3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 143
София, 13.05.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Бранислава Павлова
Маргарита Соколова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. N 137/2015 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. Л. П. чрез адв. Хр. К. срещу въззивното решение № 4537 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 15876/2013 г. на Софийския градски съд.
Касаторът навежда като касационно основание неправилност на обжалваното решение заради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост, както и съображения за неправилно приложение на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и иска отмяната му. Представя отделно изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК я оспорват както по допускане до касация с оглед на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, така и по основателност.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., като съобрази данните по делото, намира следното:
С решение № 242/23.10.2013 г. по гр. д. № 4577/2013 г. Върховният касационен съд е отменил на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК решение № 237/14.07.2005 г. по гр. д. № 2751/2003 г. на ВКС, ІV-то г. о., и решение от 29.04.2003 г. по гр. д. № 3143/2002 г. на Софийския градски съд за отхвърляне на ревандикационен иск, основан на реституция по ЗВСОНИ, предявен от Н. Л. Й. и М. Л. Й. срещу А. Л. П., за предаване владението върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот – магазин, находящ се в [населено място], [улица], партер, с площ на спорната част от около 40 кв. м., връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. За ново доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е зачетено решение № 25/29.02.2012 г. по гр. д № 798/2011 г. на ВКС, ІІ-ро г. о., с което е прието за установено, че наемодателите на ответника по ревандикационния иск, както и останалите наследници на П. В. Н., не са собственици на ревандикираната част от имота.
С обжалваното решение въззивният съд уважил ревандикационната претенция, след като отменил решението от 16.04.1999 г. по гр. д. № 5327/1998 г. на Софийския районен съд. В частта, с която искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за лишаване от право на ползване, съвместно предявен с иска по чл. 108 ЗС, е отхвърлен, решението е влязло в сила, не е било предмет на отмяната по чл. 303 ГПК, респективно не е предмет на обжалваното решение.
Преди да пристъпи към проверка за наличието на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на обжалваното решение до касация, настоящият състав на ВКС извършва проверка за допустимост на жалбата с оглед на общите за производството по касационно обжалване процесуални предпоставки. Касационната жалба е редовна, подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, но се явява недопустима с оглед на критерия по чл. 280, ал. 2 ГПК като насочена срещу въззивно решение, постановено по иск с цена под 5 000 лева.
За отделните видове оценяеми материални права, предявени пред съд, както отмененият, така и действащият ГПК, предвиждат различни правила за определяне цената на иска. В случая е предявен ревандикационен иск с предмет защита на правото на собственост върху недвижим имот, в частност 1/2 ид. ч. от това право. Първоинстанционното производство се движи по реда на отменения ГПК по искова молба от 22.06.1998 г. и за определяне цената на иска приложими са правилата на глава VIIІ на ГПК /отм./, в частност чл. 55, ал. 1, б. „ б” ГПК /отм./. Гр. д. № 5327/1998 г. на Софийския районен съд е унищожено след архивиране и няма данни за данъчната оценка на спорната част от имота, нито за повдигане на въпроса за цената на иска в първото открито заседание съгласно чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./. В исковата молба обаче, в изпълнение на чл. 56, ал. 1 ГПК /отм./ ищците са посочили като цена на иска за ревандикация сумата 4 550 000 неденомирани лева и при липса на други данни следва да се приеме, че това е цената на иска. Съгласно ТР № 3/2014 г. на ОСГТК на ВКС при проверката по чл. 280, ал. 2 ГПК на искова молба, подадена преди 05.07.1999 г., съдът преценява цената на иска към момента на предявяването му и прилага спрямо нея чл. 1 и чл. 2 на Закона за деноминация на лева, като заменя определената в неденоминирани лева цена на иска в деноминирани такива. По това правило цената на иска се равнява на 4 550 лева, т. е. под 5 000 лева, поради което касационната жалба се явява недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Предвид изхода на спора и заявеното искане, на ответниците по жалбата следва да се присъдят доказаните с представения договор за правна защита и съдействие от 10.10.2014 г. като извършени, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева за водене на делото във Върховния касационен съд.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба, подадена от А. Л. П. срещу решение № 4537 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 15876/2013 г. на Софийския градски съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 137/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
ОСЪЖДА А. Л. П. от [населено място],[жк], [улица], да заплати на Н. Л. Й. и М. Л. Й., двамата от [населено място], [улица], разноски за производството пред касационната инстанция в размер на 600 /шестстотин лв./ лева.
Определението подлежи на обжалване пред друг състав на ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: