9
Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 11.10. 2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбина Генчева
при участието на секретаря Емилия Петрова
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело №3732 от 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№10836/11.06.2018г., подадена от Т. И. М. от [населено място] чрез процесуалния му представител адв.Б. Г. от САК, срещу решение №985, постановено от Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав на 23.04.2018г. по в.гр.д.№4391/2017г., в частта, с която решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. И. Н. и В. Н. – гражданин на Република С. М., против Т. И. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че предявилите иска лица са собственици на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№….., том ….., рег.№….., дело №…../2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за тяхна сметка, на апартамент № ….. с идентификатор ….., намиращ се в [населено място],[жк], със застроена площ 72.93кв.м., състоящ се от : дневна-трапезария, кухня, спалня и сервизни помещения, при съседи: апартамент № ….., коридор, апартамент № ….. и улица, заедно с мазе № ….., намиращо се на сутерена, с площ 4.36кв.м., при съседи: двор, коридор, мазе №….. и мазе № …., заедно с припадащите му се 1.727% идеални части от общите части на сградата; както и да бъде признато за установено, че Б. И. Н. е собственик на 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VP-….. от кв. ….. по плана на [населено място], местност „М. 1“, цялото с площ 1669кв.м., при съседи: парцел VII-…., …., …., парцел V-…., …., …. и от две страни улици за останалата ? идеална част от правото на собственост върху имота и идеалните части от дворното място, както и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Н. и В. Н. са осъдени да заплатят на Т. И. М. разноски по делото над 1500лв. до 3000лв. и вместо това е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.292, ал.2 ЗЗД по отношение на Т. И. М., че Б. И. Н. и В. Новески-гражданин на Република М., са собственици на ? идеална част от процесния апартамент, както и че Б. И. Н. е собственик на ? идеална част от 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ …., том …., рег.№ …., дело №…../2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за сметка на Б. И. Н. и В. Н., като Т. И. М. е осъден да им заплати сумата 216.50лв. за държавна такса за въззивното производство.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа, че с обжалваното решение въззивният съд е направил недопустимо разширително тълкуване на нормата на чл.292, ал.2 ЗЗД, като е приел, че правата, придобити на името на довереника, принадлежат на доверителя и в отношенията му с наследниците на довереника. За неправилно счита становището, че наследниците на довереника не са трети лица по отношение на договора за поръчка. Поддържа също така, че в нарушение на съдопроизводствените правила въззивният съд не е обсъдил възражението му за погасяване по давност на правото да се иска извършването на отчетна сделка, възражението му, че наследникът на довереника няма задължение да извършва отчетна сделка, възражението, че процесният имот е закупен в изпълнение именно на договора за поръчка, както и възражението му за приодобивна давност. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо това предявеният от Б. И. Н. и В. Н. установителен иск бъде отхвърлен като неоснователен. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответниците по касационна жалба Б. И. Н. и В. Н., чрез процесуалния си представител адв.И. Б. от АК-Б., изразяват становище, че подадената от Т. И. М. касационна жалба е неоснователна по изложените в отговора съображения. Допълнителни съображения излагат в писмена защита, както и в проведеното по делото открито съдебно заседание. Претендират присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 ГПК, приема следното:
С определение №154/01.04.2019г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато по реда на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса за правното положение на наследниците на довереника в хипотеза, при която приживе на последния отчетна сделка не е била сключена и по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните.
По въпроса за правното положение на наследниците на довереника в хипотеза, при която приживе на последния отчетна сделка не е била сключена, настоящият състав приема следното:
При сключен договор за поръчка, ако довереникът действа от свое име, в отношенията му с доверителя, съгласно чл.292, ал.2 ЗЗД, правата от сключените в изпълнение на договора сделки с трети лица се считат за права на доверителя. Когато въз основа на сключен в предвидената от закона форма договор за поръчка довереникът е сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот, в отношенията между страните по договора за поръчка придобитото право на собственост се смята за принадлежащо на доверителя. Ако отчетната сделка не бъде сключена според уговореното в договора за поръчка, доверителят може да предяви пряк иск за признаване на правата си срещу довереника и срещу всяко трето лице, на което според установените в чл.292, ал.2 ЗЗД правила може да ги противопостави. Ако договорът за поръчка е сключен в предвидената в чл.292, ал.3 ЗЗД форма и има с оглед извършената нотариална заверка на подписите достоверна дата, правата на доверителя могат да бъдат противопоставени с пряк иск и на наследниците на довереника. В производството по така предявения иск доверителят следва да установи наличието на валидно сключен договор за поръчка, противопоставяйки по този начин правата си на позоваващия се на наследственото правоприемство. Обстоятелството, че договорът за поръчка е прекратен поради смъртта на довереника и приживе отчетна сделка не е била сключена, е ирелевантно по отношение на възможността да бъде предявен пряк иск от доверителя.
При всички видове симулация за прилага едно общо правило по отношение правното положение на наследника – само ако сделката е насочена срещу него той няма да има правното положение на наследодателя. Когато се извършва преценка дали наследникът на довереника има правното положение на трето лице или правното му положение е идентично с това на наследодателя, следва да се има предвид дали сделката е насочена срещу наследника. Ако сделката е насочена срещу наследника, той ще има правното положение на трето за тази сделка лице. Ако обаче подобна зависимост не е налице, наследникът ще има правно положение, идентично с това на наследодателя. И ако договорът за поръчка има достоверна дата, предхождаща датата на настъпилото правоприемство, в отношенията с наследника на довереника придобитите по договора права следва да се считат за права на доверителя, дори приживе на довереника отчетна сделка да не е била сключена. Наследникът на довереника не може да бъде приравнен на трето добросъвестно лице по смисъла на чл.292, ал.2 ГПК.
Доверителят няма право на пряк иск само срещу третото лице, с което довереникът е договарял в изпълнение на договора за поръчка – в отношенията с това трето лице правата се считат за такива на доверителя.
В същия смисъл са и съображенията, изложени в обжалваното решение – прието е, че ако правната последица на сключения в изпълнение на договора за поръчка договор за покупко-продажба са настъпили още приживе на довереника и спрямо него доверителите са се легитимирали като собственици на имота, то тези им права са противопоставими и на неговия наследник.
По въпроса за задължението на въззивния съд да обсъди всички възражения на страните настоящият състав приема, че следва да бъде възприета последователно и непротиворечиво поддържаната от тричленните състави на ГК на ВКС теза, че въззивният съд дължи разглеждане на всички възражения и доводи на страните относно въпросите, които са от значение за решаване на делото с оглед очертаните от въззивната жалба негови предели /решение №217 на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№761/2010г.; решение №205/16.10.2017г. по гр.д.№5227/2016г. на Четвърто ГО на ВКС; решение №124/12.10.2017г. по гр.д.№4080/2016г. на Трето ГО на ВКС; решение №93/06.07.2010г. по т.д.№808/2009г. на Първо ТО на ВКС; решение №200/21.10.2013г. по гр.д.№2254/2013г. на Второ ГО на ВКС/.
С оглед дадените от настоящия състав отговори на поставените по делото материалноправни и процесуалноправни въпроси, следва да се приеме, че обжалваното решение е валидно, процесуално допустимо и правилно.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На 09.05.2000г. между Б. И. и В. Н. като възложители и „ТЛТ контракт“ ООД като изпълнител, е сключен договор, по силата на който изпълнителят се е задължил да построи със свои средства и материали и да прехвърли собствеността на възложителите върху апартамент № ….. на втори жилищен етаж, намиращ се в новострояща се сграда в[жк]. Постигнато е съгласие, че продажната цена е в размер на левовата равностойност на 21836 щатски долара и е платима на вноски, както следва – левовата равностойност на 2100 щатски долара при подписването на договора, левовата равностойност на 19736 щатски долара при нотариалното изповядване на сделката в срок до 19.05.2000г. На 09.05.2000г. Б. И. и В. Н. са платили на „ТЛТ контракт“ ООД сумата от 2000 щатски долара като капаро за апартамент № …., а на 10.05.2000г. са сключили договор за поръчка с нотариална заверка на подписите, с който И. А. М. се е задължил да закупи на свое име, но за сметка на Б. И. и В. Н. апартамент № …., находящ се в сграда в[жк]или правото на строеж за същия апартамент, в случай, че строителството не е реализирано, като в 14-дневен срок от поканата довереникът се е задължил да прехвърли безвъзмездно на доверителите собствеността върху имота чрез договор за дарение или като покупко-продажба, но без доверителите да заплащат на довереника продажната цена, тъй като същата е платена при първата покупка. Постигнато е и съгласие доверителите да заплатят на продавача изцяло за своя сметка уговорената цена.
На 10.05.2000г. с договор за покупко-продажба /н.а.№ …., том …., рег.№ …., дело №…./2000г./ „ТЛТ контракт“ ООД е прехвърлило на И. А. М. правото на строеж за апартамент № …. . На същата дата Б. И. и В. Н. са заплатили на „ТЛТ контракт“ ООД сумата от 19736 щатски долара – окончателно разплащане по договора за апартамент № …., като според дебитно авизо № ….. и дебитно авизо № ….. Б. И. е изтеглила от сметката си в „Б.“АД 3000 щатски долара на 08.05.2000г. и 15014 щатски долара на 09.05.2000г.
На 15.12.2007г. И. А. М. е починал и като наследници по закон е оставил дъщеря Б. И. Ш. и син Т. И. М..
На 30.06.2013г. Б. И. Ш. и В. Н. са сключили граждански брак, като след сключването на брака Б. Ш. ще носи фамилното име Н. .
В съответствие с представените по делото доказателства въззивният съд е приел, че в случая отношенията между предявилите иска лица и наследодателя И. М. се уреждат от института на косвеното представителство, доколкото договорът за поръчка от 10.05.2000г. е сключен в предвидената от закона форма и не е съчетан с упълномощителна сделка. Прието е за установено, че предявилите иска лица са заплатили продажната цена на имота, както и че в изпълнение на задължението по договора за поръчка довереникът И. М. е закупил от свое име за сметка на предявилите иска лица процесния апартамент с договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ …../2000г.
Изложени са съображения, че като косвен представител И. М. е дължал прехвърляне на придобитите с изпълнителната сделка права чрез отчетна сделка, но по делото няма данни, а и не се твърди такава да е била извършена, като със смъртта на довереника на 15.12.2007г. договорът за поръчка е прекратил действието си.
Прието е, че в отношенията между страните по делото, включително и за наследника на косвения представител, правните последици от изпълнителната сделка по скрито представителство настъпват направо за доверителите и не е необходимо сключването на каквато и да е нова сделка.
И след като в процеса е безспорно установено, че предявилите иска лица и наследодателя на Т. М. са били обвързани от валидно сключен договор за поръчка и е установено наличието на скрит пълномощник при сключването на договора по н.а.№ …../2000г. за придобиване на правото от името на наследодателя И. М. за сметка на Б. Н. и В. Н., въззивният съд е приел, че предявеният директен иск за собственост срещу наследника на довереника с позоваване на действителните отношения помежду им е основателен за ? идеална част от имота и за тази част следва да бъде уважен.
В основата на изводите на въззивния съд стои тезата за прякото настъпване на правата от сключения на 10.05.2000г. договор за покупко-продажба за доверителите, която правна последица е настъпила още приживе на довереника. И тъй като спрямо довереника предявилите иска лица са се легитимирали като собственици на процесния недвижим имот още преди неговата смърт, то според въззивния съд тези им права са противопоставими и на неговия наследник, която теза с оглед изложеното по-горе следва да бъде споделена.
Действително в обжалваното решение не са обсъдени възраженията на Т. И. М. за погасяване по давност на правото на Б. Н. и В. Н. да искат извършването на отчетна сделка, възражението, че наследникът на довереника няма задължение да извършва отчетна сделка, възражението за погасяване по давност на задължението му като наследник на довереника да извърши отчетна сделка, възражението против твърдението, че процесният имот е закупен именно в изпълнение на договора за поръчка, както и възражението за изтекла в негова полза придобивна давност.
Тъй като за произнасянето по тези възражения не е необходимо събирането на надлежно поискани доказателства, чието събиране да е било отказано от първоинстанционния и въззивния съд, възраженията следва да бъдат разгледани в настоящето производство.
Според настоящия състав на Първо ГО на ВКС възраженията на Т. И. М. по основателността на предявения иск са неоснователни.
Възражението за погасяване по давност на правото на Б. Н. и В. Н. да искат извършването на отчетна сделка, възражението, че наследникът на довереника няма задължение да извършва отчетна сделка, както и възражението за погасяване по давност на задължението на наследника на довереника да извърши отчетната сделка следва да се приемат за неоснователни по причина, че в случая е предявен пряк иск за правата на доверителите, основан на твърдението, че отчетна сделка не е била сключена, а и не съществува възможност за сключването ?, тъй като договорът за поръчка е прекратен със смъртта на довереника. Както беше посочено по-горе, доверителите имат правото да предявят такъв пряк иск за установяване на правата си в отношенията с довереника, респ. с неговия наследник. Правото на довереника да предяви пряк или директен иск за собственост последователно и непротиворечиво се признава в съдебната практика, като се приема, че за воденето на този иск не е необходимо предварително скритият пълномощник да е отчел дейността си /решение №1968/1970г. на Първо ГО на ВС по гр.д.№1225/1970г.; решение №811/16.03.2010г. на Четвърто ГО на ВКС по гр.д.№3606/2008г.; решение №7/24.04.2009г. на Първо ГО на ВКС по гр.д.№6039/2007г.; решение №375/03.01.012г. на Трето ГО на ВКС по гр.д.№288/2011г./. Именно в хипотеза, при която скритият пълномощник /довереника/ не желае или няма възможност да изпълни задълженията си и да прехвърли правата на доверителя, последният може да предяви иск за правото си на собственост и да се легитимира с постановеното по това дело съдебно решение. Независимо какъв период от време е изтекъл от сключването на изпълнителната сделка, този иск може да бъде предявен, тъй като се основава на разпоредбата на чл.292, ал.2 ЗЗД, според която правата по тази сделка в отношенията между довереника и доверителя се смятат за права на доверителя.
Неоснователно е и възражението на Т. И. М., че е придобил по давност правото на собственост върху процесния недвижим имот.
От показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че в края на 2000г. Т. М. правил ремонт в апартамента, за да може баща му да живее в него, а след като жилището било готово го отдали под наем, като И. М. отишъл да живее при една жена, с която имал връзка.Докато в имота имало наемател, Т. М. поддържал връзка с него, имал ключ от апартамента и правел дребни ремонти, обслужвал апартамента като свой, а през ваканциите дъщеря му нощувала в него /св.Е. Б./. През 2013-2014г. дошли Б. и В., които казали на портиера на сградата, че са собственици на апартамент № …., сменили патрона на бравата и платили всички сметки, а наемателят напуснал /св.И. Г./. Т. М. посетил апартамента след посещението на Б. и В., качил се горе, но не могъл да влезе, защото патронът на бравата бил сменен и повече не е посещавал имота /св.И. Г., а в същия смисъл и показанията на св.Е. Б./. Според св.К. С., който е бил технически ръководител на обекта, а след това и домоуправител, Б. Н. първоначално имала намерение да купи апартамент в сградата, а след това свидетелят узнал, че е придобила апартамента, запознала свидетеля с баща си като казала, че баща ? ще се занимава с имота, ще плаща таксите и ще го отдава под наем. В периода 2005-2006г. този свидетел общувал само с бащата на Б..
Въз основа на показанията на свидетелите не може да се приеме, че Т. М. е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато за период от 10 години – до смъртта на И. М. не е установено Т. М. да е считал имота за свой и да е упражнявал фактическата власт за себе си. Напротив, заявявал е, че прави ремонт, за да може баща му да живее в апартамента. След смъртта на И. М. през 2007г. е установено, че Т. М. е упражнявал фактическата власт върху имота, отдавайки го под наем до 2013г., но този срок не е достатъчен, за да се приеме, че е придобил по давност спорната ? идеална част от този имот – съгласно чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Не може да бъде споделена тезата на касатора, че е придобил правото на собственост по давност като добросъвестен владелец. Както беше посочено по-горе, като наследник на довереника по сключен договор за поръчка Т. М. има правното положение на наследодателя, което изключва добросъвестността в подобна хипотеза, тъй като и в неговите отношения с доверителя правото на собственост се счита като принадлежащо на последния. Наследникът на довереника няма качеството „трето добросъвестно лице“ в отношенията с доверителя.
И тъй като изводите на настоящия състав, че правото на собственост върху спорната идеална част от имота принадлежи на предявилите иска лица, съвпадат напълно с изводите на въззивния съд, по реда на чл.293, ал.1 ГПК обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
Разноски за касационното производство в полза на Б. Н. и В. Н. не следва да бъдат присъждани, тъй като до приключване на устните състезания по делото доказателства такива разноски да са били направени не са представени.
По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ С СИЛА въззивно решение №985, постановено от Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4-ти състав на 23.04.2018г. по в.гр.д.№4391/2017г. в обжалваната част, с която решението на първоинстанционния съд, с което е отхвърлен предявеният от Б. И. Н. и В. Н. – гражданин на Република С. М., против Т. И. М. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде признато за установено, че предявилите иска лица са собственици на основание договор за покупко-продажба на недвижим имот, оформен с н.а.№…., том …., рег.№ …., дело №…./2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за тяхна сметка, на апартамент № ….. с идентификатор …., намиращ се в [населено място],[жк], със застроена площ 72.93кв.м., състоящ се от : дневна-трапезария, кухня, спалня и сервизни помещения, при съседи: апартамент № …., коридор, апартамент № ….. и улица, заедно с мазе № …., намиращо се на сутерена, с площ 4.36кв.м., при съседи: двор, коридор, мазе № ….. и мазе № …., заедно с припадащите му се 1.727% идеални части от общите части на сградата; както и да бъде признато за установено, че Б. И. Н. е собственик на 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, съставляващо парцел VP-….. от кв. ….. по плана на [населено място], местност „М. 1“, цялото с площ 1669кв.м., при съседи: парцел VІІ-…., …., …., парцел V-…., …., ….. и от две страни улици за останалата ? идеална част от правото на собственост върху имота и идеалните части от дворното място, както и в частта, с която на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. Н. и В. Н. са осъдени да заплатят на Т. И. М. разноски по делото над 1500лв. до 3000лв. и вместо това е признато за установено на основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.292, ал.2 ЗЗД по отношение на Т. И. М., че Б. И. Н. и В. Н.-гражданин на Република М., са собственици на ? идеална част от процесния апартамент, както и че Б. И. Н. е собственик на ? идеална част от 1.727% идеални части от дворното място, в което е построена сградата, по силата на договор за покупко-продажба, оформен с н.а.№ …., том …., рег.№…., дело № …../2000г. на нотариус М. К., сключен от довереник И. М., действащ от свое име и за сметка на Б. И. Н. и В. Н., като Т. И. М. е осъден да им заплати сумата 216.50лв. за държавна такса за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: