4
Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
София, 06.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 6942/2014 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 304 ГПК.
Образувано е по молба на М. М. Р. – Б. и Д. М. Р. – В. процесуални правоприемници на починалата молителка Х. Х. Р. за отмяна на влязлото в сила решение № 5452 от 12.07.2013г. по в. гр. дело № 7331/2011г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 25.06.2014г. по гр. дело № 1685/2014г., първо г. о. на Върховен касационен съд.
В молбата за отмяна се твърди, че с влязлото в сила решение е потвърдено решение от 10.07.2003г. по гр. дело № 5059/1999г. на Софийски районен съд, с което съпругът на молителката – ответникът М. А. Р. е осъден на основание чл. 38а ЗЖСК да предаде държането на апартамент в [жилищен адрес][жк], [улица]. В това производство ответникът е направил възражение за придобиването на имота по давност, което ползва и молителката, която владее процесния имот съвместно със съпруга си и поради това е следвало да участва като страна по делото. Това обуславя правния й интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение. В подкрепа на молбата представя удостоверение за граждански брак № 520/12.11.1958г.; позовава се и на съдебна практика – две решения на Върховен касационен съд по гр. дело № 676/2009г., второ г. о., и по гр. дело № 1221/2011г., второ г. о., постановени по идентични случаи, с които молбата по чл. 304 ГПК е уважена.
Ответникът Б. Й. Ф., чрез адв. С. М., Софийска адвокатска колегия в писмен отговор оспорва молбата за отмяна. Поддържа, че молителката не притежава качеството на необходим другар по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК, който е владелчески, а не ревандикационен, поради което пасивно легитимиран да участва като страна в производството е държателят на имота – ответникът М. Р.. В този смисъл твърди, че без значение е дали страните са били в брак или не, тъй като характера на правоотношението и вида на защитата не обуславят института на необходимото другарство.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на наведеното отменително основание.
Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима.
С влязлото в сила решение, предмет на молбата за отмяна е прието, че ищецът Б. Ф. е член – кооператор на Ж. „Български художник” и по отношение на него са налице предпоставките да проведе специфичния владелчески иск по чл. 38а ЗЖСК със суброгаторен характер от името на бездействащия собственик (съсобственик) Ж. „Български художник”. Доколкото основанието на ответника да владее жилището не произтича от разпределителен протокол на ОС на Ж., съдът е посочил, че той може да се защитава по предявения иск с възражението, че имотът не е собственост на Ж., тъй като правото на ищеца да иска владението произтича от правото на собственост на Ж.; може да оспори съществуването и законосъобразността на решението ищецът да получи процесния обект по разпределителния протокол, без да може упражнявайки чужди права да прави възражения, които произтичат от отношенията на Ж. и ищеца в т. ч. такива, че ищецът не е член на Ж., като ответникът може да противопостави и свои самостоятелни права върху процесното жилище. В рамките на очертания предметен обхват на защита на ответника, съдът е дал отговор на всички възражения на ответника, като е отказал да уважи правоизключващото възражение за придобиване на собствеността върху жилището по давност по съображения, че възражението е заявено едва при повторното разглеждане на делото от въззивния съд и не касае нововъзникнали обстоятелства след първоначалното разглеждане делото от въззивния съд, както и че заявения период на своене от 1995г. включва и периода докато производството е висящо, което прекъсва давността, респ. владението, ако е установено е смутено, при което възражението за давност не може да има за правна последица отхвърлянето на иска.
С молбата за отмяна молителката представя удостоверение, от което се установява, че ответникът по делото М. А. Р. е сключил брак с молителката Х. Х. Р. на 12.11.1958г.
При противопоставено възражение от ответника за придобиване на имота по давност в период след сключването на брака му с молителката, следва да се приеме, че решението с което това възражение е отхвърлено, т. е. отречено е твърдяно право на собственост, обвързва и съпругата му молителката Х. Р..
Съгласно ППлВС № 2/1977г., т. 12, при спор с вещноправен характер от имуществена общност, спорното правоотношение е от такова естество, че решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи, които са необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 216, ал. 2 ГПК. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участието само на единия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на невзелия участие в делото. В този случай способът на защита за неучаствалия по делото съпруг е този на отмяната по чл. 304 ГПК (чл. 233, ал. 2 ГПК /отм./).
В случая по възражение на ответника е разгледан спор за собственост противопоставен на ищеца като член – кооператор, поради което като страна по делото е следвало да участва и съпругата му Х. Р. – молителка в настоящето производство. В този смисъл е и решение по гр. дело № 773/2012г. на ВКС, първо г. о., в което изрично е разграничена хипотезата на разгледан иск по чл. 38а ЗЖСК, в който спорът се състои в установяване фактът на владението и нарушаването, наличието на членствено правоотношение на ищеца и правото на собственост на Ж. върху жилището от случая, при който срещу предявения иск ответникът се защитава с възражение, че Ж. не е собственик, противопоставяйки възражение за придобивна давност.
По настоящето дело ответникът се е позовал на придобивна давност, но възражението не е уважено, поради което е налице правен интерес за съпругата му да иска отмяна на решението, защото то я обвързва.
С настъпилото правоприемство в производството за отмяна правният интерес не отпада, защото той се основава на правото на молителката да вземе лично участие по делото.
Предвид изложеното молбата за отмяна е основателна. Установени са предпоставките на чл. 304 ГПК и влязлото в сила решение по в. гр. дело № 7331/2011г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 25.06.2014г. по гр. дело № 1685/2014г., първо г. о. на Върховен касационен съд следва да се отменят, като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд (§ 2, ал. 1 ПЗР ГПК).
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОТМЕНЯВА на основание чл. 304 ГПК влязлото в сила решение № 5452 от 12.07.2013г. по в. гр. дело № 7331/2011г. на Софийски градски съд, недопуснато до касационно обжалване с определение № 422 от 25.06.2014г. по гр. дело № 1685/2014г., първо г. о. на Върховен касационен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ