Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
гр. София, 19.03.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на седемнадесети февруари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при секретаря Ан. Иванова
след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 3901 по описа на четвърто гражданско отделение за 2008 г., за да се произнесе, взема предвид следното:
Производство по чл. 218а и сл. ГПК /отм./ вр. с § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК.
С решение № 1* по гр. д. № 906/05 г. и присъединено гр. д. № 1375/05 г. Районен съд гр. П. е отхвърлил предявения от С. Н. С., С. П. С. и М. П. К., установителен иск за собственост на УПИ * в кв. 108 по плана на гр. С. от 1980 г. с площ 500 кв. м. срещу Т. С. В. и иска за собственост на същия имот срещу Т. А. С. Отхвърлил е и иска на Т. С. срещу С. П. С. за собственост на имота.
С решение № 574 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 249/07 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила първоинстанционното решение.
Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от М. К.
Ответниците по касация М. Т. В. и А. Т. С. като наследници на Т. В. и Т. С. оспорват жалбата.
Ответниците по касация С. С. и С. С. не оспорват жалбата.
Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК /отм./.
Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, приема за установено следното:
За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че искът на първоначалните ищци е неоснователен, тъй като не са доказали 10 годишно давностно владение върху имота. Ищците не можели да се позоват на давностно владение върху парцела преди неговото образуване през 1992 г. С гласни доказателства не било доказано владение чрез отблъскване владението на ответниците, а само държане и то след 1996 г. със съгласието на собственика Т. В. Искът на Т. С. по присъединеното дело съдът приел за неоснователен, тъй като след предявяване на иска владението на имота му било предадено.
В касационната жалба се твърди че решението е недопустимо, тъй като е допусната грешка в изписване наименованието на съда чието на решение е оставено в сила. Доводът е неоснователен. Обжалваното решение е постановено по жалба срещу решение на Районен съд гр. П., което е изложено и в мотивите на решението. Записаното в диспозитива на въззивното решение, че се оставя в сила решение на Окръжен съд гр. П. е очевидна фактическа грешка, но тя не води до недопустимост на постановения акт, тъй като може да бъде отстранена по реда на чл. 192 ал. 2 ГПК /отм./.
Твърди се също така, че ищците са собственици на парцел **** в кв. 18 по плана на гара С. , който владеели от създаването на парцела и го придобили по давност. Съдът неправилно възприел доказаните факти на владение, като кредитирал показанията на свидетели които нямали преки впечатления. Не бил обсъден факта, че в разписния лист имотът бил записан на името на П. В. , както и че ищците заплащали данъци за имота. В тази част жалбата е също неоснователна. Видно е от данните по делото, че страните са наследници на С. В. Д. Ищците са наследници на неговия син П. починал на 05.12.1995 г., а ответниците са наследници на неговия брат Т. П. имот е бил собственост на С. В. Д. След доброволна делба от 25.02.1953 г. извършена без нотариална заверка на подписите, неговите наследници поделили имотите и се снабдили с констативни нотариални актове. Според констативен нот. акт № 158 от 10.04.1959 г. Т. В. е собственик на неурегулиран имот пл. № 1* с площ 2 000 кв. м., отчужден за обществена полза. Според нот. акт № 159 от 10.04.1959 г., неурегулиран имот пл. № 1* с площ 2 800 кв. м., отчужден за обществена полза, бил собственост на П. В. С техническа експертиза въззивният съд изяснил регулационните промени на имотите. В кадастралната основа на РП от 1946 г. бил заснет имот пл. № 188 с площ от около 10 700 кв. м., записан в разписната книга на С. Ч. С плана от 1955 г. имот пл. № 188 бил нанесен като отделни имоти с пл. № 1* и № 1* И. с пл. № 1* с площ 3 800 кв. м. бил записан на името на П. В. , от които 2 350 кв. м. били включени в терен с отреждане “З”, около 835 кв. м. били за улици и около 630 кв. м. в съседни квартали. Имот с пл. № 1* с площ 4 430 кв. м. бил записан на името на Т. В. , от които 3 095 кв. м. били включени в терен “З”, около 820 кв. м. били за улици, а останалите попадали в съседен квартал. С плана от 1980 г. бившият имот пл. № 1* бил нанесен като имот пл. № 1* записан на Т. В. с площ 3720 кв. м. от които 3 660 кв. м. били включени в УПИ *Зеленина, а останалата част в улица. От бившия имот пл. № 1* били образувани имоти с пл. № 1* и 16114, записани на П. В. Части от тях били включени в УПИ *Зеленина, а останалите в улици. С плана от 1992 г. от УПИ *Зеленина били образувани нови 13 УПИ, включително и процесното УПИ * с площ от 504 кв. м. В него имот пл. № 1* участвувал с 314 кв. м., а останалата част от 190 кв. м. била придадена от имот пл. № 1* За имот пл. № 1* бил отреден парцел **** с площ 580 кв. м., в който имот 1617 участвувал с 350 кв. м., а останалите 230 кв. м. били придадени от имот пл. № 1* оглед на тези факти законосъобразно въззивният съд е приел, че след регулационните промени, собственик на УПИ * е бил Т. В. , който с нот. акт № 184 от 11.08.2004 г. го продал на Т. С. Законосъобразно съдът е приел че за начало на давностното владение, за което претендират ищците, може да се счита моментът когато е одобрен плана с който парцела е образуван – 12.06.1992 г. За твърденията на страните са разпитани свидетели, според които ищците са обработвали имота, но със знание и съгласие на собственика Т. Съдът е преценил свидетелските показания по вътрешно убеждение и като е приложил нормата на чл. 136 ГПК /отм./, е изложил доводи че ищците са били държатели и не са отблъснали владението на собственика. По делото няма доказателства, които да установяват промяна в основанието на държането на парцела т. е. да са извършили действия, с които да отричат владението на собственика и тези действия да са стигнали до неговото знание.
По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила.
Ответниците по касация претендират за разноски. Тъй като не са представили доказателства за заплатени такива, разноски не се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК /отм./, ВКС
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 574 от 17.10.2007 г. по гр. д. № 249/07 г. на Окръжен съд гр. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: