О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1405
гр.София, 04.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
втори ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1315/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на Д. Д. П. –Т. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр.д.№ 269/ 2011 г. С посоченото решение, след като е отменено в обжалваната по въззивен ред част решение на Балчишки районен съд по гр.д.№ 443/ 2010 г., е отхвърлен предявения от Д. Д. П. –Т. против А. П. К. иск за сумата 6 400 лв – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствен недвижим имот.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателката, че въззивният съд е постановил решението си, неправилно отговаряйки на материалноправният въпрос дължи ли обезщетение съсобственик на недвижим имот, спрямо когото не е била отправена покана по чл.31 ал.2 от ЗС, в случаите, когато не е ползвал имота лично, а само е извличал доходи от него. Според жалбоподателката по този въпрос съдебната практика е противоречива и на това основание моли касационното основание да бъде допуснато.
Ответницата по касация А. К. е депозирала отговор на жалбата, но тъй като същият не отговаря на изискванията на чл.284 ал.2 чл.287 ал.1 изр.2 от ГПК (не е приподписан от адвокат) съдът не го взема предвид.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Повдигнатият в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК правен въпрос обуславя въззивното решение, защото окръжният съд е отхвърлил иска единствено поради това, че липсва отправена от ищцата до ответницата покана по чл.31 ал.2 от ЗС. Същевременно са изложени фактически констатации, че за исковия период процесният имот е бил отдаден под аренда, в резултат на което ответницата е реализирала парични доходи. От правна страна съдът е приел, че при тези факти липсата на писмена покана по чл.31 ал.2 от ЗС препятства възможността неползващият съсобственик да претендира припадащата му се част от реализираните доходи. В представените от жалбоподателката съдебни решения (№ 563 от 06.03.1964 г. на ВС, І г.о., № 392 от 12.03.1962 г., ВС, І г.о.) по същия въпрос е дадено противоположно разрешение. Счетено е, че ако съсобственик получава доходи от общия имот, всеки друг съсобственик може да иска получаване на припадащата му се част от тези доходи, без оглед дали преди това е отправил писмено искане да ползва вещта. Следователно налице са предвидените в чл.280 ал.1 т.2 от ГПК предпоставки и касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 319 от 22.05.2011 г. по гр.д.№ 269/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 128 лв (сто двадесет и осем лева). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: