Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. София, 28 март 2011 г
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на девети март през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
при секретаря Румяна Виденова
и в присъствието на прокурора Димитър Генчев
изслуша докладваното от
съдия Блага Иванова касационно дело № 59 по описа за 2011 г
Производството е образувано по искане на осъдения И. Р. А., депозирано на 4.01.11, за възобновяване на ВНОХД № 520/10, по което е постановено решение № 167 от 21.12.10, с което е потвърдена присъда на Видински районен съд № 690 от 6.10.2010 г, по НОХД№ 450/10.
С първоинстанционната присъда, подсъдимият И. Р. А. е признат за виновен, както следва:
– в това, че на 17.10.2007 г, в[населено място], е отглеждал растение от рода коноп, с нетно тегло 4, 6406 гр, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0, 5 %, на стойност 27, 84 лв, в нарушение на правилата, установени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, като случаят е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 354 в, ал. 5 вр. ал. 1, пр. 2, алт. 3 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода“, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 200 лв,
-в това, че на 17.10.2007 г, в[населено място], без надлежно разрешително, е държал високорисково наркотично вещество коноп, с нетно тегло 7, 9485 гр, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 0, 5 %, на стойност 47, 69 лв, като случаят е маловажен, с оглед на което и на основание чл. 354 а, ал. 5 вр. ал. 3, пр. 2, алт. 1, т. 1, пр. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три месеца „лишаване от свобода”, отложено, по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 200 лв.
На основание чл. 23, ал. 1 НК, му е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание, а именно: три месеца „лишаване от свобода”, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, и глоба от 200 лв.
С искането се релевират основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК, като акцентът е поставен на допуснато съществено нарушение на материалния закон. Изтъква се, че, въпреки направено такова искане, въззивният съд е отказал да приложи закона за давността, с аргументи, изводими от чл. 88 а НК. Сочи се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, както и това, че наказанието не е съобразено с чистото съдебно минало на дееца и положителните му характеристични данни. Иска се да бъдат отменени постановените съдебни актове и да бъде приложен законът за давността.
В съдебно заседание на настоящата инстанция осъденият или негов представител не се явяват и не вземат становище по искането. Представителят на ВКП пледира за уважаване на искането.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:
Искането е допустимо, тъй като е направено от лице, имащо право на това, в законоустановения шестмесечен срок, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е основателно.
ВКС намери, че не е допуснато релевираното основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Събраните по делото доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Следователно, осъждането на молителя почива на надеждна доказателствена основа, поради което липсва съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт, по реда на възобновяването, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Видинския окръжен съд.
Налице е нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Видинският окръжен съд незаконосъобразно е отказал да приложи закона за давността, макар и срокът по чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1. т. 5 вр. чл. 2, ал. 2 НК да е бил изтекъл, към момента на постановяване на въззивното решение. По време на инкриминираното деяние: 17.10.2007 г, е била в сила нормата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, в редакцията й, преди изменението, ДВ, бр. 26/10. визираща двугодишен срок. Доколкото новата редакция предвижда по-дълъг давностен срок, съгласно принципа на чл. 2, ал. 2 НК, следва да намери приложение редакцията на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК, действала към момента на деянието, която се явява по-благоприятна за дееца. Деянията, предмет на обвинението: по чл. 354 в, ал. 5 НК и по чл. 354 а, ал. 5 НК, са наказуеми, съответно с .лишаване от свобода“ до една година и глоба, и с глоба, поради което попадат в обхвата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. При условията на чл. 81, ал. 3 НК, при увеличаване на срока по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК с една втора, се получава срокът на абсолютната давност, който, в случая, е три години. Този срок е изтекъл на 17.10.2010 г, когато делото е било висящо пред въззивната инстанция, чието решение датира от 21.12.2010 г. В. окръжен съд незаконосъобразно е отказа! да приложи закона за давността, с което е допуснал съществено нарушение на материалния закон. Разсъжденията на въззивния съд по абсолютната реабилитация по чл. 88 а НК са неотносими към предмета на спора поради което се явяват ирелевантни за изхода на делото. Допуснатото от въззивния съд нарушение по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК може да бъде отстранено от настоящата инстанция, която разполага с правомощие по чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 НПК, да отмени постановените съдебни актове и приложи закона за давността. При това положение, не се налага обсъждане на довода, касаещ явна несправедпивост на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1,т. З НПК, ВКС, І но,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, решение на Видински окръжен съд № 167 от 21.12.2010 г, по ВНОХД № 520/10 г., и присъда на Видински районен съд № 690 от 6.10.2010 г.,по НОХД № 450/10.
ПРИЛАГА закона за ДАВНОСТТА и ПРЕКРАТЯВА наказателното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
з