О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
гр. София, 24.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Янчева ч. гр. дело № 2875 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.282, ал.2 ГПК.
Постъпила е молба от Т. И. И. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 669/5.06.2019 г. по гр. дело № 619/2019 г. на Варненския окръжен съд в частта, в която съдът е отменил решение № 3296/10.08.2017 г. по гр. дело № 2189/2017 г. на Варненския районен съд, с което искът по чл.108 ЗС, предявен от Т. И. И. срещу П. П. О. е уважен за разликата над 37.5% идеални части от спорните имоти и с което П. П. О. е осъдена да заплати на Т. И. И. обезщетение по чл.59, ал.1 ЗЗД за разликата над 315 лв. до присъдените 840 лв., ведно със законната лихва, и е отхвърлил претенциите в посочените части, като неоснователни.
Молителката излага, че е подала касационна жалба срещу всички части на въззивното решение, които не са в нейна полза. Сочи, че ответната страна е направила искане за издаване на изпълнителен лист, като предприемането на действия от съдебен изпълнител ще усложни допълнително производството.
Към молбата е приложен документ за внесена парична гаранция по сметка на ВКС в размер на 525 лв.
Срещу въззивното решение е подадена в срок касационна жалба от Т. И. И..
Като взе предвид изложеното в молбата и материалите по делото, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставките на закона за спиране на изпълнението на горепосоченото въззивно решение. Съображенията му за това са следните:
Съгласно чл.282, ал.2 ГПК касаторът може да поиска спиране на изпълнението на въззивното решение. Съгласно чл.404, ал.1 ГПК на принудително изпълнение подлежат осъдителните решения на въззивните съдилища, както и решенията, по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение. Легитимирана да иска спиране е страната, срещу която е постановено осъдително въззивно решение.
В конкретния случай срещу Т. И. И. не е постановено осъдително решение, поради което същата не може да иска спиране на изпълнението.
Същевременно по делото се установява, че на основание предходно въззивно решение (частично отменено впоследствие от ВКС), с което исковете на Т. И. И. са били уважени в по-голям размер в сравнение с решение № 669/5.06.2019 г. по гр. дело № 619/2019 г. на Варненския окръжен съд, И. се е снабдила с изпълнителен лист. След постановяване на решението по гр. дело № 619/2019 г. П. О. е подала молба за издаване на обратен изпълнителен лист, която е оставена без уважение от въззивния съд. В този смисъл, не се потвърждават и опасенията на Т. И., изложени в молбата й за отмяна, за евентуални действия на съдебен изпълнител. Допълнително следва да се отбележи и че подаването на молба за издаване на обратен изпълнителен лист не обуславя спиране на изпълнението на основание чл.282, ал.2 ГПК.
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. И. И. за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение № 669/5.06.2019 г. по гр. дело № 619/2019 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: