Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр.София, 17.12.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, ІІ отделение в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
със секретар София Симеонова
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 77/2009 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на БАРП”Б”, гр. С. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV”Г” състав № 80/30.04.2008 год., постановено по гр.дело № 1604/2007 год. С това решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд № 86/04.04.2003 год. по гр.дело № 5881/2001 год., с което е отхвърлен предявеният от ищеца-касатор срещу В. К. К. от гр. С. иск по чл.74 ЗЗД за сумата 3 152 щ.долара, изплатена от сдружението за сметка на ответника за погасяване на негово валутно задължение към „С”ЕООД, гр. С. за закупен автомобил на лизинг по договор № 2074/28.11.1994 год.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Излагат се съображения, че в противоречие с данните по делото без да обсъди в цялост фактическия и доказателствен материал въззивният съд е приел, че въпреки наличието на доказано плащане от страна на ищеца на дълг на ответника към трето лице, не бил установен правния му интерес от изпълнението. В тази връзка е направен решаващия извод за липсата на елемент от фактическия състав на чл.74 ЗЗД и неоснователност на предявения иск.
Ответникът по касационната жалба В. К. К. от гр. С. не ангажира становище по направените оплаквания.
С определение № 274/25.05.2009 год. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Прието е, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос от съществено значение за изхода на спора свързан с приложението на чл.74 ЗЗД и по-конкретно – наличието на правен интерес за ищеца от изпълнението на чуждо задължение, представляващо основание за встъпване в правата на кредитора към неговия длъжник-ответник по предявения иск. Така поставения въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решенията по аналогични дела № 599/2004 год., № 2050/2003 год., № 466/2005 год., № 1032/2005 год., № 568/2007 год. и др. по описа на ВКС-Търговска колегия, в които при идентична фактическа обстановка е прието наличието на правен интерес за ищеца да погаси дълга на своите членове на сдружението, закупили автомобили на лизинг към техните лизингодатели.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид данните по делото, доводите на страните и провери правилността на въззивното решение, на основание чл.290, ал.2 ГПК приема следното:
Касационната жалба е основателна.
С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявения иск по чл.74 ЗЗД. Прието е с оглед доказателствата по делото, че не е налице правен интерес за ищеца да изпълни едно чуждо задължение, каквото се явява задължението на ответника към неговия кредитор-лизингодател по сключения между тях на 28.11.1994 год. договор за лизинг.
По делото не се спори, че през процесния период ответникът В. К. К. от гр. С. е бил член на ищцовото сдружение с нестопанска цел Българска асоциация на ръководителите на полети /БАРП/”Б”, гр. С.. Не се спори също, че между ответника /в качеството му на лизингополучател/ и „С”ООД/лизингодател/ е сключен лизингов договор № 2074/1994 год. за отдаване под наем при условията на лизинг на лек автомобил „Пежо 306”/С 46-70 СМ/ срещу заплащане на съответни месечни вноски. Лизингополучатели по аналогични договори с посочения лизингодател са били още осем членове на БАРП”Б”. От събраните по делото доказателства се установява, че на 31.05.1996 год. с бордеро № 201 по сметката на лизингодателя в Първа частна банка е постъпила сумата 25 219.68 щ.долара, преведена от сметката на БАРП”Б” в същата банка, с която сума по нареждане на платеца, дадено с писмо вх. № 24/11.06.1996 год. до „С”ООД, са били заверени сметките на лизингополучателите съгласно приложения списък, в който под № 1 фигурира ответника В със сумата 3 152.46 щ.долара. Видно от представеното като доказателство писмо изх. № 1223/23.05.2002 год. лизингополучателят потвърждава получаването на сумата, както и факта, че са били заверени сметките на лизингополучателите съобразно разпределението, направено в приложения списък и издадените на тяхно име фактури по направените плащания, касаещи погасяване на задълженията им към лизингодателя в посочения размер, между които и ответника по делото. От събраните по делото доказателства се вижда, че ищецът е предприел погасяване на чуждия дълг въз основа на решение на управителния орган на сдружението от 31.05.1996 год. за изплащане на лизинговите вноски на 67 членове на сдружението закупили леки автомобили по лизингови договори с различни лизингодатели. Решението е било продиктувано от критичното състояние на Първа частна банка, в която са се намирали финансовите средства на сдружението и невъзможността средствата да бъдат прехвърлени в друга банка освен под формата на изплащане на задължения. Този извод се потвърждава и от представеното като доказателство по делото нареждане на ищеца до ПЧБ АД-Клон Аерогара София за закриване на посочените разплащателни валутни и депозитна сметки на обща стойност 157 623.93 щ.долара и превеждане на съответни суми на четирите лизингови къщи, между които „С”ООД, на което е преведена сумата 25 219.68 щ.д. Към делото е приложена и декларация от 07.06.1996 год., в която ответникът В. К. декларира, че желае да получи кредит от валутната сметка на „Б” в размер на 3 152.46 щ.д. по лизингов договор № 2074/1994 год., която сума се задължава да възстановява ежемесечно по 250 щ.д., считано от датата 10.07.1997 год. до окончателното й изплащане. По делото не се спори, че фактическо плащане на посочената сума ответникът не е извършил и никоя от страните не твърди обратното.
Така изложената безспорна фактическа обстановка налага извода, че с извършеното плащане от ищца на „С”ООД, БАРП”Б” е погасил валидно възникнал и изискуем дълг на ответника-лизингополучател към неговия лизингодател, който е заверил партидата му по сключения между тях договор за лизинг със сумата 3 152.46 щ.д. Данните по делото сочат, че ищецът е изпълнил чуждо задължение, тъй като не е бил обвързан с дълга, който е погасил. Той е платил със свои средства и очевидно без дарствени намерения. Безспорно е, че валутните средства на ищцовото сдружение са били в Първа частна банка и поради обявяването й в несъстоятелност /което е ноторен факт/ не е можело тези средства да се прехвърлят в други банки по съображения, че се разрешават само плащания по задължения, което обосновава наличието на правен интерес за ищеца. Извършеното плащане е довело до намаляване имуществото на ищеца до размера на погасения чужд лизингов дълг от 3 152.46 щ.д. и представлява основание по смисъла на чл.74 ЗЗД, суброгирайки се в правата на кредитора да претендира от длъжника възстановяване на заплатената сума във валута в посочения размер. В този смисъл са и цитираните решения на различни състави на ВКС, Търговска колегия, постановени по аналогични дела на Б. „Б” срещу други нейни членове-лизингополучатели по сключени лизингови договори във връзка с изплатени задължения към техните кредитори-лизингодатели през процесния период. В тези решения е прието, че заплатилият чужд дълг има право да търси заплатеното от пряко задълженото лице.
Без значение за крайния изход на спора е последващия факт, че с писмо от 11.02.1997 год. ответникът е развалил лизинговия договор, по съображения, че след извършена кражба на ползувания на лизинг процесен автомобил, същият се е нуждаел от ремонт, за извършването на който не е постигнато споразумение между лизингодателя и лизингополучателя. Платените до развалянето на договора лизингови вноски обаче са получени от лизингодателя на правно основание и не подлежат на възстановяване, в който смисъл е и представеното по делото решение на Софийски апелативен съд от 21.06.1999 год. по гр.дело № 8/1999 год. /влязло в сила на 02.07.1999 год./ образувано по иск на В. К. срещу „С”ООД за възстановяване на изплатените лизингови вноски по процесния договор.
С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС намира за основателни направените в касационната жалба оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. В противоречие със събраните по делото доказателства въззивният съд необосновано е приел за недоказано, че извършеното плащане от ищеца на кредитора на ответника „С”ООД е станало на валидно правно основание и е погасило съществуващо задължение на ответника. Това е довело до погрешния краен извод за неоснователност на предявения иск по чл.74 ЗЗД поради липса на правен интерес за ищеца от изпълнението на чужд дълг. Посочените нарушения представляват отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, поради което обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като неправилно и на основание чл.293, ал.2 ГПК вместо него постановено ново решение по съществото на спора от ВКС.
Решавайки спора по същество въз основа на събраните доказателства и по изложените вече съображения Върховният касационен съд приема, че изплащайки част от задължението на ответника към неговия кредитор „С”ООД в размер на сумата 3 152.46 щ.долара по сключения между тях лизингов договор № 2074/28.11.1994 год. ищецът е изпълнил чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това. Налице е хипотезата на чл.74 ЗЗД, при което положение, погасявайки дълга към кредитора той встъпва в неговите права по отношение вземането му към длъжника. При това положение предявеният иск следва да бъде уважен изцяло със законните последици, като в полза на ищеца се присъдят направените от него съдебни разноски за всички инстанции в размер общо на сумата 1 227,56 лева.
Мотивиран от горното съставът на Търговската колегия на Върховния касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд, ГК, въззивно отделение, ІV”Г” състав № 80/30.04.2008 год., постановено по гр.дело № 1604/2007 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В. К. К. , ЕГН ********** от гр. С., ж.к.”Младост-1”, бл.3, вх.10 да заплати на Българска асоциация на ръководителите на полети „Б”, гр. С. сумата 3 152.46 щ.долара /три хиляди сто петдесет и два щ.д. и 46 цента/, представляваща изплатени дължими лизингови вноски по договор за лизинг № 2074/28.11.1994 год., законната лихва върху тази сума считано от 17.05.2001 год. до окончателното й изплащане, както и сумата 1 227,56/хиляда двеста двадесет и седем лв.+0,56/лева съдебни разноски.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: