О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1419
София, 15.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 7 октомври две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията)Жанета Найденова
гр.дело № 1048 /2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 ГПК.
Д. Д. Д. от Димитровград чрез неговия процесуален представител адвокат Н от гр. Х. е обжалвал решението на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009г по гр.д. № 70/2009г с което е оставено в сила решението на Димитровградския районен съд от 14.01.2009г по гр.д. № 1228/2006г. С това решение районният съд е отхвърлил искът,предявен от него срещу Центъра за с. медицинска помощ гр. Х. и П. И. Р. Д. в качеството й на директор на Центъра за с. медицинска помощ гр. Х. за сумата 7 000 лева ,представляваща претендирано обезщетение за недопускане до работа за времето от 04.01.2006г до датата на фактическото му допускане или до датата на постановеното съдебно решение.
Със същото решение е прекратено производството по искането за признаване за установено по отношение на ответниците Ц за с. медицинска помощ гр. Х. и П. И. Р. Д. ,че трудовото правоотношение с Д. Д. Д. не било прекратено със заповед № 150 от 23 март 2006г на изпълнителния директор на ЦСМП гр. Х.. В полза на Спешния център са присъдени и 150 лева разноски.
В изложението към касационната жалба се поддържа,че Хасковският окръжен съд бил разрешил материално правен въпрос-„явяване на възстановения работник за изпълнение на работата,на която е възстановен” по чл.225 ал.3 КТ-в противоречие на практиката на съдилищата. Така в Р № 863 от 7.10.2008г на ВКС 3 Г. О. било прието,че с подаване на молбата до работодателя за започване на работа възстановеният работник бил изпълнил условието по чл.345 ал.1 КТ-„…ако в 2 седмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа,освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини”.
С друго решение на Софийския апелативен съд от 08.01.2008г било прието,че подаването молбата до работодателя,не можело да замести личното явяване на възстановения работник за изпълнение на работата,на която бил възстановен..
В обратен смисъл било решението на Хасковския окръжен съд от 12.02.2008г по друго влязло в сила решение по гр.д. №781/2007г.
В същия смисъл-че „фактът на подаването на молбата не е достатъчен да се приеме,че въззивникът реално се е явил на работното място още повече, че нито в исковата молба ,нито в жалбата се заявява това обстоятелство,че въззивникът е бил във филиала в Димитровград за да започне работа”- Хасковският окръжен съд по настоящето дело разрешил въпроса.
Това противоречие в съдебната практика обуславяло и основанието за допускане касационно обжалване на въззивното решение по чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Освен изложените съображения за допускане касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК касационният жалбоподател сочи и такива,обуславящи приложение на правната норма по чл.280 ал.1 т.3 ГПК-т.е. че правилното разрешаване на конкретния правен спор,би имал значение за точното приложение на закона и за развитие на правото,защото в конкретния случай върху молбата за заемане на работата на която бил възстановен работника,имало резолюция от работодателя че „ поради пропуснат срок по чл.345 ал.1 КТ лицето не може да заеме предишната му работа”. При тази категорична резолюция според жалбоподателят, съществувал е и правен интерес от инцидентния установителен иск, по който производството е било прекратено. По този въпрос също имало практика в обратен смисъл- Р № 1* от 01.10.2008г по гр.д. № 3239/07г ВКС 4 Г. О..
За това в изложението се поддържа,че били налице основанията за допустимост по чл.280 ал.1 т.т.2 и 3 ГПК.
Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за допустимост на касационното обжалване,прие следното:
Искането е основателно.
Както се посочи по-горе, съдебната практика по въпроса за явяването на работното място,след възстановяване от съда на заеманата от преди уволнението длъжност от работника или служителя ,е противоречива. В едни съдебни решения е застъпено становището,че с подаване молба за заемане отново длъжността,той е изпълнил условието на чл.345 ал.1 КТ-Р № 863/2008г ВКС 1 Г. О., Р № 23 от 12.02.2008г по гр.д. № 781/2007г на Хасковския окръжен съд –„В рамките на законовия срок ищецът е подал заявление за допускане до работа….. Не е необходимо работникът ежедневно да се явява за да осъществи възстановяването си, Достатъчно е и еднократното явяване на работа”
В други решения е прието обратното-„че с подаването на молбата не се замества личното явяване на възстановената служителка за изпълнение на работата,на която е възстановена”-Р по гр.д. № 764/2007г САС.
При наличието на противоречиви решения за материално правния въпрос-необходимо ли е личното явяване и присъствие на работното място на възстановения от съда работник или служител до неговото допускане до работа- искането за допускане касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд е основателно –чл.280 ал.1 т.2 ГПК .
Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Хасковския окръжен съд от 02.04.2009г по гр.д. № 70/2009г.
Насрочва делото за 24 март 2010г,за когато да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: