О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
гр.София, 02.02.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 7046/ 2014 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по жалби на [фирма] и на С. Г. Д. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1398 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 368/ 2014 г. С него е потвърдено решение на Софийски градски съд по гр.д.№ 1895/ 2009 г. и по този начин [фирма] е осъдено да заплати на С. Г. Д. по иск, квалифициран по чл.49 от ЗЗД, сумата 20 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.245 на в. „П.”; сумата 5 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.247 на вестник „П.”; и сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от публикации в бр.252 на вестник „П.”; както и законната лихва върху тези суми от датата на увреждането. Исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери съответно от 90 000 лв, 30 000 лв и 70 000 лв.
С. Г. Д., който е ищец по делото, обжалва въззивното решение в частта, отхвърляща исковете му, а ответникът [фирма] – в частта, в която исковите претенции са уважени.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят – ищец твърди, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС материалноправния въпрос за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени с няколко деяния през кратък интервал, когато не може да бъде разграничен приносът на всяко от конкретните деяния. Повдига и материалноправен въпрос за приложението на критерия „справедливост” при определяне на размера на обезщетението, когато всяко следващо деяние наслагва върху вече предизвикана травма, който (въпрос) според него има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такова значение според касатора – ищец има и материалноправният въпрос за начина на определяне на обезщетение за търпени неимуществени вреди от неверни и клеветнически публикации, извършени в един и същ ден в издания, които са на различни издатели. Повдига и въпрос за приложимостта на тълкуването, дадено в т.11 на ППВС № 4/ 1968 г. при търсене на отговорност от издател на печатно произведение, разпространил клевети и обиди и дали в този случаи следва да се определя обезщетение за всяка клевета или само за най тежката от тях.
Жалбоподателят – ответник повдига в изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК материалноправните въпроси подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност; могат ли оценъчни съждения, базирани на верни факти и обстоятелства, да обосноват противоправност за разпространителят им; при установена истинност на факт може ли изложено въз основа на него твърдение да се счита клеветническо; как се прилага принципът за справедливост при определяне на размера на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от поредни и извършени в незначителни периоди от време публикации. Счита, че тези въпроси са разрешени в обжалвания акт в противоречие с практиката на ВКС или че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Всяка от страните оспорва касационната жалба на срещупоставената страна и претендира, че няма основания за допускане на касационно обжалване в частта, в която въззивното решение я удовлетворява.
Жалбите са допустими, а са налице и предпоставките за допускане на обжалвания акт до касационен контрол.
Въззивният съд е приел, че ищецът е бил адресат на няколко статии в различни броеве на издаваното от ответника печатно издание (в. „П.”). Доколкото твърди засягане на честта и достойнството му с всяка от тях, то вредата не е една, а се касае за причинени с отделни деяния различни вреди, всяка от които подлежи на самостоятелна обезвреда, ако са налице предпоставките по чл.49 ЗЗД. Автори на статиите са лица, натоварени с изготвянето им от ответника и ако с тяхното разпространение е осъществен състава по чл.45 ал.1 ЗЗД, възложителят отговаря без оглед наличието на вина. Съдът посочил, че публикациите съдържат неверни квалификации и твърдения – неморално извличане на печалби от ищеца чрез увеличаване на цената на газа, извършване на престъпления, наличие на престъпни намерения и др. под., поради което разпространението им чрез печатно произведение е противоправно. Съдът не е посочил кои конкретно изрази засягат достойнството на ищеца, нито е уточнил дали се касае за оценъчни или за неверни съждения, като е разсъждавал за истинността на всяко от тях. Като е преценил, че те са засегнали съществено емоционалния живот на ищеца, съдът определил дължимото обезщетение без да вземе предвид наличието на други публикации със същото съдържание.
При тези мотиви на въззивния съд обуславят решението му както повдигнатите от ищеца материалноправни въпроси за начина на определяне на обезщетението за неимуществени вреди, причинени с няколко деяния през кратък интервал, когато всяко следващо деяние наслагва върху вече предизвикана травма, така и формулираният от ответника материалноправен въпрос подлежат ли оценъчните съждения на проверка относно тяхната истинност. Въпросите на ищеца имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а тези на ответника са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (решение по гр.д.№ 1376/ 2011 г., ІV г.о. на ВКС). Поради това касационното обжалване следва да се допусне по тези въпроси, а останалите съдът ще обсъди като касационни доводи при разглеждане на касационните жалби по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд № 1398 от 01.07.2014 г. по гр.д.№ 368/ 2014 г.
Указва на касатора С. Г. Д. в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 3 100 лв (три хиляди и сто лева). В противен случай жалбата му ще бъде върната.
Указва на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 700 лв (седемстотин лева). В противен случай жалбата му ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: