5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
София, 06.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в съдебно заседание на 27 май две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
при участието на секретаря Райна Стоименова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 2204/2015 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 73, ал. 4, вр. ал. 1 Закон за частни съдебни изпълнители (ЗЧСИ).
Образувано е по жалба на Министъра на правосъдието чрез пълномощници С. К. старши юрисконсулт и С. Т. юрисконсулт отдел „Правно обслужване” против решение от 05.01.2015г. на Дисциплинарна комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители по дисциплинарно дело № 26/2014г., с което е отхвърлено искането на Министъра на правосъдието с изх. № 33-00-24/06.06.2014г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител А. Т., рег. № 877 при Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие Окръжен съд [населено място] за нарушения допуснати във връзка с образуването и движението на изпълнително дело № 20148770400205 и изпълнително дело № 20148770400206 от 2014 год. по опис на частния съдебен изпълнител.
Решението се обжалва с оплаквания за неправилност поради необоснованост с искане за неговата отмяна.
Ответникът Дисциплинарна комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители в съдебно заседание оспорва жалбата и прави искане да бъде оставена без уважение по съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Ответникът частен съдебен изпълнител А. Т. в писмен отговор оспорва жалбата. Излага съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ и е процесуално допустима.
Производството пред дисциплинарната комисия е образувано по искане с изх. № 33-00-24/06.06.2014г. на министъра на правосъдието по реда на чл. 70, ал. 1 ЗЧСИ въз основа на извършена съдебна финансова проверка на дейността на частен съдебен изпълнител А. Т. по образуването и движението на изпълнително дело № 205/2014г. и изпълнително дело № 206/2014г. за допуснати нарушения, както следва: 1) при образуването на изп. дело № 205/2014г. на 13.03.2014г. и изп. дело № 206/2014г. на 13.03.2014г., съдебният изпълнител е нарушил правилата на местната компетентност по чл. 427 ГПК, тъй като нито длъжникът, нито взискателят са имали седалище в района на Окръжен съд [населено място] – взискателят е пререгистрирал седалището си на 21.03.2014г., след образуване на делата; 2) съдебният изпълнител е нарушил чл. 67 ЗЧСИ във вр. с чл. 297 ГПК задължаващ го да се съобрази със съдебния акт, с който изпълнителното производство по двете дела е било спряно, преди делата да бъдат прехвърлени от ЧСИ З. Д. за продължаване на изпълнителните действия от ЧСИ А. Т., образувани от него под нов номер – съответно изп. дело № 205/2014г. и изп. дело № 206/2014г., както и да преустанови за в бъдеще всякакви действия по изпълнителните дела; 3) съдебният изпълнител е нарушил разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК, която предвижда прекратяването на изпълнителното дело да става с постановление, а не както е станало с резолюция от 13.03.2014г.
С обжалваното решение по всяко едно от визираните нарушения е прието:
По пункт първи – че преценката относно местната компетентност на съдебния изпълнител, при който е образувано изпълнителното дело е в компетентност на самия съдебен изпълнител; образуването, развитието и прекратяването на изпълнителното дело завити от волята на взискателя и частният съдебен изпълнител не би могъл да откаже образуването на изпълнителните дела по подадена молба от взискателя, като посочването на адрес в района на действие на частния съдебен изпълнител е достатъчно основание за образуване на изпълнително дело, при положение, че в конкретния случай частният съдебен изпълнител не е разполагал с технологично време за проучване адресната регистрация на длъжника, неговото имущество и местонахождението на последното, тъй като двете изпълнителни дела са образувани и прекратени по молба на взискателя в рамките на един и същи работен ден – 13.03.2014г., респ. в тези времеви рамки съдебният изпълнител не е предприел действия по събиране на вземането по отношение на имущество, находящо се в район, различен от неговия на действие. В този смисъл е прието, че смяната на адреса и седалището на управление на взискателя в [населено място] е ирелевантно и макар по начало този факт да санира действията на съдебния изпълнител, в случая няма фактически извършени действия, които да се нуждаят от саниране.
По пункт втори е прието, че след спиране на производствата по двете изпълнителни дела, от този момент насетне съдебният изпълнител не следва да извършва никакви действия по принудително изпълнение и осребряване на длъжниковото имущество чрез налагане на допълнителни запори и възбрани. В тази смисъл изпращането на изпълнителните дела от предишния съдебен изпълнител за продължаване на действията от частен съдебен изпълнител А. Т. не представлява същинско изпълнително действие, каквото не е и образуването или прекратяването на изпълнителните производства по двете дела извършено от Т.. Посочено е, че прехвърлянето на изпълнителното дело и продължаване на действията не носи риск от увреда на длъжника; единствените извършени от съдебния изпълнител действия по изп. дело № 205/2014г. и изп. дело № 206/2014г. са във връзка с прекратяване на производствата – действия желани от длъжника депозирал неколкократно молби в този смисъл пред предишния съдебен изпълнител, т. е. ако за длъжникът не съществува опасност от увреда поради факта на спиране на изпълнителните производства, още по-малко неговите интереси биха били накърнени при прекратяване на същите, което в заключение е дало основание за отхвърляне на искането за налагане на дисциплинарно наказание за нарушението, че изпратените изпълнителни дела били образувани под нов номер, въпреки факта на спиране на производствата с определения на съда.
По пункт трети за нарушаване на чл. 433, ал. 1 ГПК предвиждащ прекратяване на изпълнителното производство с постановление, а не с резолюция, както е направено от съдебния изпълнител е прието, че резолюцията по същество представлява постановление за прекратяване по чл. 433, ал. 1 ГПК, прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител само констатира настъпилото прекратяване, поради което е преценено, че поставената резолюция по своя характер има същия ефект, както постановлението. Това прави искането за налагане на наказание неоснователно.
Решението е правилно.
Наведените оплаквания за необоснованост на решението не се оправдават от правна и фактическа страна.
Решението е постановено при извършен подробен анализ на фактическия и доказателствен материал, обсъден във връзка с твърденията за извършени нарушения на посочените правни норми. Констатирано е, че действията на съдебния изпълнител не са довели до нарушаване на закона и неговото приложение е съобразено с установената съдебна практика. Твърденията за нарушения по образуването и движението на двете изпълнителни дела имат формален характер и не са увредили интересите на длъжника. Съдебният изпълнител е действал в съответствие с волята на взискателя, който има право, и при спряно производство, да избере съдебния изпълнител, при когото да се събира вземането му или да поиска писмено да прекрати производството, както е станало в случая. Не са предприети действия по събиране на вземането по отношение на имущество находящо се в район, различен от района за действие на съдебния изпълнител.
В жалбата липсват конкретни оплаквания за неправилност на правните изводи на комисията, а оплакването за необоснованост е неоснователно. Отказа да се наложи дисциплинарно наказание за визираните нарушения е мотивиран, без да се нарушени правилата на формалната логика, опита и научното знание.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски за настоящето производство в полза на Камарата на частните съдебни изпълнители в размер на 300 лв. юрисконсулско възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА решение на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители взето на 05.01.2015г по дисциплинарно дело № 26/2014г.
ОСЪЖДА Министерството на правосъдието да заплати на Камарата на частните съдебни изпълнители съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. юрисконсулско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ