Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
София,16 юли 2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ
ДАНИЕЛА АТАНАСОВА
при секретаря Илияна Петкова
и в присъствието на прокурора Искра Чобанова
като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 288/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано по жалба на адвокат С. З., служебен защитник на подсъдимия О. Д., срещу решение № 201 от 14.11.2013г. на Апелативен съд-Пловдив, постановено по внохд № 382/13г.
В жалбата се изтъква единствено касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК, а именно явна несправедливост на наложеното наказание, като се отправя искане за намаляване на наказанието лишаване от свобода, както и на наказанието лишаване от правоуправление.
В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата. Намира, че наложените наказания са законосъобразно индивидуализирани, при вярно отчетени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
Адвокат З., служебен защитник на подсъдимия поддържа жалбата и моли за нейното уважаване. Счита, че наложените на подзащитния й наказания са явно несправедливи, тъй като са несъответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца. Моли за тяхното намаляване, а по отношение на наказанието лишаване от свобода – за отлагане на изпълнението му при условията на чл.66 от НК.
Подсъдимият О. Д., редовно призован за съдебното заседание през касационната инстанция, не се явява.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:
С присъда № 85 от 25.07.2013г., постановена по нохд №1868/12г., Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия О. Д. за виновен в това, че на 12.03.2012г. на главен път І-8, в района на километър 250, в отсечката между [населено място] и [населено място], при управление на МПС-товарен автомобил „Рено”, с турска регистрация и прикачено към него полуремарке е нарушил правилата за движение по пътищата:чл.20, ал.1 от ЗДП, чл.20, ал.2 от ЗДП и чл.21, ал.1 от ЗДП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на Н. И. Н., В. Й. Д., В. А. Д. и А. Д. А., поради което и на основание чл.343, ал.3, пр.5, б.”Б”, пр.1, вр. ал.1, б.”В”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на лишаване от свобода за срок от шест години и шест месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от открит тип.
На основание чл.343г от НК, съдът е наложил на подсъдимия и кумулативно наказание- лишаване от правото да управлява МПС за срок от осем години.
Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, по разноските и веществените доказателства.
С въззивно решение № 201 от 14.11.2013г., постановено по внохд №382/13г., Апелативен съд- Пловдив е потвърдил изцяло горепосочената първоинстанционна присъда.
Единственото оплакване в касационната жалба е за явна несправедливост на наказанията, като се твърди, че същите са несъответстващи на целите по чл.36 от НК. Касаторът навежда редица аргументи в подкрепа на тезата си за наличие на съпричиняване от страна на пострадалите. Тази теза е била защитавана от подсъдимия и защитата му и пред въззивната инстанция.
Настоящият състав на касационната инстанция намира жалбата за допустима и основателна.
Проблематиката за това дали има съпричиняване е била предмет на разсъждения и изводи в постановените съдебни актове от двете предходни инстанции. Правилно въззивният съд, чиито акт е предмет на касационна проверка е възприел за разлика от първоинстанционния съд, че липсата на светлоотразители в задната част на каруцата е обстоятелство, което следва да се цени сред смекчаващите такива. Разпоредбата на чл.71, ал.1 от ЗДП визира задължение всяко ППС с животинска тяга да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост – отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина. Светлоотразителите трябва да се разположени симетрично от двете страни на превозното средство. Преценявайки произтичащото от цитираната норма задължение в контекста на установените от решаващите съдилища фактически положения- за липсата на поставени на каруцата светлоотразители и допълнително осветление, предвид движението й през тъмната част на денонощието, настоящият състав намира за изводимо налично съпричиняване, което следва да бъде ценено като смекчаващо обстоятелство. В наказателноправен аспект във връзка с определяне вида и размера на наказанията, е без значение фактът, че не е установено по несъмнен начин кой от четиримата пострадали е управлявал каруцата, тъй като лицето, което я е управлявало в нарушение на правилата, е сред пострадалите. Експертите са изразили становище, че ако каруцата през нощта е имала отзад източник на светлина-бял или жълт, водачът би могъл да я забележи на по-голямо разстояние, отколкото е осветеността на фаровете, независимо, че се е движел с несъобразена скорост на къси светлини, което би довело до предотвратимост на произшествието. Принципно приносът на пострадалия за настъпването на общественоопасните последици, без оглед дали той е резултат на виновно поведение на същия, следва да се преценява като обективно за подсъдимия обстоятелство и да се вземе предвид от съда при преценка за тежестта на вината му и за определяне вида и размера на наказанията, както и за определяне на обезщетението за вреди, причинени от престъплението. В случая не подлежи на коментар какво е значението за гражданската отговорност на факта, че не е установен кой от четиримата пострадали е управлявал каруцата, тъй като в наказателното производство не е отправена гражданска претенция. Алкохолната употреба на четиримата пострадали не е сред обстоятелствата, които обусловят съпричинаване на самостоятелно основание, доколкото не е в причинна връзка със съставомерния резултат, независимо от укоримостта на такова поведение/след употреба на алкохол предприемат движение с каруца в тъмната част на денонощието/.
Сред обстоятелствата, имащи значение за индивидуализацията на наказанието, въззивният съд е отчел допуснатите три нарушения на правилата за движение. Настоящата инстанция намира, че от доказателствената съвкупност не се установява нарушението на чл.21 от ЗДП да е в пряка причинно-следствена връзка с вредоносния резултат, поради което подсъдимият е следвало да бъде оправдан по това обвинение. Независимо, че няма правомощия да стори това, настоящата инстанция намира, че следва да го цени по отношение на наказанията.
Обстоятелството, че подсъдимият се е отклонил с намерение за избегне наказателна репресия, не е от естество, което да бъде ценено сред значимите за определянето на наказанието данни.
Гореизложеното, наред с останалите отчетени смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, както и предвид конкретната степен на обществена опасност на дееца и деянието, сочат на една явна несправедилвост относно и двете наложени на подсъдимия наказания, поради което същите следва да бъдат намалени, както следва: лишаването от свобода от шест години и шест месеца на пет години, а лишаването от правоуправление от осем години на шест години.Така редуцирани, наказанията се явяват съответни за постигане на целите по чл.36 от НК.
При горните констатации е безпредметно обсъждането на доводите, касаещи института на условното осъждане, тъй като не са налице юридическите предпоставки за приложението на чл.66 от НК.
При гореизложените съображения, касационната инстанция намира, че е налице релевираното в жалбата касационно основание по чл.348, ал.1, т. 3 от НПК, поради което въззивното решение на АС-Пловдив следва да бъде изменено в частта относно наказанията в насока на горното.
Водим от горното и на основание чл.354, ал.2, т.1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА въззивно решение № 201 от 14.11.2013г., постановено по внохд № 382/13г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, като НАМАЛЯВА наложените на подсъдимия О. Д. наказания, както следва: от шест години и шест месеца лишаване от свобода на пет години лишаване от свобода и от осем години лишаване от право да управлява МПС на шест години.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: