5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 14
С., 06.03. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 22 февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията К. Юстиниянова
търг. дело № 50113/20116 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
С определение № 664 от 24.10.2016г. по касационна жалба на [фирма], чрез пълномощник адв. Н. Г. Софийска адвокатска колегия е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1816 от 11.08.2015г. по в. търг. дело № 1081/2015г. на Софийски апелативен съд, с което е отменено решение № 1234 от 04.08.2014г. по търг. дело № 454/2011г. на Софийски градски съд в частта, с която предявените искове са уважени срещу [фирма] и вместо това е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] [населено място] иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за заплащане солидарно с [фирма] [населено място] на основание договор за наем от 09.07.2009г. на наемна цена за периода м. юли 2010г. – 10.12.2010г.
Решението в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено, като [фирма] е осъден да заплати на [фирма] сумата 11 147,59лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 09.07.2009г. дължима за периода м. юли 2010г. – 10.12.2010г., ведно със законна лихва считано от датата на предявяването на иска 09.02.2011г. до окончателно изплащане на задължението и в частта, с която е отхвърлен иска на [фирма] против [фирма] и [фирма] за присъждане на неустойка за забава по договор за наем от 09.07.2009г., касационно обжалване не е допуснато.
Решението по иска за разноски свързани с ползване на наетия имот (такса смет) за периода м. август 2010г. – 10.12.2010г. в размер на 759,20лв. на основание чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
Касационното обжалване е допуснато по въпроса – следва ли отчуждителят на търговско предприятие да отговоря солидарно с правоприемника на предприятието по реда на чл. 15, ал. 3 ТЗ при условие, че основанието за възникване на вземанията е договор за наем сключен преди прехвърляне на предприятието, но падежът е настъпил след неговото прехвърляне, т. е. въпросът се свежда до това, дали прехвърлитерят на търговско предприятие следва да отговоря солидарно с приобретателя за задължения, възникнали от договор за наем след прехвърляне на предприятието. Въпросът засяга решаващите правни изводи на съда да отхвърли иска на наемодателя срещу наемателя – първи ответник, продавач на част от търговско предприятие, приемайки че той не отговоря солидарно с купувача по чл. 15, ал. 3 ТЗ за вземанията възникнали по договора за наем сключен преди продажбата на предприятието, тъй като не са съществували към този момент, с оглед периодичния характер на наемна цена свързана с ползването, чието възникване и изискуемост съгласно договора за наем е в зависимост от периода, за който се дължи съответната вноска, като искът е останал уважен само спрямо втория ответник – приобретател на част от прехвърленото предприятие с правото да ползва наетия обособен обект срещу заплащане на цена. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
За да се отговори на поставения правен въпрос, следва да се извърши разграничение в създалите се между ответниците отношения по извършеното между тях прехвърляне на предприятието и тези между страните по делото възникнали по договор за наем, от който произтича вземането на ищеца, във връзка с приложимата правната норма, която урежда отношенията им.
Разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ТЗ признава и урежда възможност за прехвърляне на търговско предприятие. Предмет на продажбата е търговското предприятие – цялото или част от него, включващо съществуващите към датата на прехвърлянето права, задължения и фактически отношения (съвкупност от недвижими имоти, движими вещи, права и задължения породени в резултат на търговската дейност на търговеца, отразени по установения за това ред в търговските и счетоводни книги). С прехвърляне на предприятието купувачът встъпва в тези права и задължения, а прехвърлителят е длъжен да уведоми кредиторите и длъжниците за прехвърлянето (чл. 15, ал. 1 ТЗ).
В процесния случай между ответниците е сключен договора за продажба на търговско предприятие, с който първият е продал на втория обособена част от търговското си предприятие, включващо и правото му временно да ползва нает от него обект срещу заплащане на определено възнаграждение по сключен с ищеца договор за наем.
Отношенията между ответниците се уреждат от договора за продажба, като задължен да заплаща наемната цена след прехвърляне на предприятието е приобретателят. Отношенията между ищеца и ответниците по предявения иск се регулират от договора за наем сключен преди прехвърляне на предприятието между ищеца, като наемодател и първия ответник, като наемател. С прехвърляне правото за временно ползване на обекта, предмет на договора за наем, между ответниците са създадени отношения като по договор за пренаемане – наемателят отстъпва ползването на цялата или част от наетата вещ на друго лице, което може да направи и без съгласието на наемодателя, ако не е уговорено друго. Този договор не освобождава наемателя (пренаемател) от задълженията по договор за наем, респ. пренаемателят няма никакви права спрямо наемодателят, тъй като той черпи правото да ползва наетата вещ не от наемодателя, а от наемателя. В този смисъл договорът за пренаемане на вещта е непротивопоставим на наемодателя. Ако наемната цена не се заплаща от наемателя, наемодателят разполага с пряк иск срещу наемателя и пренаемателя, които отговорят солидарно – чл. 232, ал. 2 ЗЗД (наемателят е длъжен да заплаща наемната цена), вр. чл. 234, ал. 1, изр. 2 ЗЗД (наемателят не се освобождава от задължението си по договора за наем, когато пренаеме части от наетата вещ), вр. чл. 234, ал. 3 ЗЗД (пренаемателят е задължен спрямо наемодателя само за наема, който той дължи при завеждане на иска, без да може да противопостави плащанията, които е направил преждевременно – платил на наемателя, който не заплаща на наемодателя). От тази правна възможност се е възползвал наемодателят – ищец като е предявил иска против наемателя и пренаемателя
По касационните оплаквания.
В касационната жалба се поддържа, че решението в частта, с която въззивният съд е отхвърлил иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД против първия ответник е постановено в нарушение на материалния закон.
Ответниците [фирма] и [фирма], чрез пълномощник адв. Г. Б. оспорват касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като провери правилността на решението в частта допусната до касационно обжалване, на основание чл. 290, ал. 2 ГПК намира следното:
Решението е неправилно.
Извода на съда, че ответникът – наемател по сключен с ищеца договор за наем и прехвърлител на правото да се ползва обособен обект срещу заплащане на наемна цена по договор за прехвърляне на търговско предприятие, не следва солидарно да отговоря за задълженията възникнали по договора за наем след прехвърляне на предприятието, тъй като разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ има предвид солидарна отговорност на страните по договора за продажба на предприятието, но само по отношение на задължения възникнали преди прехвърлянето е незаконосъборазен.
Отношенията между страните по предявения иск за заплащане на наемна цена по сключен договор за наем, както се посочи в дадения отговор, се уреждат от разпоредбите на чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД. При неплащане на наемната цена, чрез пряк иск, наемодателят може да преследва както наемателя, така и пренаемателя. Тяхната отговорност е солидарна и това произтича от нормата на чл. 234, ал. 1 и ал. 3 ЗЗД.
Предвид изложеното решението в частта, с която е отхвърлен иска по отношение на ответника [фирма], в качеството му на наемател по сключен с ищеца договор за наем и пренаемател по договор за пренаемане с втория ответник [фирма] е незаконосъборазно е следва да се отмени, като искът за сумата 11 147,59лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 09.07.2009г. за периода м. юли 2010г. – 10.12.2010г., следва да се уважи й по отношение на този ответник, като се осъди да я заплати солидарно с ответника [фирма].
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците ще следва да заплатят съдебни разноски за настоящето производство в размер на 253 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1816 от 11.08.2015г. по в.търг. дело № 1081/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта му с която е отхвърлен иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата 11 147,59 лв. против ответника [фирма] за заплащане солидарно с [фирма] на основание договор за наем от 09.07.2009г. – наемна цена за периода м. юли 2010г.-10.12.2010г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], солидарно с [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица], ет.3, ап.12, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 234, ал. 1 ЗЗД сумата 11 147,59 лв., представляваща неплатена наемна цена по договор за наем от 09.07.2009г. за периода м. юли 2010г. – 10.12.2010г., със законна лихва върху сумата от датата на предявяване на исковата молба 09.02.2011г. да изплащане на задължението.
ОСЪЖДА [фирма] и [фирма] да заплатят на [фирма] съдебни разноски за касационното производство в размер на 253лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ