2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 34/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
гр.София, 11.03.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 34/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решението на Пловдивския апелативен съд, ТО, трети състав № 356/20.07.2012 год., постановено по т.дело № 654/2012 год., с което е обезсилено първоинстанционното решение на Старозагорския окръжен съд № 78/04.08.2011 год. по т.дело № 294/2010 год. и върнато делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради липса на мотиви, обосноваващи отхвърлянето на молбата на [фирма], [населено място] по чл.625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството-касатор.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че неправилно въззивният съд е обезсилил първоинстанционното решение, тъй като липсата на мотиви и правни изводи в първоинстанционното решение не води до недопустимост на постановения съдебен акт, а е основание за отмяната му поради неправилност, респ. необоснованост. Наведени са доводи, че с оглед правомощията на въззивната инстанция, апелативният съд е следвало да разгледа спора по същество като изложи собствени мотиви, а не да връща делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставеният процесуалноправен въпрос дали липсата на мотиви и правни изводи обосновават недопустимост или неправилност на съдебното решение както и по въпроса относно решаващата дейност на въззивния съд при разглеждането на делото като втора инстанция и задължението му в решението си да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Излага доводи, че посочените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и са разрешени от апелативния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС, позовавайки се на приложените решения по гр.дело № 826/2010 год. на ВКС-ІІ г.о.; по гр.дело № 1125/2010 год. на ВКС-ІІІ г.о.; по гр.дело № 117/2012 год.; по гр.дело № 1620/2009 год. на ВКС-І г.о., постановени по реда на чл.290 ГПК.
Ответникът по касационната жалба [фирма] със седалище [населено място] не изразява становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, а с оглед изложените от касатора доводи, налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение апелативният съд е обезсилил първоинстанционното решение на Окръжен съд-Стара Загора и е върнал делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд поради липса на мотиви и правни изводи за отхвърляне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на [фирма]/с предишно наименование [фирма]/. Изложени са съображения,че липсата на фактически и правен анализ на събраните доказателства и очевидното несъобразяване с разпоредбата на чл.236, ал.2 ГПК прави невъзможна инстанционната проверка от страна на въззивния съд.
Постановеното въззивно решение съдържа произнасяне по поставените в касационната жалба процесуалноправни въпроси: 1. Липсата на мотиви води ли до недопустимост и обезсилване на първоинстанционното решение или е основание за отмяната му като неправилно от въззивния съд. 2. Задължен ли е при постановяване на решението си въззивният съд да изложи собствени фактически и правни изводи по съществото на спора.
Тези въпроси са решени от страна на Пловдивския апелативен съд в противоречие с константната практика на ВКС, обективирана в цитираните съдебни решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, както и задължителните указания дадени в ТР № 1/04.01.2001 год. по т.дело № 1/2000 год. на ОСГК на ВКС, според които нарушаването на изискването за мотивираност не води до недопустимост на постановеното решение, а е основание за неговата отмяна като неправилно от въззивния съд, който е длъжен да изложи собствени мотиви по съществото на спора при постановяване на въззивното решение.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК и след внасяне на следващата се държавна такса съгласно чл.25 вр. с чл.24, ал.1, т.2 от Тарифата за държавните такси, делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Пловдивския апелативен съд № 356/20.07.2012 год., постановено по т.дело № 654/2012 год.
Указва на жалбоподателя в едноседмичен срок да представи документ за внесена по сметката на ВКС държавна такса в размер на 125 лева, след което делото да се насрочи в открито съдебно заседание за разглеждане на касационната жалба.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: