1
3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1405
гр.София, 09.12.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми декември, две хиляди и петнадесета гоодина в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 4746 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 23.02/2015г. по гр.д.№337 / 2014г., с което АС Бургас е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
Жалбоподателят – [фирма] , чрез процесуалния си представител поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД и е обявил за окончателен предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, по силата на който [фирма] се е задължило да прехвърли на В. К. правото на собственост върху недвижими имоти, разположени в поземлен имот с идентификатор 58356.503.340 по кадастралната карта на [населено място], представляващи три самостоятелни обекта- две ателиета и едно студио, прилежащи части от общите части на сградата, за сумата 60 000 евро.
Прието е за установено по делото от приложените писмени доказателства е, че на 06.01.2011 г. между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на подробно описани недвижими имоти, находящи се [населено място], срещу договорена цена от 60 000 евро, платима при подписването на предварителния договор срещу издадена разписка – чл.3 от договора. Установено е от представената по делото разписка, че сумата от 60 000 евро е била получена от Я. Р. в качеството й на управител на дружеството на 06.01.2011г, като според приложения по делото протокол от 06.01.2011г. Я. Р., като едноличен собственик на капитала на дружеството, е взела решение за сключването на предварителния договор.
С оглед направеното от дружествто оспорване на предварителния договор, на разписката за получена сума и протокол от решението на едноличния собственик, са допуснати и изслушани съдебно-графологически експертиза и въз основа на тях съдът е приел, че подписите в предварителния договор са били положени от Я. Г. и В. К., подписите след решението на едноличния собственик на капитала и в разписката за „получател“ също са положени от Я. Г..
Съдът е счел, че между страните по делото е сключен валиден предварителен договор в изискуемата от закона форма и в него е постигнато съгласие относно предмета, цената и начина на плащане. Прието е, че към момента на вписване на исковата молба дружеството-ответник е било собственик на имотите, а към момента на сключване на предварителния договор, лицето Я. Г. е била управител на дружеството и едноличен собственик на капитала му. При тези данни съдът е приел, че предварителният договор обвързва дружеството, а цената е била заплатена по уговорения в самия предварителен договор начин – чл.3 ал.2, за което е издадена разписка. Изложени са съображения за това, че обстоятелството, че уговорената и заплатена цена не е постъпила по сметка на дружеството не води до невалидност на плащането. При тези данни съдът е счел за основателен и е уважил предявения иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да разпредели доказателствена тежест между страните в доклада по чл.146 ГПК и за задължението на съда да открие процедура по чл.193 ГПК по отношение на представени от страните часни документи. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав намира, че по поставените от жалбоподателя въпроси не е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване. В практиката си, изразена и в постановено по реда на чл.290 ГПК решение от 03.02.2012г. по гр.д.№339/2011г., ІV г.о. , ВКС приема, че частните документи се ползуват само с формална доказателствена сила – че материализираните в тях писмени изявления са направено и че изхождат от лицето, сочено за негов автор. Приема се, че оспорването на истинността на такъв документ по реда на чл.193 ГПК (чл.154 ГПК (отм.)) се отнася до оспорването на авторството му, а оспорването на съдържанието му не представлява оспорване на истинността. Посочва се, че при оспорване на истинността на такъв частен документ, който не носи подписа на страната, която го оспорва, съгласно чл.193, ал.3, изр.2 ГПК (чл.154, ал.3, изр.2 ГПК (отм.)) тежестта за доказване истинността пада върху страната, която го е представила, а верността на съдържанието следва да се преценява като това на всеки частен документ – по вътрешно убеждение и съвкупно с останалите доказателства (чл.12 ГПК (чл.188 ГПК отм.) . Въззивният съд в съответствие с тази практика е разпределил доказателствената тежест между страните и при преценка на всички доказателства по делото е приел, че предварителният договор е действителен и договорената в него цена е платена от купувача.
Така установената практика не е неправилна за да се налага да бъде променена или актуализирана като бъде допуснато касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 23.02/2015г. по гр.д.№337 / 2014г. на АС Бургас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: