2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 20,02,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на деветнадесети декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Емил Марков
при секретаря ……………………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….………….….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 914 по описа за 2011 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
С определение № 634 от 29.ІХ.2011 г. на състав от Първо отделение на ТК на ВКС, постановено по ч. т. д. № 581/2011 г. в пр-во по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, е било отменено прекратителното определение № 108 на настоящия състав на ВКС, ТК, І-во т.о. от 13.V.2011 г. по т. д. № 651/2010 г. за връщането на касационната жалба на Т. К. Д. от София, подадена против решение № 125 на Софийския апелативен съд от 25.І.2010 г. по гр. дело № 1829/09 г. на основанието по чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК. Прието е било, че касаторът своевременно е представил допълнително редовна касационна жалба с вх. 4781 от 19.V.2010г., съдържаща точно и мотивирано изложение на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 1-во ГПК, а също и молба (с вх. № 4917/27.V.2011 г.) за присъждане на разноски за касационното производство.
Така настоящето пр-во по чл. 288 ГПК се явява образувано по касационна жалба на Т. К. Д. от София, подадена против онази част от решение № 125 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 25.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1829/09 г., с която – като неоснователен, погасен по давност – е бил отхвърлен предявен от настоящия касатор като частичен осъдителен иск срещу [фирма]-П. с правно основание по чл. 59 ЗЗД за присъждането на сума в размер на 10 001 лв., претендирана като част от равностойността на негови дружествени дялове в прекратеното на 30.VІІ.1999 г. по реда на чл. 262, ал. 1 ТЗ – без ликвидация, [фирма]-София, възлизащи към датата на исковата молба /15.ІІ.2005 г./ общо на 1 200 000 лева.
Единственото оплакване на касатора Д. е за постановяване на въззивното решение в атакуваната негова част по иска с правно основание по чл. 59 ЗЗД срещу ответното д-во в нарушение на материалния закон. Поради това се претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на този облигационен спор от настоящата инстанция, с който предявеният от Д. като частичен иск срещу ответното [фирма] – София за присъждане на сума в размер на 10 001 лв. /част от цялото вземане в размер общо 1 200 000 лв./ да бъде уважен, а съразмерно на този резултат ответното по иска акционерно д-во да бъде осъдено да му заплати разноски за трите инстанции.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК Т. К. Д. обосновава приложно поле на касационното обжалване с наличие на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с обжалваната част от решението си САС се е произнесъл по материалноправния въпрос: за меродавния момент, от който ставало изискуемо вземането на възстановен по реда на чл. 74 ТЗ съдружник за обезщетение за равностойността на дружествените му дялове в случаи, когато междувременно – до възстановяване на членствените му права, същото дружество се е преобразувало без ликвидация, посредством вливането му в друго. Понеже по този правен въпрос имало „празнота в законодателството”, а и липсвала съдебна практика, той се явявал от значение както за точното прилагане на закона, така и за развитието на правото.
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма] – София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитото в жалбата на Д. единствено оплакване за неправилност.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, тази касационна жалба на Т. К. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., същият съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността или недопустимостта на атакуваното решение.
В настоящия случай касаторът Д. поддържа в изложението към жалбата си, че била налице „законодателна празнота”, без обаче да уточнява в какво тя се изразява в действителност, а същевременно е налице изричен законов запрет, установен в разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 1-во ТЗ, съдружниците да могат да искат дяловете си „докато дружеството съществува”, който точно кореспондира с правната възможност да сторят това при прекратяване на участието им: било с едностранно предизвестие или при изключване /арг. чл. 125, ал. 1, т. 2 и чл. 125, ал. 2 ТЗ/. Това нормативно положение поставя проблема за допустимостта на воденият от Д. иск по чл. 59 ЗЗД срещу търговец- универсален правоприемник, съгласно чл. 262, ал. 1 ТЗ, на онова д-во, в което той е бил възстановен по реда на чл. 74 ТЗ като съдружник, защото правото за това /за завеждането на иск по чл. 59 ЗЗД/ възниква само „когато няма друг иск, с който обеднелият да може да се защити”. В този смисъл неизключената в конкретната хипотеза възможност да се води иск по чл. 71 ТЗ, сочи на вероятност обжалваното от Д. решение да е процесуално недопустимо.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 125 на Софийския апелативен съд, ГК, 3-и с-в, от 25.І.2010 г., постановено по гр. дело № 1829/09 г. В ЧАСТТА, с която е бил отхвърлен предявеният като частичен осъдителен иск на Т. К. Д. от София с правно основание по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, воден срещу [фирма] – София за присъждането на сума в размер на 10 001 лв.
У К А З В А на касатора Т. К. Д., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] вх. „А”, че В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това следва да представи в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на сумата 200 лв. /двеста лева/, тъй като в противен случай настоящето касационно пр-во ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на така определената по реда на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК допълнителна д. т., делото да се докладва на председателя на Първо отделение от търговската колегия на ВКС за насрочването му в отрито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, първо отделение, постановено по т. д. № 914 по описа за 2011 г.