено място], м.“П. к.“ с площ от 5.549дка при квоти 5/12 ид.части за Д. Н. Д. и Д. Н. Д. и 7/12 ид.части за М. Д. Г. и
ВРЪЩА делото на Русенския окръжен съд за ново разглеждане от друг въззивен състав в отменената част.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: