3
решение по гр.д133/12 СГС-ТК-VІ-2
Решение
№.143
гр. София, 01.10.2012 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на двадесет и пети септември , две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
и при участието на секретаря Лидия Златкова като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №133/12 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от пълномощника на С. Л. А. от [населено място] срещу [фирма]-гр.София с правно основание чл. 47, т. 2, предл.1 ЗМТА за отмяна на решение от 03.10.2011 г. на АС при Б. по В. №478/2010 г..
Искането за отмяна на посоченото арбитражно решение е обосновано с твърденията на ищеца, че между страните по спора изобщо не е сключвано арбитражно споразумение даващо основание същи да се разглежда пред арбитражен орган в лицето на АС при Б..
Ответникът [фирма]- –гр. София – оспорва иска като недопустим и неоснователен и моли за отхвърлянето му.
Съдът, съобразно със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:
Искът е предявен в срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА.
С арбитражното решение, чиято отмяна се претендира са уважени установителният иск на И. ЕАД срещу С. Л. А. за установяване на вземане на ищеца срещу ответника при условията на солидарност с П. Е. в размер на 21 625,80 евро-неизплатени лизингови вноски по договор за финансов лизинг №1169/26.06.2008 г. и доп.споразумение №1/10.07.2009 г. и е осъден С. Л. А. солидарно с П. Е. и и [фирма] да заплатят на ищеца неустойки в размер на 4 790,88 евро и на 9043,19 евро.
Ищецът по настоящият иск претендира отмяна на посоченото арбитражно решение доколкото между страните по спора изобщо не е сключвано арбитражно споразумение даващо основание спорът да се разглежда пред арбитражен орган в лицето на АС при Б.. Прави доводи, че арбитражна клауза липсва в самия договор между страните, както и в издадените въз основа на него записи на заповед.
Настоящият съдебен състав не споделя така изложените правни доводи от страна на ищеца по следните съображения:
Видно от съдържанието на т. ХVІІІ от процесния договор за финансов лизинг на оборудване от 26.06.2008 г. страните изрично са препратили към Общите условия /ОУ/ по договор за финансов лизинг на И. ЕАД в сила от 15.01.2008 г. и са декларирали, че екземпляр от ОУ им е предаден при подписването самия договор. Същият е подписан от страните по спора, включително и от С. Л. А. в личното му качество, освен като управител на СПОРТ Е..Самите Общи условия в т.17.3 съдържат надлежна арбитражна клауза. Ето защо, доколкото са изпълнени предпоставките по чл. 298 ал.1 т.1 и ал.2 от ТЗ за задължителност на ОУ за страните по договора, то липсва каквото и да е основание да се приеме, че наличната в тях арбитражна клауза не обвързва ищеца по настоящия иск като страна по договора за финансов лизинг.
Относно оплакванията за липсата на арбитражна клауза в самите записи на заповед издадени въз основа на договора, то следва да се отчете, че спорът е разгледан и решен от арбитражния орган на договорно основание, т.е. въз основа на отношенията между страните възникнали от самия договор за финансов лизинг на оборудване от 26.06.2008 г., а не от записите на заповед.
С оглед всичко изложено липсва основаните по чл.47 т.2, предложение 1 ЗМТА за уважаване на иска за отмяна на арбитражното решение, поради което и същият следва да се отхвърли.
Ответникът, съгласно чл.78 ал.3 от ГПК има право на присъждане на разноските в настоящето производство в размер на заплатения адв. хонорар от 2330,12 лева, съгласно отбелязването за плащане в приложения към отговора на исковата молба договор за правна помощ.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за отмяна на арбитражното решение като постановено по спор, неподлежащ на арбитраж се явява неоснователни и следва да се отхвърли, поради което
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на С. Л. А. от [населено място] срещу [фирма]-гр.София с правно основание чл. 47, т. 2, предл.1 ЗМТА за отмяна на решение от 03.10.2011 г. на АС при Б. по В. №478/2010 г..
ОСЪЖДА С. Л. А. от [населено място] да заплати на [фирма]-гр.София сумата от 2330,12 лева-разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: