3
определение по гр.д.№ 3973 от 2016 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 141
София, 08.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3973 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Й. С. В., Г. К. П., Д. К. П., Е. Н. И., К. Н. П., Н. В. Б., Й. В. Балтийска, И. В. П., Ц. Б. В., Р. К. Г., С. К. Б., М. А. В., Б. В. Б. и Д. В. К. против решение № 13 от 29.01.2016 г., постановено по в.гр.д.№ 570 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия и решението от 07.03.2016 г. за поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 29.01.2016 г., с което е отменено решение № 494 от 24.07.2013 г. по гр.д.№ 2419 от 2010 г. на Районен съд- Дупница в частта му за определяне на квотите на съделителите в допуснатия до делба имот № 032096 по картата на землището на [населено място] село, м.“П.“, [община] дол, област Кюстендилска, с площ на имота 1,400 дка, начин на трайно ползване- лозе, като вместо това са определени следните квоти:
– 8 621/529 200 ид.ч. за Й. С. В.,
– 8 621/529 200 ид.ч. за Г. К. П.,
– 8 621/529 200 ид.ч. за Д. К. П.,
– 11 883/529 200 ид.ч. за Е. Н. И.,
– 11 883/529 200 ид.ч. за К. Н. П.,
– 21 669/529 200 ид.ч. за Н. В. Б.,
– 21 669/529 200 ид.ч. за Й. В. Балтийска,
– 21 669/529 200 ид.ч. за И. В. П.,
– 11 883/529 200 ид.ч. за Ц. Б. В.,
– 11 883/529 200 ид.ч. за Р. К. Г.,
– 11 883/529 200 ид.ч. за С. К. Б.,
– 8 621/529 200 ид.ч. за М. А. В.,
– 8 621/529 200 ид.ч. за Б. В. Б.,
– 8 621/529 200 ид.ч. за Д. В. К. и
– 353 052/529 200 ид.ч. за М. Б. В..
В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно – основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение със задължителна и незадължителна практика на ВКС /Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, решение № 465 от 27.05.2010 г. по гр.д.№ 1199 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 45 от 15.04.2014 г. по гр.д.№ 6619 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 223 от 05.04.2006 г. по гр.д.№ 14 от 2006 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 246 от 06.03.2012 г. по гр.д.№ 1200 от 2010 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. и решение № 323 от 22.12.2011 г. по гр.д.№ 335 от 2011 г. на ВКС, ГК, Второ г.о. / по посочени в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси, касаещи придобиването по давност на наследствени имоти от един от наследниците.
Ответницата М. Б. Б. не взема становище по жалбите.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирани лица /ищци по делото/, в едномесечния срок по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.2, т.1 ГПК.
За да постанови решението за допускане на делбата на процесния имот /лозе с площ от 1 400 кв.м., представляващо имот № 032096 по плана на землището на [населено място] село, [община] дол/ при горепосочените квоти, въззивният съд е приел за основателно и доказано направеното от съделителката М. Б. В. възражение за придобиване на 934 кв.м. от спорния имот по давност от баща й Б. Б. В.. Приел е, че от свидетелските показания се установявало, че до 1990 г. процесното лозе с площ от 1 400 кв.м. се е обработвало от К. Б. В., В. Б. В. и Б. Б. В. /само част от наследниците на общия наследодател и бивш собственик В. П. Х./, които се карали затова, че Б. В. обработвал по-голяма площ от другите двама. След 1990 г. Б. Б. В. обработвал сам около 900 кв.м. от лозето. Съдът е приел, че от тези свидетелски показания се установява манифестиране на воля от страна на наследника Б. В. да владее само за себе си 934 кв.м. от спорното лозе с обща площ от 1 400 кв.м. Приел е и че това владение на Б. В. върху реална част от процесното лозе е установено още през 1990 г., макар собствеността върху имота да е възстановена на наследниците на В. Х. много по-късно: с решение на ПК- [населено място] дол от 15.05.2000 г., в сила от 04.08.2000 г. Поради това, според съда, Б. В. е придобил по давност 934/1400 ид.ч. от лозето и впоследствие с нотариалния акт № 148 от 03.11.2010 г. е прехвърлил тази идеална част от имота на дъщеря си М. Б. Б..
В посочените от касаторите Тълкувателно решение № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1 от 2012 г. на ОСГК на ВКС и решения на ВКС по чл.290 ГПК е прието, че когато наследник упражнява фактическа власт върху наследствен имот, той е владелец на своята част и държател на частите на останалите сънаследници. Ако твърди придобиване на наследствения имот по давност, този сънаследник следва да докаже т.нар.преобръщане на владението на останалите съсобственици, чрез демонстриране по ясен и недвусмислен начин пред всички тях на намерението си да свои целия имот.
В противоречие с горепосочената задължителна практика на ВКС в обжалваното решение е прието, че наследодателят на ответницата М. Б. Б.- Б. Б. В. /който е един от наследниците на бившия собственик на процесното лозе В. П. Х./ е установил владение върху реална част от лозето, макар да е демонстрирал намерението си за своене спрямо само част от наследниците на общия наследодател: както бе посочено по-горе, според свидетелските показания спорове относно това кой наследник каква част от лозето да обработва имало само между част от наследниците- Б. В., В. Б. В., починал през 2013 г. и К. Б. В., починал през 1999 г.- и то още преди реституирането на спорния имот с решение № 21 от 15.05.2000 г. на Поземлена комисия- [населено място] дол.
Поради гореизложеното касационното обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса, посочен от касаторите, но доуточнен от съда както следва: дали, за да се приеме за доказано установяването на владение върху наследствен имот от един от наследниците, е необходимо този наследник да докаже, че е демонстрирал намерението си да свои наследствения имот спрямо всички останали наследници или е достатъчно да докаже, че само спрямо част от тях е заявил такова намерение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 13 от 29.01.2016 г. по в.гр.д.№ 570 от 2015 г. на Кюстендилския окръжен съд, гражданска колегия, поправено за допусната в него очевидна фактическа грешка с решението от 07.03.2016 г.
ДАВА едномесечен срок на касаторите да внесат по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на жалбите в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок касационните жалби ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС- прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика- за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.