3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София 20.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3389 по описа за 2017 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК във вр.с § 74 ЗИДГПК /ДВ,бр.86/17г./
Постъпила е касационна жалба от [община], представлявана от кмета Г. С., чрез пълномощник адв.С. А. от АК- Стара Загора срещу решение № 144 от 5.05.17г., постановено по в.гр.дело № 1084/17г.на Старозагорския окръжен съд.С него е потвърдено решение № 613 от 22.12.16г. по гр.дело № 1379/16г.на Казанлъшкия районен съд в частта,с която е осъдена [община] да заплати на А. Д. Д. сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,претърпени вследствие пътно-транспортно проишествие,настъпило на 1.09.14г.в [населено място],ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането – 1.09.14г. до окончателното изплащане на сумата.
Касаторът поддържа,че въззивното решение е недопустимо поради това,че [община] не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. В случай, че ВКС счете решението за допустимо, сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по материалноправни и процесуалноправни въпроси, формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК. Приложена е съдебна практика.
В писмен отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата А. Д. Д. чрез адв.П. К. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че на 1.09.14г.в [населено място], на кръстовището на [улица]и [улица]е настъпило ПТП между товарен автомобил „Г. У. Х.”с рег. [рег.номер на МПС] , с водач А. Д. Д. и лек автомобил „С.” с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от М. К. К.. Установено е, че ищецът А. Д. се е движил по главен път с предимство и водачът на другия автомобил е следвало да го пропусне да мине,както и че на посочената дата е нямало знак „Стоп” на [улица]преди пресечката с [улица].Съставен е акт за установяване на административно нарушение № 43479 от 1.09.14г.на М. против М. К. за управление на МПС под въздействие на алкохол в кръвта и наказателно постановление от 13.01.15г.на ОД М. Стара Загора,РУ К., с което му е наложена глоба.С решение № 187 от 3.06.15г.на КРС по анд № 340/15г.е отменено наказателно постановление от 6.01.15г.на Р. към ОД М. С. З.,РУ К.,с което на А. Д. е наложена глоба,като е прието,че не е извършил административно нарушение.
От автотехническата експертиза съдът е приел за установено,че и ищецът,и водачът на л.а.С., не са имали техническа възможност да предотвратят настъпването на ПТП,при движение на двата автомобила с максимално разрешената скорост, тъй като ударът е настъпил по времето на реакция на водача.
От съдебно-медицинската експертиза е прието,че претърпените от ищеца травматични увреждания се изразяват в счупване на трета метатарзална кост на дясно ходило и фрактура на латералния малеол на десен глезен – две фрактури,като всяка от тях представлява средна телесна повреда.
Назначена е и съдебно-техническа експертиза,според която пътят, по който се движил ищецът,представлява републикански път І -5.От допълнителното заключение е установено, че знакът „Стоп”на [улица]преди пресечката с [улица],е сложен от общинско предприятие КД и ПС по разпореждане на [община].
По делото е представен споразумителен протокол за съвместно финансиране на поддържането на републиканските пътища в чертите на [населено място] от 15.11.13г., сключен между А. „Пътна инфраструктура” – Областно пътно управление – Стара Загора и [община], в чийто чл.4 ал.1 е предвидено,че организирането, възлагането и контрола на дейностите по поддържането,в т.ч.зимно поддържане на републиканските пътища в границите на града, се извършва от общината.С последващо споразумение от 4.09.14г.страните са прекратили действието на предходното и са уредили финансовите отношения помежду си.
При тези данни по делото въззивният съд е квалифицирал спорното материално право по чл.50 ЗЗД във връзка с чл.45 ЗЗД.Направен е извод,че за претърпените от ищеца неимуществени вреди,които са причинени от ПТП, следва да се ангажира отговорността на ответника, тъй като на 1.09.14г.на процесното кръстовище на [улица]и [улица]не е имало знак „Стоп”,поставянето на който е задължение на общината съгласно чл.30 ал.3 от Закона за пътищата и цитираното по –горе споразумение с А.”Пътна инфраструктура”.Изложени са съображения,че дори водачът на другия автомобил да е допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат,отговорността на деликвентите е солидарна, поради което общината следва да поеме отговорността изцяло.
При определяне размера на обезщетението за доказаните от медицинската експертиза и свидетелските показания неимуществени вреди, въззивният съд е взел предвид характера и степента на травматичните увреждания,причинили трайно затруднение на десния крак на ищеца за повече от 30 дни,поставената гипсова имобилизация на десния крайник, продължилият около 3-4 месеца възстановителен период,през който е изпитвал силни болки и е имал нужда от чужда помощ при извършване на ежедневните си дейности, и е счел,че сумата 15 000 лв е справедлив размер за репарация на претърпените болки и страдания.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като извърши преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК намира,че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне по релевантния процесуалноправен въпрос за задължението на въззивния съд служебно да следи за правилната правна квалификация на иска,като счита,че същият е разрешен в противоречие с ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС – т.2.
Поставените от касатора въпроси относно пасивната му легитимация по иска и липсата на пряка причинно – следствена връзка между непоставянето на знака „Стоп” на общинската [улица]и настъпилото ПТП следва да се разгледат като касационни оплаквания при проверката по реда на чл.281 т.3 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 144 от 5.05.17г., постановено по в.гр.дело № 1084/17г.на Старозагорския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора [община] да внесе държавна такса по сметка на ВКС в размер на 300 лв за разглеждане на касационната жалба, както и да представи доказателства за внасянето й.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.