Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
гр. София, 28.02. 2020 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
при секретаря Лилия Златкова като изслуша докладваното от съдия Христова т.д. №2894 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба от А. Д. К., чрез адв. Е. Б. за отмяна на влязло в сила решение №8310/08.12.2017г. по гр.д. №3048/2015г. на СГС, ГО, І-6 състав, с което са отхвърлени като неоснователни предявените от А. Д. К. срещу ЗД „Бул инс“ АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005г., отм., считано от 01.01.2016 г./, във връзка с § 22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016г., във връзка с чл.45 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 80 000 лева- обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от травматични увреждания, получени в пряка причинна връзка с ПТП, настъпило на 10.11.2014г. в гр.София на бул. „Цариградско шосе“ в района на №238, виновно причинени от водача И. В. Ч., управлявал товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. [рег.номер на МПС] , чиято отговорност е била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Бул инс“ АД с №02114000996206 валидна от 02.04.2014г. до 02.04.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.11.2014г. до окончателното издължаване.
Молителката твърди, че решението е неправилно и подлежи на отмяна, тъй като оправдателната присъда от 09.06.2016г. на СРС, НО, 106 с-в, н.о.х.д.№ 4556/2015г., с която подсъдимият И. В. Ч. е признат за невинен е отменена. С присъда от 25.02.2019г. на СГС подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 10.11.2014г., около 17.40 часа в гр.София, при управление на МПС- автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. [рег.номер на МПС] по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от автомагистрала „Тракия“ към ул.“Павел Красов“ и в района на номер 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д-17“ от ЗДвП нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост причинил на А. Д. К. средна телесна повреда. Присъдата е оставена в сила от ВКС с решение №185 от 22.10.2019г. по к.н.д. №778/2019г.
Ответникът ЗД „Бул инс“ АД не взема становище по искането за отмяна на влязлото в сила решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като прецени данните по делото и доводите и възраженията на страните, приема следното:
Молбата е подадена от надлежна страна срещу акт, подлежащ на отмяна, в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл.305, ал.1, т.1 ГПК, поради което е процесуално допустима.
По основателността на молбата:
Съгласно разясненията в ТР № 138/1967г. по гр.д. № 106/67г. на ОСГК на ВС и ТР №7/14 от 31.07.2017г. по т.д.№7/2014г. на ОСГТК на ВКС може да се иска отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303, ал.1, т.1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били могли да бъдат известни на страната, срещу която решението е постановено. Отмяната на това основание е насочена срещу такава неправилност на решението, която се е дължала на невиновна, на обективна невъзможност да се разкрие истината по време на висящността на делото. Решението е постановено при непълнота на доказателствата – на фактическия или доказателствен материал – която се разкрива, след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните си права.
Трайна и непротиворечива е съдебната практика, че разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 ГПК не е средство, чрез което страната може да поправи собствената си небрежност при попълване на делото с факти или доказателства или чрез което да се постигне отмяна на неправилно съдебно решение, постановено при допуснати от съда процесуални нарушения.
В настоящата хипотеза процесните искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ и чл.86 ЗЗД за обезщетение за претърпени от ищцата К. неимуществени вреди от ПТП, виновно причинено от И. Ч.- водач на товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. [рег.номер на МПС] , застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ЗД „Бул Инс“ АД/ и за обезщетение за забава в размер на законната лихва, са отхвърлени поради недоказване на основния правопораждащ факт за възникване на отговорността за вреди от непозволено увреждане – противоправно поведение на застрахования водач Ч. при реализирането на ПТП.
Обстоятелството, че виновен за процесното ПТП, при което са причинени вредите, чието обезщетяване се претендира, е именно И. Ч.- водач на товарен автомобил „Ситроен Ц2“ с рег. [рег.номер на МПС] , се твърди в исковата молба, но е останало недоказано по делото.
С присъда от 25.02.2019г. на СГС подсъдимият Ч. е признат за виновен в това, че на 10.11.2014г., около 17.40 часа в гр.София, при управление на МПС- автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. [рег.номер на МПС] по бул.“Цариградско шосе“, с посока на движение от автомагистрала „Тракия“ към ул.“Павел Красов“ и в района на номер 238, на пешеходна пътека, обозначена с пътен знак „Д-17“ от ЗДвП е нарушил правилата за движение по пътищата, вследствие на което по непредпазливост е причинил на А. Д. К. средна телесна повреда. Присъдата е оставена в сила от ВКС с решение №185 от 22.10.2019г. по к.н.д. №778/2019г.
Настоящият съдебен състав намира, че твърдяното противоправно деяние на водача на автомобил марка „Ситроен“, модел „Ц 2“ с рег. [рег.номер на МПС] , довело до процесните вреди за ищцата, е обстоятелство от съществено значение за спора, което се установява от представеното в настоящото производство писмено доказателство- влязла в сила осъдителна присъда, задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца /чл.300 ГПК/.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че е налице ново писмено доказателство за обстоятелство от съществено значение за делото, което не е могло да бъде известно на страната, поради което молбата по реда на чл.303, ал.1 т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила съдебно решение е основателна.
Воден от горното, ВКС, Търговска колегия, състав на І т.о.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК влязлото в сила решение №8310/08.12.2017г. по гр.д. №3048/2015г. на СГС, ГО, І-6 състав .
ВРЪЩА делото на СГС за ново произнасяне от друг съдебен състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: