1
Р Е Ш Е Н И Е
№ 143
гр. София, 04.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
Членове: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
при участието на секретаря Емилия Петрова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3428 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба на М. М. Я., подадена срещу решение № 183 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 175/2018 г. на Русенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 179/17.10.2017 г. по гр. дело № 527/2016 г. на Районен съд – Бяла. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от М. М. Я. срещу А. М. А., А. М. Я., А. Н. Н. и Г. Ю. Н. искове за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 108 ЗС и искане по чл. 537, ал. 2 ГПК за три броя недвижими имота в [населено място], обл. Р..
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е споделил изцяло направените в него изводи, че наследодателката на ищеца и първите две ответници – тяхната майка М. А. Х., не се легитимира като собственик на процесните имоти в местността „Б.“ и местността „Г. п.“, защото видно от решенията на ПК – [населено място] на л. 37 и л. 39 от делото, те са възстановени в полза на лица, които не се установява в процеса да са праводатели на М. А. Х.. Ето защо същите имоти не са могли да бъдат придобити от ищеца чрез наследствено правоприемство. Относно имота в местността „Б. г.“ съдът е посочил, че видно от решението на ПК на л. 38, той е възстановен на А. А. Ч., баща на М. А. Х.. което обосновава извод за собствеността на наследодателката на ищеца върху този имот заедно с множество други наследници на А. А. Ч.. По делото обаче не са представени удостоверения за наследници, въз основа на които да се определят в идеални части правата на М. Х.. Въз основа на така изложеното, въззивният съд е заключил, че ищецът не е доказал правата си на собственост върху всеки от претендираните имоти и техния размер. Посочил е, че е недопустимо наведеното едва във въззивната жалба ново основание на исковете – придобиване на имотите от наследодателката Х. по силата на давностно владение. Съгласно решението споразумителният протокол на л. 47 от делото, на който се позовава ищецът, няма характер на документ, удостоверяващ наследяване, за да бъде направен извод, че М. Х. е едноличен собственик на земеделските земи.
Жалбоподателят счита атакувания от него пред ВКС акт за незаконосъобразен, неправилен и необоснован, като твърди, че няма мотивен анализ и мотиви на съда относно позоваванията на ищеца на факти и доказателства, установяващи осъществявано от праводателката му М. Х. добросъвестно владение върху процесните имоти, продължило повече от 10 години – от датата на споразумителния протокол от 8.02.1993 г. и въводите във владение от 27.07.1994 г. и 25.10.1994 г. до смъртта й на 9.03.2008 г. Жалбоподателят заявява, че е доказана родствената връзка на наследодателката му с А. А. Ч. и А. А. Х. Ч.. Тя и сестра й М. А. М. (упълномощена във връзка с възстановяването на земеделските земи на А. М. А.), извършили всички действия по възстановяване собствеността на земеделските земи на посочените три лица, включително процесните имоти, след което М. Х. и М. М. си поделили земите със споразумителен протокол от 8.02.1993 г. След възстановяване на имотите от поземлената комисия М. Х. била въведена във владение на имотите №№ ………. и …….., съответно, на 25.10.1994 г. и 27.07.1994 г., а М. М. била въведена на 16.11.1994 г. във владение на имот № ………. Съгласно споразумителния протокол от 8.02.1993 г. М. М. предоставила на М. Х. разпореждането, владението и ползването на имота № …………. Жалбоподателят твърди, че безспорно доказано е, че той и ответниците А. и А. са единствените наследници на М. Х., поради което и по силата на ЗН той има право да получи 1/3 ид. ч. от процесните имоти – №№ ……., …….. и …….., придобити от М. Х. по давност. Ответниците А. А. и А. Я. са се позовали на този факт на изтекла давност и са се снабдили с нотариален акт за собственост № …/2011 г. в тяхна полза, въпреки че самите те не са владели имотите непрекъснато в продължение на 5 или на 10 години.
Насрещните страни А. М. А. и А. М. Я. считат жалбата за неоснователна.
Насрещните страни А. Н. Н. и Г. Ю. Н. не вземат становище по жалбата.
Настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС е допуснал касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. второ ГПК – за проверка вероятната недопустимост на въззивното решение, предвид съображенията на въззивния съд досежно несъответствието между поддържаното от ищеца становище за правопораждащите за собствеността на праводателката му факти и наведените в исковата молба твърдения.
Настоящият съдебен състав, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290 ГПК, приема следното:
В исковата молба, подадена от М. М. Я., се твърди, че М. А. Х., починала на 8.03.2008 г., е майка на М. М. Я., А. М. А. и А. М. Я.. Поддържа се, че по силата на решение № 7-94/11.02.1994 г. на ПК – [населено място] на М. Х. били възстановени земеделски земи, представляващи три ниви с имотни номера: …….. с площ от 25.001 декара, № ………. с площ от 8.996 декара и № ………. с площ от 10 декара. Сочи се, че до смъртта си М. Х. извършвала всички действия на управление и разпореждане с процесните имоти, свързвани с ползването, сключването на договори за отдаването под наем, получаването на наем/рента за съответната стопанска година. Противно на тези безспорни факти, през 2011 г. двете сестри на ищеца – ответници по делото, се снабдили с нотариален акт за собственост, издаден въз основа на обстоятелствена проверка, с който били признати за собственици на въпросните ниви въз основа на осъществено давностно владение върху тях. Ищецът счита, че същите не са осъществили непрекъснато владение върху нивите в продължение на 10 години, който е изискуемият от закона период за придобиване на право на собственост върху недвижимости по давност, поради което 1/3 ид. ч. от имотите принадлежи на него. Ищецът релевира твърдения, че през 2015 г. двете сестри-ответници са прехвърлили правото на собственост върху трите ниви на А. Н. Н. по време на брака му с Г. Ю. Н.. Ищецът моли съда да приеме за установено по отношение на ответниците, че той е собственик на 1/3 ид. ч., от процесните недвижими имоти, както и да отмени описания нотариален акт за собственост на земеделски земи, придобити по давност и наследство, в частта относно удостовереното право на собственост над 2/3 ид. ч., както и да осъди А. Н. Н. и Г. Ю. Н. да отстъпят собствеността и предадат на ищеца владението на 1/3 ид. ч. от всеки един от имотите. В условията на алтернативност и при положение, че фактическата власт върху имотите се упражнява от всеки един от ответниците, то същите да отстъпят собствеността и владението на 1/3 ид. ч. от всеки един от тези имоти.
По делото са приети по искане на ищеца: решение № 7-94/11.02.1994 г., с което по заявление на М. А. А. ПК – [населено място] е възстановила на наследниците на А. А. Ч. правото на собственост върху посевна площ от 25.001 дка в м. „Б.“, землището на [населено място], имот №…….. по плана за земеразделяне; решение № 7-94/11.02.1994 г., с което по заявление на М. А. Х. ПК – [населено място] е възстановила на наследниците на А. А. Ч. правото на собственост върху пет имота, сред които – посевна площ от 8.996 дка, м. „Б. г.“, землището на [населено място], имот № ………. по плана за земеразделяне; решение № 7-94/11.02.1994 г., с което по заявление на М. А. М. ПК – [населено място] е възстановила на наследниците на А. М. А. правото на собственост върху четири имота, сред които – посевна площ от 10 дка, м. „Г. п.“, землището на [населено място], имот №………. по плана за земеразделяне.
Със споразумителен протокол от 8.02.1993 г. М. А. Х. и М. А. М. са се договорили, че разделят земеделските земи, оставени от наследодателите им А. А. Ч., А. М. А. и А. А. Ч., възстановени с преписки №№ …, … и … пред Общинската поземлена комисия – [населено място], като М. А. Х. е получила 51.5 дка, а М. А. М. – 51.4 дка.
От удостоверение за съпруг/а и родствени връзки изх.№ 06-08-618/8.12.2016 г. се установява, че М. А. Х. е дъщеря на А. А. Ч. и има 10 братя и сестри, сред които – М. А. М..
Представени са доказателства, че М. А. М. е била упълномощена от наследници на правоимащи лица да ги представлява в производството по възстановяване правото на собственост на земеделски земи в землището на [населено място], С., както и с други права във връзка с тези имоти.
След отхвърляне на исковете от първоинстанционния съд, в подадената въззивна жалба М. Я. е навел доводи, аналогични на тези в касационната жалба, визирани по-горе, за придобиване на процесните имоти от М. Х. по силата на давностно владение, започнало през 1993 г. – 1994 г. и продължило до нейната смърт.
Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на първо гражданско отделение на ВКС намира, че въззивното решение е постановено при нередовна искова молба и поради това е недопустимо. Съображенията му за това са следните:
Внимателният прочит на исковата молба показва, че при излагане на правопораждащите за собствеността на праводателката му факти М. Я. се е позовал на възстановяване в полза на М. А. Х. по реда на ЗСПЗЗ на процесните имоти, както и на осъществяване от страна на последната на всички действия по управление и разпореждане с имотите от възстановяването на собствеността до смъртта й. Едновременно с това ищецът е представил решения на поземлената комисия и други доказателства, от които се установява, че земеделските земи са възстановени по искане на М. Х. и М. М. в полза на наследниците на А. А. А. Ч., А. А. Ч. и А. М. А..
При това положение, и предвид изричните доводи на М. Я. във въззивната жалба относно основанието на исковете му, въззивният съд е следвало да отчете недостатъчната яснота на исковата молба относно правопораждащите за собствеността на праводателката на ищеца факти, както и явното несъответствие между твърденията, че имотите са възстановени в нейна полза, и ангажираните доказателства за осъществена земеделска реституция на по-широк кръг лица, и да остави исковата молба без движение. Съдът е следвало да даде указания М. Я. изрично да посочи на какво основание твърди майка му М. А. Х. да е станала едноличен собственик на процесните имоти. Това задължение на въззивния съд е изрично уредено в т. 4 на Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. по гр. дело № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС.
Като се е произнесъл по съществото на спора при нередовна искова молба, въззивният съд е постановил недопустимо решение.
Горното обуславя обезсилване на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да остави исковата молба без движение за уточняване на правопораждащите правото на собственост на М. А. Х. факти.
На М. Я. не следва да се присъждат от настоящия съд разноски за производството пред ВКС. Същите следва да бъдат взети предвид от въззивния съд при новото разглеждане на делото, с оглед изхода на спора пред него.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 183 от 19.04.2018 г. по гр. дело № 175/2018 г. на Русенския окръжен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Русенския окръжен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: