О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 14
гр.София 19.01. 2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети януари две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 4296/2008 година
Производството е по чл.288 ГПК.
А. В. К. и К. М. К. от с. Л., общгърчин, обл. Ловеч, чрез пълномощника си адв. Ц от гр. Л., са подали касационна жалба вх. № 1* от 02.09.2008 год. срещу въззивното решение № 187 от 21.07.2008 год. по в.гр.дело № 187/2008 год. на Ловешкия окръжен съд, с което е отменено решение № 92 от 21.03.2008 год. по гр.дело № 226/2006 год. на Ловешкия районен съд и е отхвърлен предявения от касаторите срещу И. М. И., Т. И. И. и Община У. иск за установяване собствеността върху 95/180 идеални части – 95 кв.м. от УПИ ХХVІІ-505 в кв.54 по ПУП на с. Л., целият с площ 180 кв.м., при граници на УПИ ХХVІІ-505: изток-улица, запад-УПИ ІІІ-504, север-УПИ ІІ-506 и юг-УПИ VІ-503, ведно с двуетажна паянтова жилищна сграда със застроена площ 54 кв.м. и стопанска постройка с площ 18 кв.м., на основание заповед № 825 от 22.12.1992 год. на кмета на сгърчин. Поддържат се оплаквания за нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение се сочат: а/ произнасяне по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, а именно: налице ли е волеизявление на административния орган по чл.4 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за реституиране на одържавен недвижим имот, когато в мотивите на издадената по чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти заповед е посочено за основание „възстановяване на собствеността върху одържавен недвижим имот”, а в разпоредителната й част съдържа нареждане за отписване на имота от актовите книги при служба „Д” и посочване, че собствеността се възстановява по реда на чл.1, ал.1 от ЗВСВОНИ, и б/ противоречие на решението с практиката на ВКС, илюстрирана с: тълкувателно решение № 2 от 30.12.1994 год. по гр.дело № 2/1994 год. на ОСГК на ВС; решение № 2* от 11.03.2004 год. по адм.дело № 11183/2003 год. на ВАС,ІІ отд.; решение № 7* от 30.11.2000 год. по адм.дело № 3759/2000 год. на ВАС,ІV г.о.; решение № 1* от 29.03.1999 год. по адм.дело № 4667/1997 год. на ВАС,ІІ отд.; решение № 1* от 16.10.2007 год. по гр.дело № 1339/2006 год. на ВКС, ІV г.о. и решение № 1* год. от 12.09.1994 год. по адм.дело № 5848/1993 год. на ВС,ІІІ г.о.
Ответниците по касация И. М. И. и Т. И. И. са на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.3 ГПК поради следните съображения:
Решаващият мотив на въззивната инстанция за отхвърляне на иска е, че в полза на ищците не била приключила реституционната процедура по ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС, тъй като заповед № 825 от 22.12.1992 год. на кмета на Община У. не съдържала отмяна на отчуждаване на имота, извършено по някои от изброените закони, а с нея само се отписвал имота от актовите книги съгласно чл.88, ал.4 НДИ/отм./ и било посочено възстановяване на собствеността без да се сочи какво е основанието за възстановяването. Прието е, че заповедта не би могла да породи реституционни права за ищците, независимо, че в нея е посочено: „Собствеността се възстановява по реда на чл.1, ал.1 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС”, тъй като възстановяването на собствеността по този закон не настъпва с влизането му в сила, а с изрична отмяна на отчуждаването, извършено въз основа на някой от изброените закони.
Въззивното решение е постановено по съществен материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а именно: налице ли е индивидуален административен акт, съдържащ волеизявление на административния орган по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС за отмяна на отчуждаването, ако мотивите на издадената заповед съдържат позоваване на чл.88, ал.4 от Наредбата за държавните имоти/отм./ и общо формулирано основание: „поради възстановяване на собственост върху одържавен недвижим имот”, а разпоредителната й част се състои от нареждане за отписване от актовите книги на акт за одържавяване на недвижим имот и посочване, че собствеността се възстановява по реда на чл.1, ал.1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Предвид на това, че някои актове на административните органи по чл.4 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС /означавани в началото на приложението на закона след влизането му в сила, или като заповеди или като решения/, не съдържат изрична отмяна на отчуждаването, но същевременно липсва и отказ да бъде отменено отчуждаването, налага се произнасяне на касационната инстанция по този съществен въпрос, доколкото възниква и въпроса дали страните по административноправния спор са имали интерес от обжалване на такъв административен акт, в случай, че с него е било постановено деактуване на имота на основание чл.1, ал.1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС.
След като касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, безпредметно е обсъждането на твърдението за противоречие на въззивното решение с практиката на Върховния касационен съд. Необходимо е да се добави, че предпоставката за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК не включва противоречие на решението с практиката на Върховния административен съд, т.е. актовете на върховната съдебна инстанция по административни дела.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 187 от 21.07.2008 год. по в.гр.дело № 187/2008 год. на Ловешкия окръжен съд по жалба вх. № 1* от 02.09.2008 год., подадена от А. В. К. и К. М. К. от с. Л., общгърчин, обл. Ловеч.
Дава на касаторите А. В. К. и К. М. К. едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационното обжалване в размер на 50/петдесет/ лева и в същия срок да представят във ВКС квитанцията за платената сума, като при неизпълнение на указанията жалбата ще им бъде върната.
След внасяне на държавната такса в срок, делото да се докладва за насрочване на председателя на отделението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: