Р Е Ш Е Н И Е
№ 140/2019 г.
гр. София, 10.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гр.дело № 4594 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С постановеното по реда на чл. 288 ГПК Определение № 304 от 17.06.2019 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1437 от 01.08.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 983/2018 г. на Окръжен съд – Варна при условията на чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК.
Касаторът „Електроразпределение Север” АД чрез ю.к. Д. Д. поддържа, че въззивното решение е неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК и моли да бъде отменено, като се постанови друго по съществото на спора, с което предявеният срещу дружеството иск да бъде отхвърлен. Претендира присъждането на разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по касация Е. П. Т. и И. А. Т. поддържат, че въззивното решение е допустимо и правилно и молят за потвърждаването му.
Състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба оплаквания, становищата на страните и в правомощията си по чл. 290 и чл. 293 ГПК, намира следното:
С обжалваното решение е отменено изцяло решение № 1047 от 14.03.2018 г. по гр.д.№ 1414/2017 г. по описа на РС – Варна и вместо това, на основание чл. 109 ЗС е постановено осъждането на настоящия касатор да преустанови противоправните си действия, изразяващи се в поставяне под напрежение на кабелна линия с приблизителна дължина 50 м., собственост на Е. П. Т. и И. А. Т., която се намира в собствения на Т. имот в [населено място], м. „Т.”, с идентификатор *** и започва от изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб.№ ..
Въззивният съд се е произнесъл по исковата молба на Е. П. Т. и И. А. Т. (при съобразяване на уточненията, заявени във въззивното производство), в която е поддържано, че считано от 30.03.2007 г. ищците са собственици на имот с идентификатор *, находящ се в в [населено място], м. „Т.”, който са придобили заедно с наличните подобрения, в това число – съществуващото електрозахранване от табло ТЕМО и електромер с аб.№ .. Към момента на придобиване, от същото табло са захранвани както електромерът с аб.№ ., така и електромер с аб.№ ., като изходящите клеми и на двата електромера са били свързани с една единствена кабелна линия (представляваща един единствен 4-жилен кабел със сечение 4 кв.мм.) – по две жила за всеки абонат. В периода 21.09.2011 г. – 25.03.2013 г. ищците построили в имота си вилна сграда и лятна кухня, като до завършването на грубия строеж са използвали две от жилата на кабела за външно електрозахранване на своя обект. След построяване на сградата, външното й електрозахранване било изградено съобразно одобрени инвестиционни проекти, като изходящите клеми на електромера с аб.№ . били свързани с новоизграденото външно електрозахранване и двете жила на стария кабел били откачени от този измервателен уред. Другите две жила останали свързани към електромера с аб.№ ., а трасето на кабела останало да преминава през собствения им имот. По отношение на така преминаващата кабелна линия ищците са заявили, че е тяхна собственост, доколкото съставлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, по отношение на който не е налице изключение от принципа на приращението. Не съществуват и суперфиция или учредено сервитутно право по реда на чл. 64 ЗЕ, Наредба № 16/2004 г. за сервитутите на енергийните обекти и чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи (приета с Решение на ДКЕВР по протокол № 30 от 24.02.2014 г.). Изхождайки от тази позиция са заявили искане ответното дружество да бъде осъдено да откачи кабелната линия от изходящите клеми на прекъсване след електромера с аб.№ . и да прекрати поставянето й под напрежение.
От своя страна, с отговора на исковата молба, ответникът е заявил, че притежава качествата „енергийно предприятие” по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ и „оператор на електроразпределителната мрежа” по § 1, т. 34б от ЗЕ, като е единствен лицензиант за териториятата на Североизточна България за дейността „разпределение на електрическа енергия”. Ищците са негови клиенти за услугата достъп и пренос на ел.енергия с абонатен № .. Електрозахранването се осъществява по собствената на дружеството ел.въздушна мрежа ниско напрежение, която върви по ел.стълбовна линия по [улица]в м. „Т.“, и е включено в ел.табло, монтирано на електрически стълб пред поземлен имот с идентификатор *** (съседен на имота на ищците). В това ел.табло се намират средствата за търговско измерване (електромерите) както на ищците, а така също и на съседния на ищците имот, собственост на А. В. Ц. – клиент с абонатен № .. Именно след изходящите клеми на последния започва процесната кабелна линия. Ответникът е заел позицията, че не е собственик на тази линия (тъй като процесният кабел се намира след границата на собственост на ел.съоръженията), поради което не може нито да отговаря, нито да се разпорежда с него. Правото на собственост на ответника върху електрическите съоръжения и линии, по които клиентите получават ел.енергия, не се простира до самите консуматори (електроуреди). Напротив, самите клиенти са собственици, респ. носят отговорност за вътрешните линии и инсталации на своите обекти (например вилна сграда), като разделителната точка е т.нар. „граница на собственост на съоръженията“, която е нормативно определена с нарочен подзаконов нормативен акт (чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г., респ. – отменената Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, издадена от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, обн., ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г. /отм./) и не може да бъде определяна по усмотрение на страните. Границата на собственост са изходящите клеми на средството за търговско измерване (СТИ, т.нар. електромер) или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи, като операторът на ЕРМ е длъжен да подава ел.напрежение до СТИ, което е негова собственост (чл. 120, ал. 1 от Закона за енергетиката, обн., ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г.). От другата му страна са включени изходящите клеми, представляващи първият елемент от съоръженията на вътрешната инсталация собственост на клиента, по които електричеството бива доведено до консуматора (обекта на клиента и електроуредите в него). Ответникът не притежава, не отговаря и няма задължение да оперира, поддържа и/или да се разпорежда с елементи от вътрешната инсталация, собственост на клиента, а само и единствено с тези преди границата на собственост (чл. 31, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г.). Дружеството добросъвестно изпълнява задължението си, вменено му по закон, да доставя ел.енергия под напрежение до/преди границата на собственост т.е. до СТИ, като след СТИ, тя обективно и технически се движи по вътрешните линии и съоръжения/инсталация на обекта на клиента. Дали те ще функционират и ще бъдат под напрежение зависи единствено от волята на техния собственик, тъй като той е лицето което може да се разпорежда с тях след границата на собственост. Така е аргументирал становището си, че наличието на ел.напрежение по процесната кабелна линия след границата на собственост на съоръженията на клиент с абонатен номер № ., А. В. Ц., не може да му бъде вменено като „неправомерно действие“ по смисъла на чл. 109 ЗС.
Изложеното свидетелства за практическото отсъствие на спор между страните относно фактите, като съответствието между твърденията им и обективното положение е потвърдено и от събраните по делото доказателства, подробно анализирани от въззивния съд. Установено е, че, след като премине през електромерите с аб.№№ . и ., преноса на ел.енергия до имота на ищците и до този на А. В. Ц. се осъществява чрез две отделни кабелни линии, очертани и онагледени върху скицата към заключението на СТЕ (л. 106 от делото на РС) съответно с червен и зелен цвят, трасетата на които не съвпадат. Процесната (оцветена в зелено) кабелна линия започва от изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб.№ .. Той е поставен на бетонен ел. стълб НН в имот с идентификатор *** (съседен от запад спрямо притежавания от ищците имот с идентификатор ***), след което започващата от изходящите му клеми кабелна линия преминава през имота с идентификатор ***; продължава на изток през собствения на ищците имот /подземно/ и влиза в имот с идентификатор *** (съседен от изток за ищците), собственост на А. В. Ц.. Ищците са поддържали, че линията е тяхна собственост и в този смисъл е постановено протоколно определение от о.с.з.11.10.2017 г. – като обстоятелство, отделено за безспорно между страните. Последното, обаче, няма обвързващо значение за съда, доколкото по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК за ненуждаещи се от доказване могат да бъдат обявени само факти, а не и произтичащи от фактите права. Дори определено правно положение да бъде обявено за безспорно, в случай, че подвеждането на установените по делото правнорелевантни факти под хипотезата на правна норма обосновават различен от „безспорния“ извод, съдът не е обвързан да се съобрази с „безспорното“ между страните положение, доколкото първостепенно негово задължение е при разрешаването на спора да приложи закона в точния му смисъл (чл. 5 ГПК).
Независимо от изложеното, несъмнено по делото е отсъствието на спор относно това, че линията не е собственост на ответното дружество. Това положение, освен безспорно, е и съответно на правото, доколкото произтича от разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Закона за енергетиката във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, издадена от ДКЕВР. Съгласно последната, когато електрическата енергия се доставя на клиента от съоръжения на оператора на разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение (какъвто е настоящият случай), границата на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители или прекъсвачи. Категорично установено по делото е, че „клиент“ за електрическата енергия, отчитана от електромера с аб.№ ., са не ищците, а трето за настоящия спор лице – А. В. Ц.. Този факт, преценен от гледна точка на регламентацията на обществените отношения в сферата на преноса и разпределение на електрическа енергия, налага извод, че именно това трето лице е собственик на кабелната линия, започваща от изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб.№ ., независимо от обстоятелството, че част от тази линия преминава през имота на ищците. Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. на ДКЕВР е издадена в изпълнение на законовата делегация по чл. 120, ал. 2 ЗЕ, съставлява част от уредбата на специфичен вид обществени отношения, императивна е по своя характер и е специален закон спрямо чл. 92 ЗС. Приложението й има за последица отклонение от принципа на приращението и в случая е основание да се приеме, че не ищците, а А. В. Ц. е собственик на линията. Като е формирал различен извод по този въпрос (намерил отражение в диспозитива на акта), въззивният съд се е произнесъл в противоречие с материалния закон (чл. 120, ал. 2 ЗЕ във връзка с чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. на ДКЕВР). Съответно – изградените на тази основа изводи по въпроса дали с действията си ответникът е осъществил състава по чл. 109 ЗС, също са в противоречие с материалния закон и задължителната практика по приложението му.
Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователност на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 ЗС. Хипотезата на чл. 109 ЗС няма да е налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. За уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже: че е собственик на имота; че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие) и че поведението на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените. Преценката за това кои въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 ЗС е конкретна по всяко дело.
В разглеждания случай, с изложеното в исковата молба ищците са фокусирали усилията си върху това да обосноват тезата, че са собственици на процесната кабелна линия. От това са извели и довода за наличие на неправомерно действие от страна на ответника, изразяващо се в поставяне на линията под напрежение противно на волята им като собственици както на имота, така и на намиращия се в него проводник. Констатираното несъответствие между тезата на ищците и действителното правно положение по въпроса за собствеността върху кабелната линия има за последица извод, че с предявената претенция се преследа засягането правната сфера на субект, който не е страна в настоящото исково производство и по тази причина не разполага с възможност да изяви позиция и да се защити. Същевременно е несъмнено, че ответникът не е собственик на линията. Това – от една страна, а от друга – задълженията му, произтичащи от качествата на „оператор на електроразпределителната мрежа” по § 1, т. 34б от ЗЕ и единствен лицензиант за териториятата на Североизточна България за дейността „разпределение на електрическа енергия”, налагат извод, че за дружеството съществува задължение да доставя електрическа енергия към инсталацията, собственост на негов клиент, като за целта поставя под напрежение средството за търговско измерване, собственост на дружеството. Изпълнението на нормативно установеното задължение не съставлява неправомерна дейност, респ. – не осъществява първия от елементите от фактическия състав по чл. 109 ЗС. За формирането на този извод е ирелевантно дали собственикът на намиращата се /частично/ в имота на ищците линия има право да държи същата на това място – било сервитутно, било суперфициарно. Независимо от отговора на този въпрос (който е допустимо да бъде изследван само в процес, страна по който е клиента за електрическата енергия, отчитана от електромера с аб.№ . – А. В. Ц.), ясно е, че ответникът не е лице, което е автор на неоснователно действие или неоснователно поддържа състояние, което пречи на ищците да упражняват своето право на собственост.
Въпросът дали в полза на собственика на линията съществува суперфиция или учредено сервитутно право по отношение имота на ищците по реда на чл. 64 ЗЕ, Наредба № 16 от 09.06.2004 г. за сервитутите на енергийните обекти (изд. от министъра на енергетиката и енергийните ресурси, министъра на земеделието и горите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.) или чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. на ДКЕВР не може да бъде разгледан и разрешен в рамките на настоящото производство, защото ответникът не е надлежно легитимиран да отговаря по такава претенция. Доколкото в случая подобен иск не е предявен, а заявеният петитум е основан на твърдение за неправомерно по смисъла на чл. 109 ЗС поведение на самото дружество, то предявеният негаторен иск е процесуално допустим, респ. – процесуално допустимо е и постановеното от въззивния съд решение. Същото, обаче е неправилно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
Освен констатираното по-горе нарушение на чл. 29, ал. 1 от Наредба № 6/2014 г. на ДКЕВР, в противоречие с материалния закон (чл. 109 ЗС в смисъла на разясненията по т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК) е и приетото, че дори да отсъства противоправност в действията на ответника, това не е пречка за ангажиране на отговорността му на основание чл. 109 ЗС, щом резултатът пречи на ищците да упражняват правото си на собственост. Наличието на неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост е първата предпоставка за уважаване на негаторния иск. Установи ли се, че ответникът има право да въздейства върху определена вещ, искът по чл. 109 ЗС не може да бъде уважен. На следващо място – основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на процесуалните правила във връзка с обсъждането дали по отношение на третото за спора лице Ц. са налице условията за присъединяване, предвидени с чл. 117, ал. 1 ЗЕ. С оглед изложеното в исковата молба, указания за установяване на подобни обстоятелства обосновано отсъстват в изготвения от първоинстанционния съд доклад. Доводи по приложението на чл. 117, ал. 1 ЗЕ се съдържат във въззивната жалба, но в рамките на въззивното производство липсва произнасяне от въззивния съд дали те съставляват основателно оплакване с произтичащите в такъв случай процесуални действия, дължими при условията на т. 2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Отделен е въпросът, че в случая първоинстанционният съд е изготвил пълен и точен доклад в съответствие с изискванията на чл. 146 ГПК, а изложеното във въззивната жалба в обсъжданата й част съставлява недопустимо действие от гледна точка разпоредбата на чл. 266, ал. 1 ГПК. Съответно, в нарушение на процесуалните правила е приетото, че в рамките на процеса ответникът по иска е бил длъжен да установи, че в отношенията между него и А. В. Ц. са спазени изискванията на чл. 117, ал. 1 ЗЕ клиентът да има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа, както и да е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната мрежа.
Доколкото делото е изяснено от фактическа страна и не се налага извършването на нови съдопроизводствени действия, ВКС следва да се произнесе по съществото на спора, като постанови отхвърляне на предявения иск.
При условията на чл. 81 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да заплатят на ответника разноските за защита по делото, възлизащи общо на сумата 1 080 лв. (125 лв. за СТЕ, 55 лв. държавни такси и юрисконсултско възнаграждение в размер на по 300 лв. за всяка една от трите инстанции).
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 1437 от 01.08.2018 г., постановено по в.гр.д.№ 983/2018 г. на Окръжен съд – Варна, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. П. Т. с ЕГН [ЕГН], и И. А. Т. с ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение Север” АД иск за осъждане на ответника „Електроразпределение Север” АД, ЕИК 104518621 да преустанови противоправните си действия, изразяващи се в поставяне под напрежение на кабелна линия с приблизителна дължина 50 линейни метра, намираща се в собствения на ищците имот в [населено място] с идентификатор ***, която започва от изходящите клеми на прекъсване след електромер с аб.№ ..
ОСЪЖДА Е. П. Т. и И. А. Т. ДА ЗАПЛАТЯТ на „Електроразпределение Север” АД сумата 1 080 (хиляда и осемдесет) лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: