О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 140
София, 30.03.2015 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІІ отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Никова гр. дело № 5608 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№ 7402 от 08.07.2014 г., подадена от Б. Д., представлявана от М. на з. и х.чрез юрисконсулт Д. М., която е насочена против решение № 283 от 05.06.2014 г. на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 465/2014 г.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна, отговаря на изискванията по чл.284, ал.1 и ал.2 ГПК и е придружена от изложение по чл.280, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима, като е насочена срещу решение по допускане на съдебна делба.
Ответниците по касация Й. П. С. и С. П. А. са депозирали отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК, с който възразяват срещу допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендират присъждането на разноски.
Ответницата по касация А. П. У. не е депозирала отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК. Такъв не е депозиран и конституирания като трето лице – помагач на Д., П. П. К..
По допускането на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Второ г.о, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл.258 и сл. ГПК, окръжният съд е отменил решение № 342 от 07.03.2014 г. и решение от 08.04.2014 г. (за поправка на очевидна фактическа грешка), постановени по гр.д.№ 3803/2014 г. на Русенски районен съд и вместо това е постановил, че ДОПУСКА да се извърши съдебна делба между Й. П. С., С. П. А. и Б. д. на имот с № 00483, с площ 27,634 дка, находящ се в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.” при граници: имот № 000479 – полски път, имот № 000480 – пасище, мера, имот № 000262 – полски път и имот № 000484 – наводнена нива на наследниците на П. А. при права : по 5,25 / 27,634 ид.ч. за Й. П. С. и С. П. А. и 17,134 / 27,634 ид.ч. за Д., представлявана от М. на з. и х..
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че след смъртта му на 13.01.1986 г. П. С. А. е наследен от синовете си Й. П. С., С. П. А. и П. П. С. (последният – починал на 21.01.2004 г. и наследен от дъщеря си А. П. У.). А. У. се е отказала от наследството на баща си, в който смисъл е и изявлението й при повторното разглеждане на делото пред районния съд.
По силата на съдебна спогодба по гр.д.№ 918/1943 г. на Русенския околийски съдия П. С. А. е получил в дял земеделска земя от 10 дка, представляваща част от ливада, цялата от 17,5 дка в землището на [населено място], Р. област, местността „С.”. Притежаваната от него земя е идентична с част от настоящия земеделски имот № 000483 в землището на [населено място], Р. област, местността „Ц. л.”, целият с площ 27,634 дка по плана за земеразделяне на селото. В представени при първоначалното разглеждане на делото от РС – Русе скици на имот № 000483 (издадени 1999 г. и 2011 г.) е отбелязано, че имотът е частна държавна собственост, като същият е вписан в регистъра на земите, част от Държавния поземлен фонд трета категория земя с начин на трайно ползване – рибарник.
С влязло в сила на 11.06.1999 г. решение, постановено на 26.04.1999 г. по гр.д.№ 443/1999 г. в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ, Русенски районен съд е признал правото за възстановяване на собствеността в стари, запазени реални граници на наследниците на П. С. А. за земеделска земя от 10,5 дка в местността „Ц. л.” в землището на [населено място], част от имот № 000483 по плана за земеразделяне на селото. Въз основа на това, на основание чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ с решение № 4КР от 04.10.2010 г. ОСЗ [община] е постановила възстановяване на правото на собственост на наследниците на П. С. А. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 10,5 дка в землището на [населено място], местността „Ц. л.”. Решението е влязло в сила. Посочено е, че то е стабилен индивидуален административен акт с конститутивен характер – както това е разяснено с ТР № 1/1997 г. на ВКС, ОСГК. Въззивният съд не е споделил разбирането на първоинстанционния, че е допустимо решението на ОСЗ да бъде обект на косвен съдебен контрол. Посочил е, че от заключението на техническата експертиза е установено, че имота на жалбоподателите е част от земя, превърната в рибарник,чиито граници са известни,а освен това той е част от имот № 00483, като останалата част до 27,634 дка е държавна собственост. Имотът е съсобствен между Й. П. С., С. П. А. и Д.; представлява рибарник, който е изграден в имот № 00483 и правата на страните са по 5,25 / 27,634 ид.ч. за всеки от съсобствениците – физически лица и 17,134 / 27,634 ид.ч. за Д., при които квоти е допуснато да се извърши съдебна делба.
В представеното изложение чл.284, ал.3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото : (1) Допустимо ли е възстановяване правото на собственост върху поземлен имот в стари реални граници по реда на чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, върху който са построени водностопански съоръжения или следва собствениците да се обезщетят по реда на чл.10б и чл.35 ЗСПЗЗ, предвид разпоредбата на чл.16, ал.3 от Закона за водите и чл.2, т.2 от ЗСПЗЗ и § 1 в, ал.2 от ППЗСПЗЗ ? и (2) Следва ли в производството за съдебна делба на воден обект да участва като необходим другари собственикът на съоръжението, съобразно текста на чл.27 от Закона за водите.
По отношение на първия от поставените въпроси не е налице общото основание за допускане на касационното обжалване, тъй като той не е обусловил правораздавателната воля на въззивния съд. Този въпрос се обхваща от предмета и е подлежал на обсъждане в производството по гр.д.№ 443/1999 г., което е приключило с влязло в сила съдебно решение.
Вторият от въпросите е обоснован с довод, че участие като главна страна в производството е следвало да вземе и П. П. К., който е закупил съоръженията на рибарника с договор, сключен въз основа на проведен на 30.08.1994 г. търг за продажба на имущество на П. „П.” в ликвидация. В производството пред първата инстанция П. П. К. е конституиран като трето лице – помагач на Д., като е заел становище, че е собственик на съоръжението рибарник с площ 18 дка по силата на проведения през 1994 г. търг и сключения договор, в подкрепа на което е представил писмени доказателства. Така заявените доводи касаят допустимостта на атакуваното решение, тъй като са относими към преценката дали в производството по допускане на делбата са взели участие всички лица, притежаващи права в съсобствеността. Ето защо следва да се допусне касационното обжалване за извършването на проверка за допустимостта на съдебното решение.
При допускане на касационното обжалване, страната касатор дължи внасяне на държавна такса, която в случая възлиза на сумата 50 лв.
По изложените съображения, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба с вх.№ 7402 от 08.07.2014 г., подадена от Б. Д., представлявана от М.на з. и х. чрез юрисконсулт Д. М., която е насочена против решение № 283 от 05.06.2014 г. на Окръжен съд – Русе, гражданска колегия, постановено по в.гр.д. № 465/2014 г.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
………………………………….2015 година , за която дата страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.
На касатора Б. Д., представлявана от М.на з. и х., да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представи документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 50 лева, като при неизпълнение на задължението за внасяне на държавна такса производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: