3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 08.02.2017г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховния касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Светла бояджива
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладвано от съдията В.Райчева гр.дело №3707/2016г.по описа на Върховния касационен съд
Производството е по чл.288 ГПК.
Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу решение от 21.06.2016г. по гр.д.№2084/2016г. АС София, с което е уважен иск с правно основание чл.2 зодов.
Жалбоподателят – Прокуратурата на РБ поддържа, че с решението, в частта му, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, са разрешени правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отмени първоинстанционното решение частично, е отхвърлил предявения от Й. Х. срещу Прокуратурата на Република България, иск с правно основание чл.2 , ал.1 , т.3 ЗОДОВ, за разликата над 40 000 лв. /четиридесет хиляди лева/ до сумата от 50 000лв., /петдесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.311, ал.1 пр.1 НК, приключило с влязло в сила на 16.03.2015г. оправдателна присъда по НОХД № 4963/2009г. по описа на СРС. Със същото решение съдът е потвърдел първоинстанционното решение в частта му, с която искът е отхвърлен до пълния му предявен размер и в тази си част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано.
Прието е за установено, че с присъда, влязла в сила на 16.03.2015г., ищецът – ответник по жалба , е признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за документно престъпление в качеството му на нотариус по чл.311, ал.1 пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК, като с решение по ВНОХД 535/2015г. на ГС София е е потвърдена оправдателна присъда от 04.12.2014г., постановена по НОХД № 4963/2009г. по описа на РС София.
Установено е по делото, че ищецът е привлечен като обвиняем на 02.07.2007г., видно от Постановление за привличане в качеството на обвиняем по досъдебно производство №15393/2006г. по описа на 01-во РУП на СДВР, когато е била наложена е мярка „подписка“, за това че на 21.02.2000г. в кръга на службата си положил подписа си на нотариус, кръглия си печат на нотариус и правоъгълния си щемпел на нотариус като удостоверил неверни обстоятелства в три документа, като наказателното производство е приключило след 8 години и 2 месеца, с оправдателна присъда, считано от повдигане на обвинението, а не от образуване на делото и е била взета най-леката мярка за неотклонение, тъй като престъплението не е тежко умишлено по смисъла на чл.93 НК.
Съдът е приел, че наказателното дело се е отразило тежко на емоционалното състояние на Й. Х. , като след образуването на досъдебното производство, предявяване на обвинението и особено след започване на съдебното производство, ищецът е бил подложен на постоянен стрес, коментарите, сплетните и интригите по негов адрес в средите, в които работел – гилдиите на нотариусите и адвокатите. Установено е, че до приключване на делото, той се измъчвал от възможния изход на делото, имал сериозни притеснения за бъдещето си и за това, че може да загуби работата си, каквито притеснения са изпитвали и членовете на неговото семейство.
При така установените факти съдът е счел, че предявеният иск е основателен и 00обезщетение за претърпените неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване в размер на 40 000 лева е справедливо .
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението, в частта му с която е уважен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички доказателства с оглед точното прилагане принципа за справедливостта по чл.52 ЗЗД и за критериите при определяне справедливо обезщетение по смисъла на чл.52 ЗЗД. Поддържа, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.Представя решение от 13.05.2014г. по гр.д.№5386/2013г. ІV г.о. на ВКС, в което е прито, че справедливостта не е абстрактно понятие а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства и решение на въззивен съд по наказателно дело, което няма отношение към преценката за допустимост на касационното обжалване. Позовава се на ППВС№4/1968г. и т.3 и 11 от ТР№3/204г. ОСГК на ВКС.
С оглед установените факти по делото настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване решение от 21.06.2016г. по гр.д.№2084/2016г. АС София , в частта му , с която е уважен иск с правно основание чл.2 зодов, по въпроса за задължението на въззивния съд да вземе под внимание всички обстоятелства, които обуславят размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, на който съдът е дал отговор в противоречие с практиката на ВКС-основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 21.06.2016г. по гр.д.№2084/2016г. АС София, в частта му, с която е уважен иск с правно основание чл.2 зодов.
ДЕЛОТО да се докладва на Председателя на ІVг.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: