ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 142
София, 10.12.2008 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия в закрито заседание на 2 декември две хиляди и осма година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов
дело N 623-2008 година.
Производството е по чл.288 ГПК във вр. с чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. П. К. , действаща като ЕТ”К” от г. Х. срещу въззивното решение от 14.03.08г. по г.д. №1043/07г. на АС-Г. Пловдив, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 26.07.07г. по г.д. №40/07 г. на ОС-г. Хасково.
Оплакванията, релевирани в касационната жалба са за незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
В изпълнение на изискванията на чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване с твърдението, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, което е в противоречие с постоянната практика на ВКС/чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК/отм./ от надлежна страна в процеса и срещу акт подлежащ на касационно обжалване.
Касаторът развива съображения, че същественият процесуално правен въпрос в случая се свежда до неправилната правна квалификация на предявения от ищеца иск, определена от въззивният съд в обжалваното решение.
Няма спор между страните, че на 18.04.00г. е сключен договор между С, действаща като ЕТ”К” от една страна и Областна администрация-г. Х. и НЕК-АД, клон Х. с предмет структурно окабеляване на сградата на Областна администрация-г. Х. и изграждане на единна компютърна мрежа съгласно Приложение 1 към договора, както и преактуване на актове за държавна частна собственост/АДС/ на Е. Х. От страна на Областна администрация-г. Х. е поето задължение след приемане работата, извършена от ищеца да прехвърли вземането на същия на Е. Х.
От приобщеното като доказателство гр.д. №92/03г. на РС-г. Х. е видно, че с влязло в сила решение от 11.06.03г. ищецът С, действаща като ЕТ”К” е осъден от “Е”ЕАД, клон Х. на основание чл.55 ал.1 ЗЗД да му възстанови авансово заплатената сума в размер на 3623 лв., като с решението е приета нищожност на договорната клауза в договора от 18.04.00г., с която ответникът е поел задължение “да преактува 1100 бр. АДС.
По делото е установено, че ищецът ЕТ”К” е изпълнил точно възложената му работа, както и че на 30.11.00г. е бил съставен протокол за приемане без забележки от страна на Областна администрация-г. Х. на извършената от ищеца работа. Въпреки това въззивният съд е отхвърлил иска за сумата 8900 лв., представляваща претендирана стойност на извършената работа и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата 4577.80лв., представляваща мораторна лихва като е приел въз основа на определената от ищеца правна квалификация, че е бил предявен кондикционен иск по чл.55 ал.1 ЗЗД, а не иск по чл.266 ал.1 ЗЗД за заплащане на приета работа от поръчващия.
ВКС-ТК намира с оглед трайно установената съдебна практика, че посочената от ищеца правна квалификация на иска не обвързва съда. Тя следва да бъде определена от съда единствено въз основа на обстоятелствата, посочени в исковата молба, както и въз основа на събраните по делото доказателства, което в конкретния случай не е направено.
Изложеното позволява да се обобщи, че е налице соченото в касационната жалба основание за допускане на касационно обжалване, предвидено в разпоредбата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 14.03.08г. по г.д. №1043/07г. на АС-Г. Пловдив.
УКАЗВА на касатора С. П. К. , действаща като ЕТ”К” от г. Х. в 7-дневен срок от съобщението да представи б.б. за внесена държавна такса по сметката на ВКС в размер на 269.56 лв. за разглеждане на касационната жалба по същество.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на ІІ-ро отд. на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: