О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр.София, 19.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на шести февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 2993 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по три касационни жалби.
I. Касационна жалба на Софийска апелативна прокуратура срещу решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която е потвърдено решение №1100 от 20.02.2018г., постановено по гр.д. 15957/2015г. по описа на СГС, І ГО, 19 състав, за осъждане на Прокуратурата на Република България на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 4 от ЗОДОВ да заплати на М. Ц. К. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП, както и 6000 лева обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.03.2014 г. до окончателното изплащане.
II. Касационна жалба от М. Ц. К. и М. М. К. срещу решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частите, с които са отхвърлени искът на М. Ц. К. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, за сумата над уважената част от 30 000 лева до пълния предявен размер от 70 000 лв.обезщетение за неимуществени вреди, искът на М. Ц. К. срещу Прокуратурата на Република България с правно основание чл. 2, ал.1, т.3, пр. 2 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, за сумата от 36 301,19 лв. обезщетение за имуществени вреди, искът на М. Ц. К. срещу КОНПИ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 32 ЗОПДИППД/отм./ за сумата над уважената част от 20 000 лева до пълния предявен размер от 50 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, искът на М. М. К. срещу КОНПИ с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 32 от ЗОПДИППД /отм./ за сумата над уважената част от 10 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лева обезщетение за неимуществени вреди.
III. Касационна жалба от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОННПИ/ срещу решение № 793 от 08.04.2019г, постановено по въззивно гражданско дело № 3537/2018г. по описа на Апелативен съд гр. София, ГК, 2- ри състав, с което Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати следните суми: на М. Ц. К. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010г. – 2014 г., сумата от 526,60 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на наказателна лихва за периода от 10.02.2010 г. – 25.02.2014г. по отпуснат банков кредит, както и сумата от 30 433,79 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г.- 2014 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията; на М. М. К.-сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; на М. М. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г.
Касаторът Софийска апелативна прокуратура твърди, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част е необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по въпроса за определяне на неимуществените вреди след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливостта. Според касатора по този въпрос обжалваното решение противоречи на т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и на цитираната в изложението практика по чл. 290 от ГПК. Освен това е налице противоречие между обжалваното решение и т. 3 и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. по тълк. гр. д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС, защото част от твърдените от ищците неимуществени вреди не са пряка и непосредствена последица от увреждането, както и на т. 19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС поради липсата на мотиви на въззивния съд за причинно-следствена връзка между обвинението и причинените вреди.
Касаторите М. Ц. К. и М. М. К. твърдят, че решението на Софийския апелативен съд в обжалваните от тях части е неправилно поради нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон -основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторите сочат т. 1 на чл. 280, ал. 1 от ГПК по два въпроса. Първият от тях е следва ли въззивният съд да съобрази всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и т. т. II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. Вторият въпрос е следва ли, при доказване на сигурното настъпване на претендираните пропуснати ползи, въззивният съд да отхвърли иска за имуществени вреди за същите. По първия въпрос, касаторите сочат противоречие на обжалваното решение с решения № 174 от 12.12.2018 г. по гр.д. 546/2018г. на Четвърто ГО на ВКС и № 50 от 14.03.2018 г. на Четвърто ГО на ВКС, а по втория въпрос- с решение № 156 от 29.11.2010 г. на ВКС по т.д. 142/2010г., І ТО на ВКС.
Касаторът Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване касаторът сочи чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 3 от ГПК по следните въпроси:
По какъв начин и според какви обективни критерии съдът следва да определи размера на полагащото се обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице по чл. 2а от ЗОДОВ и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД?
Следва ли да бъде доказана категорично причинната връзка между действията на Комисията и нейните органи и причинените вреди или тя може само да се презюмира?
Обвързано ли е понятието „справедливост“ с преценката на конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението?
По втория въпрос, касаторът сочи противоречие с ТР № 3/2005г. на ОСГК на ВКС, Постановление № 7 от 30.12.1959 г. на Пленума на ВС, а по третия – с т. II от Постановление № 4/1968г. на Пленума на ВС и с цитираната в изложението практика.
Касационната жалба на КПКОНПИ против решението на Софийския апелативен съд в частта, с която е потвърдено присъждането на сумата от 526,60 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на наказателна лихва за периода от 10.02.2010г. – 25.02.2014г. по отпуснат банков кредит е недопустима, тъй като касае иск с цена под 5 000 лв. Ето защо в тази част касационната жалба трябва да бъде оставена без разглеждане. По касационната жалба на КПКОНПИ в останалите части, както и по другите касационни жалби настоящият състав намира следното по предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване:
На 10.02.2010 г. М. Ц. К. е бил привлечен от Прокуратурата на Република България като обвиняем престъпление по чл.321, ал.3, т.2, предложение първо, предложение трето, ал.3 и предложение четвърто във връзка с ал.2 от НК за това, че през периода 1997 г.-2010 г. е участвал във въоръжена организирана престъпна група, образувана и ръководена от А. И. П.. Първоначално е бил задържан за 72 часа от органите на МВР, а след това на 12.02.2010 г. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, отменена на 18.02.2010 г. Наложена му е била и забрана за напускане на страната. След като наказателното производство срещу него е било прекратено на 10.02.2014 г., той е завел искове срещу Прокуратурата за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди в размер на 70 000 лв., за обезщетяване на имуществените вреди в размер на 36 301,19 лв., представляващи пропуснати ползи от стопанската му дейност и за обезщетяване на разходите по наказателното производство в размер на 6 000 лв. Софийският градски съд е уважил исковете на М. Ц. К. срещу Прокуратурата за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до размера от 30 000 лв. и за заплащане на разноските по наказателното производство, отхвърлил е иска за обезщетяване на неимуществените вреди над 30 000 лв. до 70 000 лв. и изцяло иска за обезщетяване на пропуснатите ползи от стопанска дейност. Софийският апелативен съд е потвърдил в тези части първоинстанционното решение. Приел е, че е ангажирана отговорността на държавата за вредите, които се явяват пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство. Тези вреди се състоят в изживян психически стрес и душевно безпокойство, компрометиране на доброто му име сред колеги, приятели и познати. Налице е било завишено равнище на тревожност и страх, констатирано е продължаващо стресово състояние. Установено е също така и широко медийно разпространение относно развитието на наказателното производство. По този начин въззивният съд е изложил свои собствени съображения по съществото на спора, поради което въззивното решение не противоречи на указанията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 4.01.2001 г. на ОСГК на ВКС. Обжалваното решение съдържа достатъчна обосновка на причинно-следствената връзка между незаконното наказателно преследване и претърпените неимуществени вреди, затова съответства на дадените в т.3 и т.11 на ТР № 3 от 22.4.2005 г. на ОСГК указания. Ето защо по тези въпроси на Прокуратурата касационно обжалване не следва да се допуска.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 30 000 лв. Софийският апелативен съд е съобразил, че повдигнатото срещу ищеца обвинение е за тежко престъпление, че наказателното производство е продължило четири години, като е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ за шест дни, а също така е наложена и забрана да напуска страната. Въззивният съд обаче пропуснал да вземе предвид, че не се е достигнало до публично съдебно гледане на наказателно дело, а се касае за прекратяване на наказателното производство още в досъдебната фаза, което обуславя по-нисък от присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди. Ето защо въззивното решение в частта, с която Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. следва да бъде допуснато до касационно обжалване по поставения въпрос от Прокуратурата въпрос на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК.
Въззивният съд не е пренебрегнал нито един от конкретните и доказани по делото факти, които могат да обусловят по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди. Не се констатират принципни несъответствия между цитираните от М. Ц. К. решения на ВКС и постановеното въззивно решение. В тези решения присъдените обезщетения за неимуществени вреди са по-високи по размер, тъй като е доказано професионално злепоставяне посредством незаконно воденото наказателно производство, което в случая не е безспорно установено.
За да обоснове дължимостта на обезщетение в размер от 36 301,19 лв., представляващо пропуснати ползи от стопанска дейност, М. К. се е позовал в исковата молба на разликата в приходите преди наказателното производство и след образуването му, изчислена въз основа на данъчните му декларации. Въззивният съд е потвърдил решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на този иск със съображението, че се дължи присъждане на обезщетение за пропуснати ползи, ако би бил реализиран приход за имуществото на пострадалия, който не се е осъществил заради непозволеното увреждане. Този приход не трябва да е случайна, а закономерна последица от установените по делото обстоятелства, да е обективно, а не само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите по чл.2 от ЗОДОВ. В настоящия случай причинна връзка между воденото наказателно производство и намалелите приходи от стопанска дейност не може да се обоснове. Това разрешение на въззивния съд съответства на ТР № 3 от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 на ОСГТК на ВКС, с което е даден принципен отговор кога се дължи обезщетение за пропуснатите ползи. Установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването. В настоящия случай намаляването на печалбата от стопанска дейност след образуване на наказателното производство не води до извода, че това производство е причината за пропуснатата полза. Последователността на две събития във времето не означава, че между тях има причинна връзка. Тази връзка трябва да се докаже несъмнено, като например се установи, че предметът на дейност на ищеца са били сделки, изискващи доверие, което е било накърнено от наказателното преследване. Простата математическа разлика между печалбата преди и след това не е доказване на причинната връзка. Представеното от касатора М. К. решение № 156 от 29.11.2010 г. по т. д. № 142/2010 г. на ТО на ВКС по никакъв начин не подкрепя неговата теза, тъй като с него също се отхвърля иск за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи поради недоказване на сигурното им настъпване.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частите, с които този съд е отхвърлил исковете на М. Ц. К. срещу Прокуратурата на Република България не следва да се допуска.
Във връзка с привличането на М. Ц. К. като обвиняем КУИППД/сега КПКОНПИ/ е поискала и съдът е допуснал с определение от 16.04.2010 г. обезпечения на бъдещия иск с правно основание чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./, който е следвало да бъде предявен срещу М. Ц. К., М. М. К. и М. М. К.. Обезпеченията са били отменени с влязло в сила на 14.08.2014 г. определение. Според твърденията в исковата молба тези обезпечения на практика са блокирали цялото имущество на семейството. М. Ц. К., съпругата му М. М. К. и синът му М. М. К. са претърпели от обезпечителните мерки неимуществени вреди, за които са поискали обезщетения от Комисията в размер на 50 000 лв. за М. Ц. К. и по 20 000 лв. за съпругата и сина. Освен това обезпечителните мерки са попречили на М. Ц. К. да заплати своевременно публичните си задължения, което е довело до дължимост на лихви върху тях в размер на 30 433,79 лв., която сума е претендирал от Комисията като имуществена загуба. Софийският градски съд е уважил изцяло иска на М. К. срещу Комисията за заплащане на 30 433, 79 лв. имуществени вреди, а исковете за неимуществени вреди е уважил до размера от 20 000 лв. за М. К., 20 000 лв. за съпругата му К. и 10 000 лв. за сина М. М. К.. Софийският апелативен съд е потвърдил първоинстанционното решение в тези части. Срещу така предявените искове Комисията е възразила в отговора на исковата молба, че ищците в нито един момент не са били лишени от възможността да ползват имуществото си, а във въззивната жалба се е позовала на липсата на причинна връзка между наложените обезпечения и претендираните вреди. Въззивният съд обаче не е обосновал причинната връзка между обезпечителните мерки и вредите, за които са присъдени обезщетенията. Следователно съществува вероятност въззивното решение, в частите, с които е потвърдено решението на Софийския градски съд за осъждане на Комисията да заплати на ищците обезщетения за имуществени и неимуществени вреди/с изключение на частта, която не подлежи на касационен контрол/, да противоречи на практиката на ВКС, по втория въпрос на КПКОНПИ. Според тази практика причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди не се предполага, а трябва да бъде доказана във всеки отделен случай. В този смисъл е както цитираната от касатора т.2 на ППВС № 7 от 30.12.1959 г., така и последващата многобройна, продължителна и последователна съдебна практика. Ето защо по този въпрос следва да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частите, обжалвани от КПКОНПИ. С оглед последователността, в който следва да бъде разгледан фактическият състав на непозволеното увреждане, настоящата инстанция евентуално ще даде разрешения по другите два въпроса на КПКОНПИ, ако се установи причинната връзка между допуснатите обезпечения на бъдещия иск и претендираните вреди.
Решението на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено отхвърлянето на исковете на М. Ц. К. и М. М. К. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу КПКОНПИ съответно над 20 000 лв. до 50 000 лв. и над 10 000 лв. до 20 000 лв. не следва да бъде допускано до касационно обжалване. С оглед ограничения обхват на въздействие на обезпечителните мерки обезщетения за неимуществени вреди над тези размери са прекомерни и не могат да бъдат обосновани с конкретните обстоятелства по делото. Затова въззивният съд, потвърждавайки отхвърлянето на тези искове, не е допуснал противоречие с т.II на ППВС №4 от 1968 г.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на КПКОНПИ против решение № 793 от 08.04.2019 г., постановено по гр. д. № 3537 по описа за 2018 г. на Софийския апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, в частта, с която е потвърдено присъждането на сумата от 526,60 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляваща стойността на наказателна лихва за периода от 10.02.2010г. – 25.02.2014г. по отпуснат банков кредит,КАТО ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО В ТАЗИ ЧАСТ.
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в частите, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на М. Ц. К. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на водено срещу него наказателно производство по пр.пр. № 4-41/2010г. и пр.пр. 13680/2010г. по описа на СГП, а Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество е осъдена да заплати следните суми: на М. Ц. К. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010г. – 2014 г., сумата от 30 433,79 лв. обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпяна загуба, представляващи лихви върху дължими, но неплатени публични задължения в периода 2011 г.- 2014 г., ведно със законната лихва върху сумите считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задълженията; на М. М. К.-сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото и в периода от 2010 г. до 2014 г. , ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.12.2015 г. до окончателното изплащане на задължението; на М. М. К. сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на налагане на обезпечителни мерки по отношение на имуществото му в периода от 2010 г. – 2014 г.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд в останалите части.
ДАВА седмичен срок на КПКОНПИ да внесе 1 608,68/хиляда шестотин и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ държавна такса по сметката на ВКС и да представи вносния документ. В противен случай производството по касационната жалба на КПКОНПИ ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочване или на съдията-докладчик за прекратяване.
Определението в прекратителната част може да се обжалва с частна жалба пред друг състав на ВКС в седмичен срок от съобщаването му на страните, а в останалата част е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: