Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.София, 03.06.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА
ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
със секретар Надя Цекова
при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА
наказателно дело под № 42/2011 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия Ж. А. Б. против решение № 222/29.11.2010 год. по въззивно нохд № 379/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.305, ал.3 и чл.107, ал.3 НПК, за нарушение на закона поради недоказаност на умисъл за убийство и осъждане за престъпление по чл.144 НК при липсата на доказателства, различни от установените с показанията на пострадалите, както и за явна несправедливост на наложените наказания. Правят се алтернативни искания – за отмяна и оправдаване, за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за изменение и намаляване размера на наложеното наказание по чл.115 НК, прилагане на чл.66, ал.1 НК и намаляване размера на присъдените обезщетения.
Частните обвинители и граждански ищци В. К. Б. и Д. П. Н. чрез повереника си в писменото възражение и в съдебното заседание оспорват основателността на жалбата и мотивират липсата на касационни основания за отмяна или изменение на решението.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че жалбата е неоснователна и решението следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира:
Пазарджишкият окръжен съд, наказателен състав с присъда № 53/12.07.2010 год. по нохд № 449/2010 год. признал подсъдимия Ж. А. Б. за виновен в това, че на 19/20.12.2009 год. в [населено място]: е направил опит умишлено да умъртви В. Б. като деянието е останало недовършено по независещи от него причини. На основание чл.115 вр.чл.18, ал.1 вр.чл.58, б.А го осъдил на 9 години лишаване от свобода;
се е заканил с убийство на Д. Н. чрез думи и действия като това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му. На основание чл.144, ал.3 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 1 година и 9 месеца лишаване от свобода..
Приложил чл.23 НК и наложил на подсъдимия едно общо наказание – най-тежкото от определените, 9 години лишаване от свобода и определил изтърпяването му при строг режим в затворническо общежитие от закрит тип.
Предявените граждански искове за вреди, претърпени от престъпленията, уважил в размер на 40 000 лева за В.Б. и в размер на 5 000 лева за Н. със законните последици. Отхвърлил за разликата до пълните предявени размери като недоказани.
Приложил чл.59, ал.1 НК и се произнесъл по въпросите за веществените доказателства, размера на дължимите разноски и държавната такса.
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен състав с решението по въззивно нохд № 379/2010 год. изменил присъдата само в частта по приложението на чл.59, ал.1 НК и потвърдил в останалата й част.
Въззивният съд е изложил възприетата от него фактическа обстановка, която не се различава от установената в първоинстанционното производство. Направил е извод, че са събрани възможните доказателствени средства и че не са нарушени правилата за проверка и оценка на доказателствения материал. По ясен начин, макар и да не е изложил подробни съображения, е изразил съгласието си с фактическите изводи и правните съображения за квалификацията на поведението на подсъдимия като е приел за законосъобразно приложението на материалния закон в съответствие с конкретното обективирано поведение – чл.115 вр.чл.18, ал.1 от НК и чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК. Изложил е съображения за неоснователността на възраженията, обосноваващи искането за намаляване на размера на наказанията и на присъдените обезщетения. Отговорил е на доводите за допуснати нарушения на процесуалните правила и на закона по начин и със съдържание според изискванията на чл.339, ал.2 НПК.
Неоснователно се поддържа в касационната жалба, че е допуснато нарушение на чл.107, ал.3 НПК, защото не са кредитирани показанията на свидетелите Ем.М., Г.Ш. и В.Б., опровергаващи показанията на св.Н. по обвинението по чл.144 НК. От съдържанието на мотивите, изложени в първоинстанционния съдебен акт и потвърдени с въззивното решение, следва, че свидетелите, разпитани по делото, включително и посочените в жалбата, не само са изброени като име, но е извършен подробен и задълбочен анализ както и съображения защо и за кои обстоятелства ги възприема изцяло. Мотивиран е отказът да бъдат възприети обясненията на подсъдимия и то не само защото са вътрешно противоречиви, но и защото изцяло за относимите към предмета на доказване обстоятелства са изолирани от останалия доказателствен материал и съответстват по своето съдържание единствено на възприетата от него позиция на оспорване на авторството. С показанията на св.Б. и св.Ш. последователно, ясно и безпротиворечиво е установено поведението на подсъдимия в техния дом и по отношение на свидетелката Н. преди установените действия по обвинението по чл.115 НК – употребил алкохол, значително повлиян, ядосан на комшийките Н. и Б., чиито имена споменавал, наричал ги „гюбрета”, „и всички гюбрета на кюфтета”, „посегнал на Д.” пред дома на двамата свидетели, което наложило да се намесят. Показанията на тези свидетели в посочения смисъл са потвърдени и от служителите на полицията, изпратени за оказване на помощ. Или обобщено, въззивният съд правилно е определил като вярна оценката на целия доказателствен материал, защото е извършена по начина, предписан в чл.107, ал.3 НПК, макар и да не е изложил подробни съображения. В показанията на свидетеля М. не се съдържат данни за относими към предмета на доказване обстоятелства. Установява само, че подсъдимият не е злоупотребявал с алкохол, никога не е бил агресивен в негово присъствие след като „употребяваше чаша-две”. Независимо дали поначало са достоверни, те не са относими към конкретно установената фактическа обстановка за състоянието и поведението на подсъдимия, а освен това са и в противоречие с обясненията на подсъдимия, както и със заключението на вещите лица, изготвили неоспорената от страните и приета от съда комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза, че „боледува от психични и поведенчески разстройства, дължащи се на вредната употреба на алкохол с дългогодишна давност, осъзнавана от него и налична по време на инкриминираното деяние, без да е повлияло върху способностите му да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си”. От изложеното следва, че показанията на посочените свидетели не са останали без оценка, както и че те са взети предвид наред с показанията на св.Н. за предварителни действия и поведение на подсъдимия, насочени към живота и здравето й, както и че установеното от нея и св.Б. не е израз на преднамереност и желание да му отмъстят или да му причинят неприятности заради различията в мотивите за взаимоотношенията помежду им.
Неоснователно е и възражението,че инстанциите по същество са извели неверен извод за наличието на обективните и субективните признаци на престъплението по чл.115 НК. От приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, следва, че след като е напуснал дома на свидетелите Ш. и Б. и е било осуетено продължението на конфликта със св.Н. подсъдимият е отишъл до дома си, взел е брадвата, установена като оръдие на престъплението по отношение на св.Б., облякъл си е връхна дреха с качулка, която е сложил на главата си, разкъсал оградната мрежа на двора и проникнал в жилището на свидетелките. Насочил е ударите си към св.Б., която се е намирала в близост и не е могла да го разпознае първоначално, ударил я в областта на врата, като е продължил да псува, след което нанесъл втори удар в гърба и трети върху бедрото на десния крак, след което св.Н. е успяла да изтръгне брадвата от ръцете му и да го изблъска навън. Заключението на вещото лице съдебен медик е правилно интерпретирано, а оценката му е направена наред с показанията на свидетелите и с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателствени средства. Установеният механизъм – наранявания чрез притискане или удар с малка сила и е в резултат от действието на брадва с острата част като ударите са нанесени през дрехи, с които е била облечена св.Б., не изключва умисъла за убийство. Оръдието на престъплението е от вида, с което може да се причини смърт, а местата, в които е констатирано нараняване – врата и горната част на гърба, са области, в които има важни органи, тъкани и големи кръвоносни съдове и тяхното засягане би имало неблагоприятен, дори фатален изход, за организма. Верни са изводите, че деянието е останало недовършено по независещи от подсъдимия причини, т.е. в стадия на опита, поради намесата на св.Н., която се е появила в момент, когато подсъдимият е бил вдигнал брадвата с ръце, а пострадалата се е намирала на пода. Обстоятелството, че е могъл и с предишните си действия, но не е нанесъл силни удари, не е основание за извод, че липсва умисъл за убийство. Той е имал съзнанието за всички елементи от състава на престъплението и от значение е какво е направил към момента, а не какво е могъл, но не е направил, за да причини смъртоносни наранявания. Безспорен факт е, че намесата на св.Н. е причината да преустанови действията си, да напусне дома като захвърли брадвата и направи опит да се укрие, за което се съдържат данни и в показанията на свидетелите Б., К., Г..
Основателни са доводите, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила. По повод частната жалба против определението за мярката за неотклонение е следвало да се произнесе. Такова задължение има като инстанция по същество и след постановяване на съдебния акт. Нарушението обаче няма характер на касационно основание от предвидените в чл.348, ал.2 НПК, защото не е съществено. По делото не се установява да са настъпили нови обстоятелства, налагащи замяната с по-лека мярка за неотклонение, а с потвърждаването на осъдителния съдебен акт, с който е наложено наказание лишаване от свобода с ефективно изтърпяване, правата на подсъдимия не са нарушени.
Не е съществено и допуснатото нарушение от въззивния съд като не е отговорил на възражението за неправилен отказ на първоинстанционния съд да приеме отвода на прокурора С.. На основанието по чл.47, ал.1 вр.чл.29, ал.2 НПК в последното съдебно заседание на първоинстанционния съд – 12.07.2010 год., по искане на подсъдимия и защитника са разпитани свидетелите Б.Б.-брат и Бл.Б.-снаха. Установили, че в блока, в който живеят в [населено място](подсъдимият живее с майки си св.Л.Б. в [населено място], където е мястото на извършване на престъпленията), е живяла тъщата на прокурора С. и до смъртта й /преди повече от пет години/ с нея са имали битови конфликти, както и че по повод на някои от тях за решаването им се е намесвал прокурора, „който сигурно е бил там на гости”. По съображения, че се касае за отдалечени във времето инцидентни срещи, при това без присъствието и участието на подсъдимия, че е бил наблюдаващ прокурор без да е направено възражение по отношение на извършените от него процесуални действия съдът е отказал да приеме наличието на основания за отвод поради безпристрастност. Този извод не е произволен и е мотивиран. Изведен е от данните по делото, че прокурорът през различните фази на процеса е спазвал стриктно процесуалните си задължения, предвидени в НПК, и с действията си не е нарушил някое от предвидените в НПК процесуални права на подсъдимия. Обвинителният акт, който е изготвил, съдържа фактическа обстановка, която е установена въз основа на подробния разпит на всички свидетели, писмените доказателствени средства и заключенията на вещите лица, чиито експертизи са били необходими съгласно чл.144 НПК. Провеждането на разпитите на подсъдимия и свидетелите, чиито показания имат най-голямо значение за установяване на относимите към предмета на доказване обстоятелства, е при участието на подсъдимия и неговия защитник и при липса на констатация за противоречия или съмнение за манипулирането им на досъдебното производство от наблюдаващия прокурор. Всичко това, както и верните фактически и правни изводи, които са основание за осъждането на подсъдимия, не могат да обосноват извод за наличието на основания за отвод, а отказът да бъде приет-за съществено нарушаване на права. Няма данни по делото прокурорът да е изразил предубеждение относно виновността на подсъдимия преди да е събран доказателствения материал, нито да е демонстрирал негативно лично отношение към него или към семейството му. Поради това и независимо, че въззивният съд не е отговорил на възражението, нарушението не е съществено и не води непременно до отмяна на обжалвания съдебен акт.
Основателно се поддържа, че наложеното наказание за престъплението по чл.115 НК е явно несправедливо. Законосъобразно въззивният съд е приел, че са налице предпоставките наказанието да бъде определено под предвидения минимум при условията на чл.58, б.А НК. Изброил е индивидуализиращите обстоятелства, които е определил като смекчаващи и е приел, че предходното осъждане поради настъпилата реабилитация по право не следва да се отразява върху изводите за обществената опасност на подсъдимия, но не е отчел степента на осъществяване на деянието, психическото му здраве, подбудите, отношенията му с пострадалата. Както тези, така и обстоятелствата, установяващи личност с добра характеристика, трудова ангажираност не са оценени с техния действителен смисъл и значение, поради което и обществената опасност както на личността, така и на конкретно извършеното, са определени в по-висока степен от действителната. Справедливо и в съответствие с извършеното е наказание в размер на 5 години лишаване от свобода, в който смисъл решението следва да бъде изменено.
По отношение на наказанието за престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК настоящият състав също намира, че е определено в несправедлив размер. Взети са предвид индивидуализиращите обстоятелства, данни за които се съдържат в доказателствения материал, но въззивният съд като е потвърдил решението за наличието на предпоставките по чл.54 НК, е надценил тяхната тежест във вреда на подсъдимия и е приел, че определено при превес на отегчаващите обстоятелства е съответно на извършеното. Този извод следва от установеното за конкретното му поведение, за състоянието и психическото му здраве, за взаимоотношенията със свидетелката Н., за подбудите. Цялостната оценка на всички индивидуализиращи обстоятелства налага извода, че справедливо и съответно на извършеното и на целите по чл.36 НК е наказание в размер на 1 година лишаване от свобода.
Изложеното по-горе за необходимостта да се измени решението на въззивния съд налага изменение и в частта относно приложението на чл.23, ал.1 НК. Наложеното общо наказание следва да се намали на 5 години лишаване от свобода, а изтърпяването му – при предпоставките по чл.61 вр.чл.59, ал.1 ЗИНЗС-в затворническо общежитие при общ първоначален режим.
Основателни са възраженията, че обезщетенията по предявените граждански искове са постановени в нарушение на чл.52 ЗЗД. Правилно инстанциите по същество са приели, че са налице предпоставките за гражданска отговорност по чл.45 ЗЗД. Установени са действителни неимуществени вреди, които са претърпели пострадалите Н. и Б. от противоправното поведение на подсъдимия. Неговата гражданска отговорност обаче следва да е относима към действително извършеното и последиците. Определянето на обезщетение в размер на 40 000 лева за Б. и на 5 000 лева за Н. е израз на неправилна оценка на обстоятелствата, които са от значение за определяне размера на необходимото обезщетение в съответствие с действително претърпените болки и страдания, поради което са определени в завишен размер в нарушение на принципа за справедливост според чл.52 ЗЗД. В съответствие с извършеното и действителните неимуществени вреди е обезщетение в размер на 10 000 лева за Б. и на 2 000 лева за Н.. В този смисъл решението в гражданската му част следва да бъде изменено като се намали и общия размер на дължимата от подсъдимия държавна такса върху уважената част на гражданските искове на 720 лева, вместо определения размер 1 800 лева.
Подсъдимият следва да заплати и направените от частните обвинители и граждански ищци разноски за процесуалния им представител по повод касационната жалба в размер на по 450 лева за всеки един, платени съгласно договора за правна защита и съдействие.
Предвид изложеното и съгласно чл.354, ал.2, т.1 и т.5 вр.ал.1, т.3 вр.чл.348, ал.1, т.1 и т.3 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение № 222/29.11.2010 год. по въззивно нохд № 379/2010 год. на Пловдивския апелативен съд, втори наказателен състав в наказателната част като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия Ж. А. Б. наказания лишаване от свобода на ПЕТ ГОДИНИ за престъплението по чл.115 вр.чл.18, ал.1 НК и на ЕДНА ГОДИНА за престъплението по чл.144, ал.3 вр.ал.1 НК, а наложеното по чл.23, ал.1 НК – на ПЕТ ГОДИНИ, което да изтърпи в затворническо общежитие от открит тип.
ИЗМЕНЯ решението и в гражданската част като НАМАЛЯВА размера на присъдените обезщетения за неимуществени вреди – на В. К. Б. на 10 000/десет хиляди/лева и на Д. П. Н. на 2 000/две хиляди/лева, а размерът на държавната такса – на 720/седемстотин и двадесет/лева.
Осъжда подсъдимия Ж. А. Б. да заплати на частните обвинители и граждански ищци В. К. Б. и Д. П. Н. направените по делото разноски в размер на по 450/четиристотин и петдесет/лева за всяка една.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: