О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 142
София, 08.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 572 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от юрисконсулт Ф. Г., против решение без номер от 4 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 805 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2010 г., с което е прогласена нищожността на решение № 496 от 10 септември 2010 г., постановено по гр.д. № 916 по описа на районния съд в гр. Кюстендил за 2009 г. и делото е върнато на същия съд за постановяване на ново решение.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно поради нарушаване на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, защото постановеното първоинстанционно решение покрива и отговаря на всички изисквания на закона за валидно съдебно решение; дисциплинарното уволнение е извършено при спазване на законовите изисквания, установено е и нарушението на трудовата дисциплина от страна на ищцата Ю. А., а възраженията й срещу дисциплинарното уволнение са неоснователни; не се представят доказателства в подкрепа на претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ; разноските по чл. 78, ал. 8 ГПК са правилно определени. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че атакуваното решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС относно основанията за обявяване на нищожност на съдебното решение – същественият материалноправен въпрос се отнася до преценката на съда, че в решението на първоинстанционния съд са кратки и липсват мотиви за обосновка на решението, като противоречиво на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК, т. 18.
Ответницата Ю. Л. А. от [населено място] не представя отговор по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
С решението си въззивният съд приел, че решението на първата инстанция съдържа кратки мотиви, а правните изводи са в рамките на пет изречения; решението е с бланкетни мотиви и непълен диспозитив; не се отразява какво е прието за установено от фактическа страна за извършените нарушения от страна на работника и как съдът е стигнал до извода за недоказаност и неоснователност на исковете; не се сочи кои са безспорните нарушения и при кои доказателства; не са обсъдени доводите на ищцата и показанията на свидетелите; липсват мотиви за определяне на юристконсултското възнаграждение от 2000 лева; при липсата на мотиви въззивният съд не е в състояние да провери дали е правилна преценката по фактите и дали изводите са правилни и логични; в диспозитива на решението липсва изписване на заповедта, чиято отмяна се иска, длъжността, на която ищцата е искала да бъде възстановена, както и сумата, която се претендира за обезщетение и за какъв период.
Като съобрази посочените съображения в жалбата и изложението на основанията за допускане на касационното обжалване, касационният съд в настоящия си състав приема, че атакуваното решение следва да се допусне до касационно обжалване по уточнения от настоящия състав въпрос: нищожно ли е съдебно решение, в което мотивите са кратки или липсват. Касационното обжалване следва да се допусне при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с разрешението, дадено в т. 18 на ТР № 1 от 4 януари 2001 г. по тълк.д. № 1/2000 г. ОСГК.
За касационното производство касаторът дължи държавна такса в размер на 162,34 лева.
Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА до касационно обжалване решение без номер от 4 февруари 2011 г., постановено по в.гр.д. № 805 по описа на окръжния съд в гр. Кюстендил за 2010 г.
УКАЗВА на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място] в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на съда доказателство за внесена по сметка на ВКС държавна такса от 162,34 лева за касационното обжалване, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
Делото да се докладва на председателя на четвърто гражданско отделение на ВКС за насрочване след представяне на доказателство за внесена държавна такса.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: