О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 143
С., 20.02.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№1026 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
С решение от 28.02.10г. по гр.д.№324/10г. на Монтанския окръжен съд, след частична отмяна на решението от 13.01.09г. по гр.д.№1039/06г. на Монтанския районен съд, са определени квотите, при които се допуска делба на земеделските земи, предмет на делото: 2/12 ид.части за Р. П. Х.; 2/12 изд.части за Й. Ц. П.; 3/12 ид.части за Ц. Н. Ц. и 3/12 ид.части за С. Н. П..
Въззивният съд е приел, че универсалното завещание от 16.10.1967г., оставено от Ц. С. М., поч. на 24.05.1968г., следва да бъде зачетено по отношение на земеделските земи, възстановени през периода 1999г. – 2001г., които са предмет на делбата. Съдът се е позовал на обстоятелството, че към момента на възникване на правния спор по делото разпоредбата на чл.90а от ЗН е прогласена за противоконституционна с решение №4 на КС на РБ от 27.02.1996г. Позовал се е и на тълкуването, дадено в т.3 на ТР №1/19.05.04г. на ОСГК на ВКС. Затова е приел, че освен своята наследствена квота по закон, ответниците Ц. Н. Ц. и С. Н. П., като наследници на Н. Ц. М. /син на Ц. М./, в полза на когото е направено въпросното завещание, получават и завещаната идеална част от имотите.
Прието е също, че съдът не следва да разпределя частта на другия син – Р. М., тъй като по делото няма данни кога е починал и не могат да се установят наследниците му. Затова реално е допусната делба само на 10/12 ид.части от процесните земеделски земи.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца Р. П. Х.. Той поддържа, че съдът неправилно е приложил чл.90а от ЗН, а освен това неправилно от делбата е била изключена наследствената част на Р. М., който е починал през 1981г. и е оставил за свои наследници брат си и двете си сестри.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за прилагането на чл.90а от ЗН въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВС и ВКС – ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС; ТР №1/1998г. на ОСГК; решение по гр.д.№2460/95г. на ІV ГО на ВКС; решение по гр.д.№523/2001г. на І ГО на ВКС; решение по гр.д.№78/97г. на ІV ГО и по гр.д.№252/98г. на V чл. с-в на ВКС.
Поддържа се също, че обжалваното решение противоречи на задължителната практика на ВКС по чл.75, ал.1 от ЗН – ППВС №7/1973г.
Насрещна касационна жалба е подадена и от ответника Ц. Н. Ц.. Той счита, че е налице противоречие между обжалваното решение от една страна и решението по гр.д.№1314/09г. на ВКС, ІІ ГО, както и решението по гр.д.№666/09г. на ОС Хасково, по въпроса следва ли да се допусне делба, без да се установят всички съсобственици, и само за част от делбения имот.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че касационното обжалване следва да се допусне само по въпроса за необходимостта в делбата да участват всички съсобственици на общата вещ. По този въпрос въззивното решение влиза в противоречие с т.7 на ППВС №7/1973г.
Не следва да се допуска касационно обжалване по въпроса за прилагането на чл.90а от ЗН, тъй като въззивното решение не противоречи на представената от жалбоподателя съдебна практика.
В ТР №1/1997г. на ОСГК на ВС и ТР №1/1998г. на ОСГК изобщо не се разисква въпросът за прилагането на чл.90а от ЗН. Първото решение е посветено на правната същност на решенията на поземлените комисии за възстановяване на собственост по ЗСПЗЗ и особеностите на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ, а второто – за тълкуване на понятието „последващ съпруг” по смисъла на чл.9а от ЗН, както и по прилагането на други текстове от ЗН, но не и на чл.90а от ЗН. Решение №2436/25.07.96г. по гр.д.№2460/95г. на ІV ГО на ВКС няма характер на задължителна съдебна практика, за разлика от т.3 на ТР №1/19.05.2004г. на ОСГК на ВКС, с което въззивният съд изцяло се е съобразил. Въззивното решение не противоречи, а изцяло съответства на посоченото от жалбоподателя решение №139 от 20.03.2002г. по гр.д.№523/2001г. на І ГО на ВКС. Що се отнася до решението по гр.д.№78/97г. на ІV ГО и по гр.д.№252/98г. на V чл. с-в на ВКС – те не са относими към спора по настоящото дело, тъй като разглеждат други хипотези – когато завещанието е направено преди отчуждаването на имота /в настоящия случай завещанието е след отчуждаване на имота/ или когато наследството е открито след възстановяване на собствеността /в настоящия случай наследството е открито преди възстановяване на собствеността/.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 28.02.10г. по гр.д.№324/10г. на Монтанския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателите да внесат в едноседмичен срок от съобщението по 20лв. държавна такса по сметка на ВКС.
След представяне на доказателства за внесена такса, делото да се докладва за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: