11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 140
София, 24.07.2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБКА БОГДАНОВА СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Светла Димитрова
гр.д. № 1328/2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационна жалба от И. Н. К., И. П. В., П. В. К., Т. В. К., и Б. Ц. П., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. П. С. от АК-София, против въззивно решение № 2663 от 9. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 200 КТ на Б. П. за обезщетение за неимуществени вреди е уважен за сумата 15000 лв. и вместо това е постановено решение, с което този иск е отхвърлен, в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която исковете на И. К., И. В., П. К., Т. К. и Б. П. са отхвърлени за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери, в частта, с която е отменено частично първоинстанционното решение по исковете на П. К. и Т. К. по чл. 200 КТ за присъждане на обезщетения за имуществени вреди и тези искове са отхвърлени за съответните разлики над присъдените суми до пълните предявени размери. Излагат се съображения за неправилност на решението в обжалваните части и се иска отмяната му в същите и уважаване на исковете за неимуществени и имуществени вреди в пълните предявени размери. Жалбоподателите са изложили твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК, с искане да се отмени въззивното решение в отхвърлителната му част и се постанови друго от касационната инстанция, с което исковете за причинени имуществени и неимуществени вреди по чл. 200 КТ бъдат уважени в предявените размери. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез пълномощника си адв. П. Н. от АК-София изразява становище за нейната неоснователност. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
С определение № 330 от 05.03.2012 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 2663 от 09. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав в обжалваните части, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните три материалноправни въпроса, решени от въззивния съд в противоречие с установената по тях задължителна съдебна практика, както следва – разполагат ли с право на иск по чл. 200 КТ за обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, причинила смърт, родителите на починалото лице, ако те не са законни наследници на същото, и приложими ли са при тези искове указанията, дадени с ППВС № № 4/61 г., 5/69 г. и 2/84 г. относно кръга от лица, имащи право на обезщетения за неимуществени вреди; как следва да се прилага критерият за справедливост по чл. 52 ЗЗД и какви обстоятелства следва да се съобразят при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на деца и родител на починал в резултат на трудова злополука; и следва ли да има съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовата злополука при допусната от същия груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат.
По поставените въпроси е налице задължителна съдебна практика, съгласно която по първия правен въпрос дадените разяснения са, че обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страданията или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия. Изхождайки от предпоставката, че неимуществените вреди са неизмерими в пари, а увредените лица са в различни отношения с пострадалия, Пленумът на Върховния съд на Република България е приел ограничителни критерии за определяне на лицата, имащи право на обезщетение. Така съгласно т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга. С Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленум на Върховния съд на Република България, т. 2 от Постановление № 4 от 25.05.1961 г. е допълнена в следния смисъл: имат право на обезщетение за неимуществени вреди и отглежданото, но неосиновено дете, съответно отглеждащият го, ако единият от тях почине вследствие непозволено увреждане, както и лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак. С Постановление № 2 от 30.XI.1984 г. по гр. д. № 2/84 г., Пленумът на ВС е възприел като разграничителен критерий прякото и непосредствено родство по права линия и съпружеската връзка. Приел е, че кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди, е посочен изчерпателно в постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. на Пленума на Върховния съд и няма основания за разширението му./решение № 499 от 09.01.2012 г. по гр.д. № 1577/2010 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК/.
По втория правен въпрос за съдържанието на понятието справедливост, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. 52 ЗЗД също е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в ППВС № 4/1968 г., решение № 177 от 27.10.2009 т. по гр.д. № 14/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 334 от 10.10.2012 г. по гр.д. № 16.09.2011 г. на ВКС,ІV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК. Посочената съдебна практика установява, че справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки.
По третия правен въпрос за необходимостта от съответствие между действителния принос на пострадалия за настъпване на трудовото злополука при допусната от същия груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 1 КТ и определения от съда процент съпричиняване на вредоносния резултат, също е налице задължителна съдебна практика, съдържаща се в решение № 68 от 01.03.2010 г. по гр.д. № 3456/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е прието, че грубата небрежност на пострадалия е предпоставка за компенсация на вините, но критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения.
При така дадените отговори на поставените материалноправни въпроси, от значение за изхода на делото, по касационната жалба на ищците, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК и намира жалбата за частично основателна по следните съображения :
В обжалваното решение решаващият съд е приел, че пострадалата В. К. е претърпяла трудова злополука на 31.10.2007 г., като в резултат на причинените й травматични увреждания е починала на 04.01.2008 г. Оставила е законни наследници – четири деца – И. К., [дата на раждане] , И. В., родена на 01.121983 г., П. К., [дата на раждане] и Т. К., [дата на раждане] Ищцата Б. Ц. П. е майка на пострадалата. Съдът е приел, че в случая е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата като при осъществяване на трудовите си функции същата е допуснала груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ, с което е допринесла за настъпване на трудовата злополука, което съпричиняване е определил на 70%. Приел е, че обезщетение за неимуществени вреди на майката на пострадалата не се дължат, тъй като същата не е от кръга на призованите наследници, каквито се децата й, поради което тя не е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята дъщеря. Приел е, че съобразно критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД, на пълнолетните деца на пострадалата И. К. и И. В., следва да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер от по 40 000 лв. на всеки един, а за малолетните деца – по 60 000 лв. Приспаднал е процента на съпричиняване и платеното застрахователно обезщетение и им е присъдил съответно – на И. и И. – по 5 595 лв. и на П. и Т. – по 11 595 лв. Присъдил е и съответните обезщетения за имуществени вреди на П. и Т., изразяващи се в пропусната издръжка за периода от смъртта до навършване на пълнолетие на всеки от тях.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира касационните оплаквания частично основателни, а обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон и необосновано, поради което следва да бъде частично отменено, а делото – решено от касационната инстанция, съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК, тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия на основание чл. 293, ал. 3 ГПК.
По делото е установено, че пострадалата В. К. е работила по трудово правоотношение в ответното дружество на длъжност ”зрембист” на строителен обект в [населено място]. Работейки на него на 31.10.2007 г. е претърпяла трудова злополука, като при опит да премине от кабината на управлявания от нея товаропътнически подемник към петия етаж на сградата, е паднала от височина около 13 метра, вследствие на което претърпяла сериозни травматични увреждания и усложнения от тях, довели до нейната смърт на 04.01.2008 г. Установено е, че посочената злополука има характер на трудова по см. на чл. 55, ал. 1 КСО. Правилен е изводът на въззивния съд, че в случая пострадалата е допринесла за злополуката като е допуснала груба небрежност, т.е. налице е съпричиняване по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. Тя се изразява в това, че пострадалата при осъществяване на трудовите си функции, знаейки правилата за безопасност, за които е била инструктирана, е допуснала очевидни нарушения на същите, а именно при забрана да напуска подемника с изключение на партерния и последния етажи, които са били с изградена приемателна рампа, като тя по неизвестни причини самоволно е спряла подемника на междинния пети етаж, на който не е имало изградена приемателна площадка, отворила е ръчно вътрешната решетъчна врата на кабината откъм сградата и е тръгнала да напуска кабината на подемника, при което не е преценила добре възможностите си да преодолее разстоянието между стената на сградата и подемника/около 40 см/, вследствие на което е паднала. Действително нарушенията извършени от пострадалата са от такъв характер, че сочат на допусната от нея груба небрежност по см. на чл. 201, ал. 2 КТ. В случая обаче причина за настъпването на трудовата злополука е и поведението на техническите ръководители на обекта, които са допуснали нарушения на чл. 5, ал. 1 от Наредбата за устройството, безопасността и експлоатацията и техническия надзор на строителни товаро-пътнически подемници и товарни платформени асансьори, според която хоризонталното отстояние между прага на кабината на подемника и защитните прегради трябва да е не по-малко от 0,08 м. и не по-голямо от 0,2 м., както и на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3 за инструктаж на работниците и служителите по Б., според която разпоредба ежедневно се инструктират работниците и служителите, заети в дейност с висок производствен риск като инструктажа се провежда от прекия ръководител или от друго лице. Допуснато е и нарушение на чл. 7, ал. 1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, съгласно който работните места следва да отговарят на изискванията за безопасни условия на труд. В тази връзка въззивният съд неправилно е определил процента на съпричиняване от страна на пострадалата на 70%. С оглед на горните данни и задължителната съдебна практика по третия правен въпрос, съобразно която критерий при определяне на процента на съпричиняване е конкретния принос на увредения, при съпоставка на действията на пострадалата В. К. и нарушенията на безопасните условия на труд, които е допуснала с останалите обективни причини за настъпване на трудовата злополука, настоящата инстанция определя размера на съпричиняване на трудовата злополука от страна на пострадалата на 50 %.
Неправилно е определен и размерът на обезщетенията за причинени неимуществени вреди на децата на пострадалата, съобразно критерия за справедливост, заложен в нормата на чл. 52 ЗЗД, а именно за пълнолетните деца по 40 000 лв., а за ненавършилите пълнолетие деца по 60 000 лв. Съгласно цитираната по-горе задължителна съдебна практика по втория правен въпрос справедливостта, като критерии за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Принципът справедливост изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице. Този принцип изисква индивидуална преценка на моралните вреди, причинени поотделно за всеки един от ищците, като се имат предвид множество обстоятелства и взаимовръзки. Изхождайки от този критерий и от установеното по делото е, че между пострадалата и нейните деца е съществувала силна привързаност, че пострадалата е била глава и опора на семейството като безспорно внезапната й смърт ги е лишила от нейната обич, морална и материална подкрепа и им е причинила дълбоки и непреодолими страдания. Освен това спрямо малолетните деца, които към момента на смъртта на майка си са били съответно на 9 г. и 4 г., тази смърт им е причинила допълнителни неимуществени вреди, тъй като те са се намирали във възраст, в която са имали силна нужда от родителска обич, подкрепа
и сигурност, за да се чувстват спокойни и щастливи, а загубата на единствения им родител – тяхната майка, ги е лишил завинаги от нейните грижи, материална издръжка, любов и закрила, което безспорно им е причинило непреодолимо страдание. Ето защо настоящата инстанция намира, че размерът на обезщетенията за причинените на пълнолетните и малолетните деца на пострадалата следва да се определят на по 50 000 лв. за пълнолетните деца и по 70 000 лв. за ненавършилите пълнолетие деца.
Така определените размери на обезщетения за неимуществени вреди следва да бъдат намалени на основание чл. 201, ал. 2 КТ с определения от настоящата инстанция процент на съпричиняване на пострадалата от 50%, при което обезщетението на И. К. и И. В. възлиза на 25 000 лв. на всеки от тях, а на П. К. и на Т. К. – на 35 000 лв. на всеки от тях. Тези размери следва да бъдат намалени и с изплатеното застрахователно обезщетение на всяко едно от децата в размер на по 6 405 лв. При това положение, размерът на обезщетенията за неимуществени вреди, което дължи ответника на ищците, след извършеното прихващане, е както следва: на И. К. и И. В. възлиза на 18 595 лв. на всеки от тях, а на П. К. и на Т. К. – по 28 595 лв. на всеки от тях.
Неправилно е възприетото становище във въззивното решение, че майката на пострадалата не е легитимирана да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята дъщеря, тъй като то е в противоречие с цитираната по-горе задължителна съдебна практика по първия материалноправен въпрос. Съгласно нея, родителите на починалия са в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд е приложил неправилно правилата за наследяване по ЗН спрямо претенция, която не се основава на наследствени права, а на лично претърпени неимуществени вреди от смъртта на пострадалия при трудова злополука. Както вече бе посочено, в т. 2 от ППВС № 4 от 25.05.1961 г. при смърт на пострадалия, поради непозволено увреждане, кръгът на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост, без оглед на наследствените им права, а родителите на починалия като най-близки негови родственици имат право на обезщетение за преживените морални страдания. В конкретния случай майката на пострадалата е такъв родственик, която е преживяла тежко смъртта на дъщеря си, която е била нейна морална опора и подкрепа в живота. Доколкото нанесените морални страдания могат да бъдат определени в техния паричен еквивалент, съдът намира, че по справедливост съобразно нормата на чл. 52 ЗЗД на ищцата Б. П. следва да бъде определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., ведно със законната лихва, което след приспадане процента на съпричиняване от страна на пострадалата/50%/ възлиза на 15 000 лв.
По отношение претенцията на ищците П. К. и Т. К. за причинените им имуществени вреди, изразяващи се в пропусната издръжка до навършване на пълнолетието им, настоящата инстанция намира, че тези искове са основателни и размерът следва да се определи на 1/3 част от трудовото възнаграждение на тяхната майка/305 лв./, т.е. по 101,66 лв. месечно. Тази сума следва да се намали с приетия процент на съпричиняване – 50%, или по 50,83 лв. за всеки ищец. По делото няма данни за получавана от ищците наследствена пенсия, доказването на който факт е в тежест на ответното дружество, поради което няма основание за допълнително намаляване на обезщетението, съобразно чл. 200, ал. 3 КТ. Следователно, за периода 04.01.2008 г. – 06.04.2011 г./до устните състезания пред СГС/, дължимото от ответника обезщетение за всеки ищец е в размер на 1 834,98 лв. За периода след 06.04.2011 г. следва да се присъди ежемесечно обезщетение за всеки следващ месец от по 50,83 лв. – по арг. чл. 51, ал. 1, изр. 2 ЗЗД обезщетението може да бъде платимо и периодически, т.е. и за бъдещ период. Крайният срок на това обезщетение следва да бъде до момента, до който двамата ищци биха имали право на издръжка като ненавършили пълнолетие деца, а тя се дължи до навършване на пълнолетие, но не по-късно от тяхната евентуална смърт, ако настъпи преди да навършат пълнолетие, доколкото правото на издръжка е лично и не се наследява. Върху месечните вноски следва да се присъди и законна лихва, считано от първо число на всеки следващ месец до окончателното изплащане.
При този изход на спора пред настоящата инстанция, направените от страните разноски по делото остават в тяхна тежест. В тази връзка искането на ищците за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, е неоснователно, тъй като нито адв. Т., нито адв. С. са им осъществявали безплатна адвокатска помощ, предвид представените пълномощни пред първата инстанция, удостоверяващи платено в брой от ищците адвокатско възнаграждение. Освен това страните не са представили списък на направените разноски по чл. 80 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ответното дружество следва да заплати държавна такса, съразмерно с уважената част от исковете като общата сума, за която са уважени предявените искове от настоящата инстанция е в размер на 76 189 лв. и за тази сума ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 3 077, 56 лв. /4% плюс 30 лв. за допускане на касационното обжалване/.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал. 1, пр. 2, вр. с ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивно решение № 2663 от 9. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, с което е отменено решението от 28.10.2010 г. по гр.д. № 3597/2008 г. на Софийски районен съд, 79 с-в, в частта, с която на основание чл. 200 КТ [фирма] е осъден да заплати на Б. Ц. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане и разноски по делото в размер на 603 лв. и този иск е отхвърлен, както и в частта, с която като е потвърдено решението от 28.10.2010 г. по гр.д. № 3597/2008 г. на Софийски районен съд, 79 с-в, в частите, с които са отхвърлени исковете с правно основание чл. 200 КТ на И. Н. К. и И. П. В. срещу [фирма] за сумата от по 13 000 лв. за всеки един от тях/разлика между 18 595 лв. и 5 595 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка В. А. К., починала в резултат на трудова злополука на 04.01.2008 г. и исковете с правно основание чл. 200 КТ на П. В. К. и Т. В. К. срещу [фирма] за сумата от 17 000 лв. за всеки един от тях/разлика между 28 595 лв. и 11 595 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от смъртта на тяхната майка В. А. К., починала в резултат на трудова злополука на 04.01.2008 г., както и исковете за имуществени вреди, изразяващи се в пропусната издръжка на П. В. К. и Т. В. К. срещу [фирма], за сумата от 644,41 лв. за всеки един от тях,/разлика между 1834,98 лв. и 1 190,57 лв./, за периода от 04.01.2008 г. до 06.04.2011 г., със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и ежемесечна издръжка за сумата от 20,33 лв. за всеки един от тях/разлика между 50,83 лв. и 30,55 лв./, считано от 07.04.2011 г. до 09.01.2017 г. по отношение на П. В. К. и считано от 07.04.2011 г. до 31.03.2021 г. по отношение на Т. В. К., както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Б. Ц. П. от [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ сумата от 15 000 лв./петнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната дъщеря В. А. К., починала на 04.01.2008 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на И. Н. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН] и на И. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН], на основание чл. 200 КТ сумата още от по 13 000 лв./тринадесет хиляди лева/ за всеки един от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на тяхната майка В. А. К., починала на 04.01.2008 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на П. В. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], действащ лично и със съгласието на своя настойник Б. Ц. П., на основание чл. 200 КТ, сумата още от 17 000 лв./седемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. А. К., починала на 04.01.2008 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата още от 644,41 лв./шестстотин четиридесет и четири лева и 41 ст./, представляваща имуществени вреди – пропусната издръжка, за периода от 04.01.2008 г. до 06.04.2011 г., със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и ежемесечна издръжка за сумата още от 20,33 лв./двадесет лева и 33 ст./, считано от 07.04.2011 г. до 09.01.2017 г., до настъпване на законна причина за нейното прекратяване, ведно със законната лихва от първо число на всеки следващ месец до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Т. В. К. от [населено място], ЕГН [ЕГН], представляван от законния си представител – настойник Б. Ц. П., на основание чл. 200 КТ, сумата още от 17 000 лв./седемнадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка В. А. К., починала на 04.01.2008 г. вследствие на трудова злополука, настъпила на 31.10.2007 г., ведно със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и сумата още от 644,41 лв./шестстотин и четиридесет и четири лева и 41 ст./, представляваща имуществени вреди – пропусната издръжка, за периода от 04.01.2008 г. до 06.04.2011 г., със законната лихва, считано от 04.01.2008 г. до окончателното изплащане, както и ежемесечна издръжка за сумата още от 20,33 лв./двадесет лева и 33 ст./, считано от 07.04.2011 г. до 31.03.2021 г., до настъпване на законна причина за нейното прекратяване, ведно със законната лихва от първо число на всеки следващ месец до окончателното изплащане.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 2663 от 9. 05. 2011 г. по гр. д. № 2425/2011 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-Г състав, в останалите му обжалвани части.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати държавна такса по сметка на Върховен касационен съд в размер на 3 077, 56 лв./три хиляди и седемдесет и седем лева и 56 ст./.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: