Р е ш е н и е
№ 141
гр.София, 29.05.2017 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря В Стоилова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д. № 1105 описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 307 ГПК.
Образувано е по молба от 17.11.2015 г., уточнена с молба от 07.09.2016г. , на Н. М. Н. от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адв. Н. М., за отмяна на влязло в сила определение от 08.05.2015 г. по гр.д. № 7958/2013 г. на ГС – София в частта му, с която е потвърдено протоколно определение от 01.02.2013 г., постановено по гр.д. № 22665/2012 г. на РС – София, с което е прекратено производството по делото спрямо ответника П.Р.Б.
Молителят, чрез процесуалния си представител поддържа, че са налице основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т., и 5 ГПК, тъй като са налице нови обстоятелства от съществено значение за спора и в нарушение на процесуалните правила е бил лишен от възможност да участва в производството пред въззивния съд и да защити правата си. Твърди се, че с молба от 07.05.2015 г. Н. изрично е уведомил съдебния състав, че обективно не е възможно да се яви и да упражни правото си на защита на 08.05.2015 г., тъй като вследствие на тежкото си здравословно състояние е с предписан домашен режим на лечение и не е възможно да участва в насроченото по делото открито съдебно заседание.
Ответната страна – П.Р.Б., не изразява становище по молбата за отмяна.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
С атакуваното определение въззивният съд, като е потвърдил частично протоколно определение от 01.02.2013т. по гр.д.№22665/2012г. на РС София, е прекратил производството по иск с правно основание чл.49 ЗЗД по отношение на П.Р.Б. Прието е , че са налице предпоставките на чл.238, ал.2 ГПК по отношение на този ответникът тъй като ищецът не се е явил в първото по делото заседание , нито е заявил че иска делото да се гледа в негово отсъствие, след като прокуратурата е дала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, както и че ищецът- молител в настоящето производство не е взел становище по отговора на исковата, поради което прокуратурата е поискала прекратяване на производството по делото. Искът е бил предявен и срещу Държавата и физическо лице, като по отношение на тях съдът е счел, че не са налице предпоставките на чл.238, ал.2 ГПК и е постановил производството да продължи, като в тази му част определението е влязло в сила като необжалвано.
Молбата за отмяна е подадена от процесуално легитимирано лице, а с оглед изложените в молбата за отмяна съображения, следва да се приеме, че поддържаното отменително основание е това по чл. 303, ал. 1, т.1 5 ГПК.
Молителят не представя с молба нови доказателства , които да установяват наличието на нови обстоятелства от съществено значение за делото, поради което не е налице основание за отмяна на влязлото в сила определение на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Молителят поддържа наличие и на основание по чл.303, ал.1,т.5 ГПК за отмяна на влязлото в сила определение, тъй като е бил лишен от право на участие в процеса, като не е могъл да се яви в съдебно заседание на 08.05.2015г. поради претърпяна фрактура на коленната става, за което е уведомил съдът с молба от 07.05.2015г., при което делото е решено без негово участие.
Настоящият състав намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила определние на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК е основателна.
При разглеждане на делото въззивният съд е констатирал , че заседанието на 13.02.2015г. е отложено по искане на молителя, по медицински причини, като му е указано, че до следващото заседание следва да си ангажира адвокат или да поиска правна помощ в противен случай делото ще се гледа в негово отсъствие на 08.05.2015г. Установено е, че с тези указания, е получена е призовка на 28.02.2015г., като е отбелязано на същата, че се получава от представител на молителя- Н. М..
С молба от 07.05.2015г./озаглавена заявление/ Н. Н. е поискал отлагане на делото, като е представил медицинско удостоверение за необходимостта от спазване домашен режим на лечение до 15.05.2015г., като в същата изрично е заявил, че е оттеглил пълномощията от всички пълномощници, представлявали го по делото.
При тези данни съдът е дал ход на делото в отсъствие на страната и е постановил атакуваното определение , като е потвърдил частично протоколно определение от 01.02.2013т. по гр.д.№22665/2012г. на РС София, и е прекратил производството по иск с правно основание чл.49 ЗЗД по отношение на Прокуратура на РБ.
Основанието по чл.303, ал.1, т.5 ГПК е насочено към отмяна на влязъл в сила съдебен акт, в производството по постановяване на което са нарушени процесуалните правила, обезпечаващи участието на страна лично, или чрез неин представител. В конкретния случай при произнасянето си за наличие на непреодолимо препятствие по см. на чл. 142, ал. 2 ГПК, изразяващо се в заболяване на страната , която няма представител по пълномощие, съдът е обвързан от преценката на здравните органи относно режима на лечение, обозначен в медицинското удостоверение, представено по делото . При определяне от здравните органи на режими на лечение – „домашен на легло”, се счита, че заболяването не позволява на лицето да се яви пред органите на съдебната власт. В случая, въззивната инстанция е допуснала нарушение на чл. 142, ал. 2 ГПК, тъй като молителят се е позовал пред нея на медицински удостоверение, с което е определен „домашен режим на легло”, който не позволява движение на болния и явяването му пред съд. Следователно като е дал ход на делото в отсъствие на страната, въззивният съд е нарушил процесуалните правила обезпечаващи личното участие на молителя-ищец в първоинстанционното производство.
Поради изложеното, твърдението в молбата за отмяна за допуснато нарушение на процесуалните правила, обезпечаващи участие на страната лично или чрез неин представител довело до лишаване от правото на участие в производството и от възможността за организира защитата си, е основателно. Осъществен е фактическият състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, поради което определението на въззивния съд следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд от фазата на съдебно заседание за изслушване на съдебно –почеркова експертиза, като бъде осигурено участие на молителя след надлежното му призоваване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
О т м е н я влязло в сила определение от 08.05.2015 г. по гр.д. № 7958/2013 г. на ГС – София в частта му, с която е потвърдено протоколно определение от 01.02.2013 г., постановено по гр.д. № 22665/2012 г. на РС – София за прекратяване производството по иска на Н. М. Н. по отношение на П.Р.Б.
В Р Ъ Щ А делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия съгласно дадените по-горе указания.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: