Р Е Ш Е Н И Е
№142
гр.София, 13 април 2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
и секретаря ИВАНКА ИЛИЕВА, разгледа
докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 99/2009 година
Делото е образувано на основание чл.420, ал.2 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по искане на упълномощените защитници на осъдените М. Я. и С. А. – адв. Щ адв. Красимир Т. от АК – Хасково, за възобновяване на нохд № 763/2008г. по описа на Районен съд – Свиленград и отмяна на постановеното по него определение № 310 от 23.09.2008г., с което по реда на чл.382 вр.чл.381, ал.1 НПК е одобрено постигнатото между страните споразумение и е прекратено производството по делото.
В искането се развива оплакване за касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. С доводите защитата на осъдените се позовава на съдържанието на Регламент /ЕО/ № 562/2006г. и представените към него нотификации по чл.37 – „Санкции в съответствие с вътрешното право за незаконно преминаване на външните граници извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време – чл.4, пар.3”, като се прави извод за несъставомерност на деянието на осъдените лица.
Прави се искане за възобновяване на производство, отмяна на определението, с което е одобрено постигнатото споразумение и за оправдаване на осъдените лица.
В съдебно заседание осъдените, посочили адрес за призоваване на упълномощения от тях защитник адв. К, редовно призовани, не се явяват. Не се явяват и процесуалните им представители, също редовно призовани.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.
Върховният касационен съд обсъди доводите в искането, становищата на страните и въз основа на проверка на данните по делото, прие следното:
С определение № 310 от 23.09.2008г. по нохд № 763/2008г. Свиленградския районен съд, на основание чл.382, ал.7 вр. чл.381 НПК е одобрил постигнато между прокурор при РП – Свиленград, осъдените М. Я. и С. А. и упълномощения от тях защитник споразумение, по силата на което М. Я. и С. А. са се признали за виновни за извършено престъпление по чл.280, ал.2, т.т.3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК и при условията на чл.54, ал.1 НК на всеки от тях е наложено наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 1000 лева.
На основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години.
На основание чл.280, ал.3 НК са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото – л.а. марка „Фолксваген”, модел ”Шаран”,белгийски регистрационен №VGL895, номер на рама: WVWZZZ7MZ2V008735/01/, собственост на осъдения М. Я. и сертификат за регистрация на МПС.
Определението не е проверявано по касационен ред и като необжалваемо е влязло в сила в деня на постановяването му.
Депозираното искане за възобновяване на нохд № 763/2008г. на Свиленградския районен съд е допустимо, тъй като е направено в срока по чл.421, ал.3 НПК от оправомощени от закона процесуални субекти, но по същество е неоснователно.
Доводът на защитата за несъставомерност на деянието е неоснователен.
Очертаната в определението от 23.09.2008г. на РС – Свиленград правна квалификация по чл.280, ал.2, т.т. 3 и 4 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК е съобразена със закона. Изпълнителното деяние е доказано с установените по делото действия на подсъдимите по превеждането през границата на страната ни лице, без разрешение на надлежните органи на властта, укрито в багажника на моторното превозно средство, с което са се придвижвали. Правилно са изведени фактическите данни за деянието под правната квалификация на чл.280 НК. С престъплението се засяга установения ред за преминаване на държавната граница, охраняван от закона.
Несъмнено е установено, че осъдените лица на инкриминираната дата са превели лицето през държавната граница, която съгласно § 1 /първи/ от Допълнителните разпоредби на ППЗМВР е линията, която огражда територията на РБ, като вертикалната повърхност минаваща по тази линия, определя границите на въздушното пространство и земните недра. Правната уредба регламентираща местата и реда за граничен контрол изисква се само преминаване на определените за граничен контрол места, но и спазване на реда за преминаване. Неоснователно е възражението на защитата, че осъдените са преминали правомерно местата за граничен контрол, след като са преодолели граничния контрол на съответния граничен пункт – ГКПП „Капъ Куле” и в рамките на работното време. В цитирания Регламент /ЕО/ № 562/2006г. е очертано съдържанието на понятията „гранично-пропускателен пункт”, „граничен контрол” и „гранични проверки”, като е уредено и приложението им. Няма спор че българското законодателство е съобразено с изискванията на този акт на Европейския парламент и на Съвета на ЕС , тъй като към настоящия момент, на определените от компетентните органи пропускателни пунктове за преминаване на външните граници на държавите от Шенгенското споразумение, съществуват граничен контрол, и проверки на преминаващите, за да се гарантира, че лицата, превозните средства и предметите в тяхно владение, могат да получат разрешение за влизане или за излизане на територията на държавите-членки. Съгласно нотификациите на РБ във връзка с чл.37 от цитирания Регламент, вътрешното ни право е изпълнило изискванията, да се третира като незаконно преминаването на външните граници на Общността ,когато е извън контролно-пропускателните пунктове и извън определеното работно време – чл.4, пар.3 (2008/С 18/01), както и когато са нарушени изискванията за притежаване или носене на документи съгласно чл.21, б.”В” (2008/С 18/03), както и на задължението на гражданите на трети държави да докладват за присъствие на територията на дадена държава-членка, съгласно чл.21, б.”Г” (2008/С 18/04).
Процесното деяние се отнася до дейността на осъдените , а не на укритото от тях лице и има фактическа и правна природа извън съблюдаваните правила съгласно регламента, цитиран от защитата. То се изразява в превеждането на лице през границата на РБългария с РТурция- гражданина А. , със съзнанието у дейците, че то не притежава разрешение на надлежните органи на властта за преминаването и, ч. укриването му.становено е при паспортната проверка на българския пункт „Капитан Андреево” укриването му в багажника на управлявания от тях автомобил ”Фолксваген”.критият А. не притежавал надлежно разрешение за преминаване на границата на Общността. В случая инкриминираното поведение не е на укриваното лице , както се стреми да защити тезата си защитата, а на двамата осъдени, които са извършили изпълнителното деяние превеждане през границата на лице , без разрешение на надлежните органи на властта. Инкриминираното поведение възпрепятства граничните контролни органи да установят субектите, влизащи или излизащи през националната граница, целите на осъщественото преминаване, което води до невъзможност за преценка намиращите се на територията на страната и обосновава опасност за обществения и правов ред на съответната държава.
Ето защо, посочената от защитата правна уредба, съгласно Регламент /ЕО/ № 562/2006г. на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз от 15.03.2006г., е относима към хипотези по приложението на чл.279 НК, но не и по приложението на чл.280 НК.
Фактическите данни установени по делото за деянието касаят дейността на лица, осигуряващи незаконно превеждане през границите на други лица, които не са граждани на съответната държава и нямат статут на постоянно пребиваващи, както е в случая с превеждането през граница на лицето Шахин А.
При тези изводи искането на осъдените лица е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Воден от тези мотиви ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдените М. Я. и С. А. за възобновяване на производството по нохд № 763/2008г. по описа на Районен съд – Свиленград и отмяна на постановеното по него определение № 310 от 23.09.2008г., като НЕОСНОВАТЕЛНО.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: