2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 140
София 05.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на пети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 436/ 2014 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Т. Г. П. и А. Д. П. чрез пълномощника им адв. Р. И. е обжалвала въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-158 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 1572/2013г.
Ответниците Г. С. Т., Щ. В. М. и Н. Щ. М. са подали писмен отговор, в който изразяват становище, че решението е правилно и касационното обжалване не следва да се допуска.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл.280 ал.2 ГПК /данъчната оценка на имота е 39 438лв./, поради което е процесуално допустима.
Бургаският окръжен съд е отменил решението на Районния съд [населено място] № 103 от 30.05.2013г. по гр.д.№ 1092/2012 г. и е решил делото по същество като е уважил предявения от Г. С. Т. против Т. Г. П. и А. Д. П. установителен иск /предявен като насрещен в настоящото производство/ и е признал Г. С. Т. за собственик по силата на давностно владение, продължило от 1996г. до настоящия момент, на самостоятелен обект, представляващ втори жилищен етаж в сграда с идентификатор 51500.501.105.1.2 в [населено място], [улица] ет.2. Със същото решение е отхвърлен първоначалния ревандикационен иск на Т. Г. П. и А. Д. П. против Г. С. Т. , Щ. В. М. и Н. Щ. М. за предаване владението на същия имот.
В. съд е приел, че Г. С. Т. е осъществявал владение върху имота в периода от 1996г. до настоящия момент, което е било непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително и вследствие на това е придобил собствеността на имота по давност на основание чл.79 ал.1 ЗС. С оглед на признатите права на Г. С. Т., въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения срещу него и останалите ответници ревандикационен иск.
В изложението за допускане на касационното обжалване се поддържа, че решението противоречи на задължителната съдебна практика. Основният правен въпрос, който касаторът поставя е: длъжна ли е страната, позоваваща се на придобивна давност да докаже всички елементи от фактическия състав на чл.79 ЗС при условията на пълно и главно доказване и трябва ли срокът на владението да бъде изчислен точно по години, месеци седмици и дни. Поддържа се противоречие с практиката на ВКС – решение № 382/2010г. по гр.д. № 323/2009г. І г.о. /извън тълкувателната част/ , и решение на ВКС, І г.о. № 636/2003г. по гр.д.№ 144/2003г. И двете решения не се обхващат от задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК съгласно т.1 на ТР 2/2010г. на ВКС, ОСГК и ТК , поради което искането за допускане на касационното обжалване следва да се квалифицира по чл.280 ал.1 т.2 ГПК . Въпросът за начина на изчисляване на срока за давността, по който се поддържа основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не следва да се разглежда самостоятелно, доколкото се поглъща от първия по-общ въпрос за доказването на елементите на придобивната давност.
При сравнение на мотивите на обжалваното решение Върховният касационен съд установи основателност на тезата на касатора за различно тълкуване на разпоредбата на чл.79 ЗС в обжалваното решение и представеното решение № 636/2003г. по гр.д.№ 144/2003г. ВКС, І г.о. , което се състои в необходимостта при позоваване на придобивната давност страната да докаже, че е упражнявала фактическа власт по отношение на конкретна вещ без противопоставяне от титуляра на правото на собственост както и да е демонстрирала по отношение на невладеещия собственик на вещта поведение на пълноправен собственик. Мотивите на въззивния съд не съдържат обсъждане на доказателствата в такъв аспект и с оглед обстоятелството по делото, че ответникът Г. С. Т. е продал имота на ищците с нот.акт № 110/1996г. след доуточняване, касационното обжалване следва да се допусне по правния въпрос за доказването на елементите от фактическия състав на чл.79 ЗС, в хипотезата когато позоваващият се на придобивна давност упражнява фактическа власт върху имот, който е прехвърлил на лицето, на което противопоставя давността.
По изложените съображения Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
Допуска касационно обжалване на въззивното решение на Бургаския окръжен съд № І-158 от 13.11.2013г. по гр.д.№ 1572/2013г. по жалбата на Т. Г. П. и А. Д. П. вх.№ 18858 от 04.12.2013г.
Указва на касаторите Т. Г. П. и А. Д. П. да внесат по сметка на Върховния касационен съд в еднодмичен срок от съобщението държавна такса в размер 394 лв. /триста деветдесет и четири лева/ и да представят вносния документ по делото, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След изтичане на срока за внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: