Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
София, 13.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на четиринадесети май, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря Ванюша Стоилова и прокурор Раева като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев гр.д. № 3850/2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.290 ГПК.
Образувано по касационни жалби на И. К. Н. чрез адвокат И. В. от АК-София и на Прокуратурата на Република България срещу решение № 1880 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 552/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 8180 от 05.12.2017 г., постановено по гр.д. № 12112/2016 г. на Софийски градски съд, а исковете за обезщетение на причинени неимуществени вреди е уважен за 10 000 лева и 7800 лева – за имуществените вреди, като претенциите са отхвърлени до пълните предявени размери от 30 000 лева, съответно за 24134 лева, ведно със законните лихви от 13.12.2014 г.
Касационно обжалване е допуснато по материалноправните въпроси за предпоставките при определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД, както и подлежат ли на пълно обезщетяване в гражданския процес имуществените вреди, претърпени в наказателния процес под формата на заплатени в наказателното производство разноски за адвокатска защита.
Отговор на първия поставен материалноправен въпрос е даден с т.11 на Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленум на ВС, според която при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, като в мотивите към решенията трябва да се посочат конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Дадените разяснения в тълкувателно постановление на пленума на Върховния съд представляват задължителна съдебна практика по тълкуване и прилагане на закона, която се прилага последователно от Върховния касационен съд и се възприема изцяло от настоящия състав. Ето защо, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД, но зависи от установените във всеки отделен случай факти и обстоятелства, които имат значение за делото, а именно: какви процесуални действия са предприети по отношение на обвинения в престъпление, вида и тежестта на обвиненията, има ли постановена мярка за неотклонение или наложени други ограничения, както и дали наказателното преследване е приключило в разумен срок. При определяне на конкретния размер на обезщетението е от значение също, дали обвиненията са се отразили върху начина на живот, семейните отношения и здравословното състояние на пострадалия, а също и доколко се засяга личното му достойнство и авторитет в обществото.
Отговор на втория материалноправен въпрос се дава с тълкувателно решение № 1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ВКС, ОСГК, според което при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес, с оглед особеностите на случая и процесуалното поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство.
С оглед дадения отговор на първия въпрос, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че въззивният съд правилно е приел, че държавата чрез своите правозащитни органи отговаря за всички причинени вреди, когато е повдигнато незаконно обвинение от прокуратурата, по което е постановена оправдателна присъда. Също така правилно съдът е възприел релевантните за конкретния случай обстоятелства, във връзка с тежестта на обвиненията, негативните изживявания на пострадалия и доколко вредите на пострадалия са в пряка причинно-следствена връзка с обвиненията на прокуратурата, но неправилно в мотивите на решението се приема, че неоправданата наказателна репресия против ищеца е продължила „над 5 години”. Обезщетението по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за вреди от повдигане на незаконно обвинение се дължи от момента, когато ищецът е бил привлечен като обвиняем с постановление на прокурор от 25.03.2010 г. до влизане в сила на оправдателната присъда на 19.12.2013 г. /по две от обвиненията/ и до 14.05.2014 г. – по третото обвинение/, т.е. обезщетението се дължи за период от 4 години и 2 месеца, тъй като решението на ВКС от 13.12.2014 г. е единствено по отношение на постановената присъда от наказателния съд в гражданската й част. Възивният съд обосновано е посочил в решението, че воденото друго наказателно производство през същия исков период следва да се преценява като релевантно за спора обстоятелство със значение при определянето на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като това друго обвинение също е оказало влияние върху личния и семеен живот на ищеца. В тази връзка, съдът намира за несъстоятелен доводът в касационната жалба на ищеца, че въззивната инстанция е придала голяма значение на воденото друго наказателно производство през исковия период. От показанията изслушаните по делото свидетели се доказва по несъмнен начин, че повдигането на обвинение за извършени престъпления от ищеца като длъжностно лице се отразява върху начина му на живот, тъй като засяга неговото лично достойнство и професионален авторитет. От друга страна, въздействието от наказателната репресия не може да се приеме за значително по обем, когато негативните последици са проявление и на други обстоятелства извън поддържаното обвинение, за което съгласно чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се иска да бъде ангажирана отговорност на държавата /напр. воденото друго наказателно производство/. Причинените неудобства от воденото наказателно преследване срещу ищеца и разгласяването на тези обстоятелства в пресата имат пряко значение за размера на обезщетението, както правилно е преценил и въззивният съд, но в случая следва да се съобразят икономическите условия в страната към датата на постановяване на оправдателните присъди и наложената мярка за неотклонение, която не ограничава правото на свободно придвижване. От друга страна, на ищеца са били повдигнати обвинения за извършени престъпления в областта на професионалната му реализация, поради което наказателното преследване логично се е отразило в по-голяма степен неблагоприятно на отношенията му с колеги от професионалните среди. При съвкупната преценка на всички обстоятелства и предприетите мерки на процесуална принуда от прокуратурата, настоящият състав на Върховния касационен съд приема, че справедливото обезщетение от конкретните три обвинения срещу ищеца е в размер на 10 000 лева, които се дължат за причинените морални вреди и уронване на доброто му име в обществото.
Предвид изложените съображения, доводите в касационните жалби на двете страни по делото за допуснато нарушение на материалния закон при определяне на обезщетението на неимуществените вреди са неоснователни, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
Според дадените разяснения с ТР № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК, при иск по чл.2, ал.1 ЗОДОВ съдът може да определи обезщетение за имуществени вреди, съставляващи адвокатско възнаграждение в размер по-малък от платения в наказателния процес с оглед особеностите на случая и процесуалното поведение на пострадалия при осъществяване на неговата защита в наказателното производство. В случая, въззивният съд приема, че е налице основание за намаляване на обезщетението за имуществени вреди, тъй като по арг. от чл.83, ал.2 ЗЗД адвокатското възнаграждение в наказателното производство е уговорено извън рамките на разумната и нормална за пазарните условия цена на предоставената правна защита.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че тези съображения не могат да бъдат споделени, тъй като правната защита се преценява въз основа на фактическата и правна сложност на проведеното наказателно производство до неговото приключване, и при съпоставяне на заплатеното адвокатско възнаграждение с действително причинените вреди от повдигане на конкретното обвинение. В случая са били повдигнати три обвинения на ищеца за извършени от него престъпления като длъжностно лице, приключили с оправдателна присъда, а наказателното производство е продължило над 4 години, поради което изводите на съда, че следва да се уважи възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като се надхвърля предвидения минимум в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на тълкуването на закона в цитираното решение по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК. Ищецът е претърпял имуществени вреди от незаконно наказателно преследване на прокуратурата в размер на заплатените възнаграждения за правна защита и съдействие по предявените му три обвинения, които следва да бъдат присъдени изцяло поради липса на предпоставките за намаляване на дължимото обезщетение.
От И. К. Н. чрез адвокат И. В. от АК-София са поискани направените разноски, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени за половината от внесената държавна такса в размер на 17,50 лева и за заплатеното адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съразмерно с уважената част на иска в размер на 386,30 лева с ДДС.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 1880 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 552/2018 г. на Апелативен съд София, с което се отхвърля иска на И. К. Н. срещу Прокуратурата на Република България, за обезщетение на имуществените вреди за разликата над 7800 лева и в частта за разноските за разликата над 813,70 лева до 1200 лева, и вместо това:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на И. К. Н., ЕГН [ЕГН], чрез адвокат И. В. от Адвокатска колегия – София, обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 334 (шестнадесет хиляди триста тридесет и четири) лева, ведно със законната лихва от 13.12.2014 г. до изплащане на сумата, както и съдебни разноски в размер на общо 403,80 лева, на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1880 от 17.07.2018 г. по гр.д. № 552/2018 г. на Апелативен съд София в останалата обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.