5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. София, 01.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Илиева и прокурора…………………
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3934 по описа на Върховния касационен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 290 – чл.293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. З. М. от [населено място], срещу въззивно решение № 3236/23.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5300/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 22059/29.12.2016 г. по гр. д. № 55/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното решение Т. М. е осъден, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД, да заплати на Университет за национално и световно стопанство (УНСС) – [населено място] сумата 7 642.08 лв., представляваща получено на отпаднало основание обезщетение по чл. 58, ал.3 от Закона за висшето образование (ЗВО) във връзка с прекратяването на трудовото му правоотношение на основание чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, което уволнение е било отменено впоследствие с влязло в сила съдебно решение, постановено по гр.д. № 46530/2008 г. на СРС. Сумата е присъдена със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.01.2016 г. до окончателното й изплащане.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
Ответната страна по касационната жалба – УНСС – [населено място], представляван от адв. П.Л., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата.
С определение №253/03.04.2019 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по правния въпрос за давностния срок, в който работодателят може да търси връщане на обезщетението по чл. 58, ал. 3 ЗВО, изплатено на преподавателя във връзка с прекратяването на трудовия му договор на основанието по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО.
По поставения въпрос Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, приема следното:
Специфичното обезщетение по чл.58, ал.3 ЗВО е предвидено от законодателя, за да обезщети преподавателя – член на академичния състав на висше учебно заведение, работещ по трудов договор, за определен вид имуществени вреди – пропуснати ползи от реализиране на доходи от труд от преподавателска дейност, който труд служителят би положил, ако трудовото му правоотношение не беше прекратено от работодателя на безвиновното основание по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО – при невъзможност да му се осигури изпълнението на преподавателската дейност и липса на възможност за прехвърляне или преквалификация в сродна научна дисциплина. В този случай за преподавателя възниква правото да получи обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение до изтичане на срока на трудовия договор, но за не повече от 12 месеца от освобождаването му от длъжност. С препращата норма на чл. 59 ЗВО е предвидено, че за неуредените случаи по Гл. VІ – та от ЗВО (касаеща длъжностите на научно-преподавателския състав на висшето учебно заведение, реда за заемането им по трудово правоотношение, специалните основания за прекратяването на трудовия договор, в т.ч. и обезщетението по чл.58, ал.3 ЗВО) се прилагат разпоредбите на КТ (в т.см. – решение № 1725/07.01.2004 г. по гр.д. № 1032/2002 г., ІІІ г.о., решение №103/18.07.2018 г. по гр.д.№2119/2017 г., ІІІ г.о. на ВКС и др.).
Съгласно чл.357, ал.1 КТ трудови са споровете между работника или служителя и работодателя относно възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото правоотношение, както и в останалите изрично посочени в чл.357, ал. 1 – ал. 4 КТ случаи.
В практиката на ВС и ВКС (вж. – ТР №135/01.12.1965 г. ОСГК, ТР № 79/1965 г. на ОСГК, решение № 364/03.05.2010 г. по гр. д. № 894/2009 г., III г.о., решение № 404/06.07.2010 г. по гр. д. № 322/2009 г., IV г.о., решение № 948/21.12.2009 г. по гр. д. № 3128/2008 г., III г.о. и др.) е изяснено, че в предметната рамка на трудовите спорове, очертана в чл.357, ал.1 КТ, са и споровете за неизплатено или за недължимо ( без основание или погрешно) заплатено трудово възнаграждение, без значение дали трудовият договор е действащ или прекратен; за различните видове имуществени обезщетения по КТ, в т.ч. за удържаните или изплатени на работника или служителя обезщетения във връзка с прекратяването на трудовия му договор, когато поради отмяна на заповедта за уволнение отпадне основанието за удържането, респ. получаването им (напр. – чл.221, ал.2 КТ, чл.224, ал.1 КТ ). Тези спорове са трудови с оглед страните по тях – едната страна има или е имала качеството на работник или служител, а другата – на работодател, както и с оглед естеството на спорното право и предметната му връзка с трудовото правоотношение между посочените субекти.
За вземанията, породени от тази категория трудови спорове, приложение намират реда и правилата по КТ, а тези по ЗЗД се прилагат съответно и субсидиарно, доколкото в КТ няма установени специални правила. Предмет на специална уредба в материята на трудовото правораздаване са давностните срокове, в които правата на субектите по трудовото правоотношение могат да бъдат упражнени – чл.358, ал.1, т.1- т.3 КТ.
Предвид изложеното, на поставения правен въпрос следва да се отговори, че спорът за връщане на изплатено по реда на чл.58, ал.3 ЗВО обезщетение, поради отпадане на основанието за получаването му (отмяна на заповедта по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО за прекратяване на трудовия договор с преподавател) е трудов спор по смисъла на чл.357, ал.1 КТ, вр. с чл.59 ЗВО. От това следва, че общите правила по ЗЗД, респ. фактическите състави на чл.55, ал.1 ЗЗД са приложими само доколкото в Кодекса на труда няма предвидени особени правила и ограничения (напр. – чл.271, ал.1 КТ, който разпорежда, че добросъвестно получените от работника или служителя суми за трудово възнаграждение и обезщетения не подлежат на връщане, дори когато са били неоснователно получени, или основанието за получаването им е отпаднало впоследствие). Както се посочи, с нормата на чл.358 КТ законодателят е уредил специални давностни срокове за разглеждане на трудовите спорове, а приложимото в конкретния случай правило по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ предвижда 3 – годишен давностен срок за предявяване на вземането на работодателя срещу работника или служителя, възникнало от изплатено на отпаднало основание обезщетение при прекратяването на трудовото правоотношение. Поради това, уреденият в чл.110 ЗЗД общ 5-годишен давностен срок в разглеждания случай не намира приложение.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа касационната жалба на заявените в нея основания за касационно обжалване намира, че същата е основателна, предвид следното:
По делото е установено, че със Заповед № ОП-3734/31.10.2008 г. трудовото правоотношение между УНСС – [населено място] и Т. М. за длъжността „асистент” в катедра „История” е било прекратено на безвиновното основание по чл.58, ал.1, т.3 ЗВО, като на касатора е било изплатено на основание чл.58, ал.3 ЗВО обезщетение в размер на трудовото му възнаграждение за 12 месеца, или общо сумата – 7 642.08 лв. По предявени от служителя искове по чл.344, ал.1, т.1 – т.3 КТ, с влязло в сила на 09.05.2012 г. съдебно решение, постановено по гр. дело № 46530/ 2008 г. по описа на СРС, заповедта за прекратяване на трудовия договор е отменена като незаконосъобразна и Т. М. е бил възстановен на заеманата преди това длъжност „асистент”, като с решението му е присъдено и обезщетението по чл.225, ал.1 КТ.
При тези данни, съдът е приел, че предявеният от университета иск за връщане на изплатената като обезщетение сума от 7 642.08 лв. е основателен, тъй като с отмяната на уволнителната заповед и възстановяването на трудовото правоотношение между страните е отпаднало основанието, на което е изплатено обезщетението по чл.58, ал.3 ЗВО. Възражението на ответника, че претенцията е погасена по давност, е счетено за неоснователно. Съдът е посочил, че разпоредбата, на която се позовава страната – чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, предвиждаща тригодишен срок за предявяване на тази категория искове по трудови спорове, е неприложима, тъй като в случая връщането на сумата е поискано от ищеца и се дължи в хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 3-то ЗЗД – като получена на отпаднало основание. Обсъждайки предпоставките, при наличието на които за обеднилия се възниква правото да иска обратно връщане на даденото, поради отпадане на основанието за получаването му от насрещната страна, съдът е направил извод, че е осъществен фактическия състав на чл. 55, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД и ответникът дължи връщане на изплатеното му обезщетение. На следващо място е прието, че вземането на ищеца се погасява с общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, която при завеждане на делото не е изтекла. Посочено е, че срокът тече от момента на настъпване на изискуемостта на вземането, а в случая – с отпадане на основанието за получаване на плащането, което е станало с влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение – на 09.05.2012 г. Искът е предявен на 04.01.2016 г. и следователно петгодишният давностен срок по чл. 110 от ЗЗД не е изтекъл и вземането не е погасено.
При дадения отговор на правния въпрос, обусловил селектирането на жалбата, въззивното решение е постановено в противоречие със закона – чл.358, ал.1, т.3, вр. с чл.357, ал.1 КТ и подлежи на отмяна.
При правилно установени факти и обстоятелства по делото, в нарушение на цитираните трудовоправни норми въззивният съд е приел, че вземането на ищеца не се погасява със специалната 3-годишна давност по чл.358, ал.1, т.3 КТ, а с изтичане на общия 5-годишен срок по чл.110 ЗЗД. Вярно е, че доколкото след отмяната на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Т.М., основанието за изплатеното му обезщетение може да се счита за отпаднало, но спорът за връщането на сумата е трудов по смисъла на чл.357, ал.1 КТ и приложение намират правилата за давностните срокове по КТ, а не общият давностен срок по чл.110 ЗЗД. Следва да се отбележи освен това, че при разглеждането на спора за недължимо полученото от служителя обезщетение по чл.58, ал.3 ЗВО, на съблюдаване подлежи и ограничението по чл.271, ал.1 КТ – платеното подлежи на връщане дотолкова, доколкото законът позволява. Както се посочи, ако ответникът е бил добросъвестен при получаването на сумата, той не дължи обратно връщането й, дори основанието за плащането да е отпаднало впоследствие. В случая обаче, не е необходимо да се изследва добросъвестността на ответника при получаване на обезщетението по чл.58, ал.3 ЗВО, тъй като искът на работодателя за връщане на изплатената сума от 7 642.08 лв. следва да се отхвърли, поради погасяването на вземането с изтичането на 3-годишния давностен срок по чл.358, ал.1, т.3 КТ. Вземането на ищеца е станало изискуемо от деня, в който правото е могло да бъде упражнено – на 09.05.2012 г., когато е влязло в сила съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с Т.М.. Срокът по чл.358, ал.1, т.3 КТ е изтекъл на 09.05.2015 г. , а искът е предявен на 04.01.2016 г. – 6 месеца след срока, поради което следва да се отхвърли.
Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, следва да се отмени изцяло и вместо това претенцията на ищеца, като погасена по давност, да се отхвърли.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 3236/23.05.2018 г., постановено по възз. гр. д. № 5300/2017 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 22059/29.12.2016 г., постановено по гр. д. № 55/ 2016 г. на Софийския районен съд.
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен, поради изтекла погасителна давност по чл.358, ал.1, т.3 КТ, иска на Университет за национално и световно стопанство – гр.София, с ЕИК 000670602, представляван от ректора проф. С. С., срещу Т. З. М., с ЕГН – [ЕГН], от [населено място], район „С.”, [улица], [жилищен адрес] вх.”В”, ап.65, за заплащане на сумата 7 642.08 лева със законната лихва от 04.01.2016 г., представляваща изплатено обезщетение по чл. 58, ал. 3 ЗВО при прекратяването на трудовото му правоотношение, извършено със Заповед № ОП-3734/31.10.2008 г., отменена с влязло в сила на 09.05.2012 г. решение от 05.07.2010 г., постановено по гр. дело № 46530/2008 г. по описа на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.