О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1434
София, 20.10.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети септември, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 964/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Т. Г. С. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението по гр. д. № 1857/2008 г. на Софийския градски съд, приложила изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК и копия на съдебни решения.
Ответникът кооперация „Х”, гр. С. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, а жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Делото е образувано по иск на С. с правно основание чл. 200, ал. 3 КТ за сумата 8000 лв. обезщетение за имуществени вреди, представляваща разлика между трудовото възнаграждение, което би получавала ищцата, ако е на работа и пенсията за инвалидност, за периода от 1. 9. 2005 г. до предявяване на иска на 10 . 1. 2007 г.. С исковата молба е претендирана и сумата 1000 лв, на основание чл. 86 ЗЗД за забавено плащане на главницата. Софийският районен съд с решение от 17. 3. 2008 г. по гр. д. № 310/2007 г. е отхвърлил исковете и решението му е потвърдено с решение от 5. 3. 2009 г. по гр. д. № 1857/2008 год. на Софийския градски съд. Въззивният съд е констатирал, че в резултат на трудова злополука на 31. 3. 1994 г. – размачкване на пръсти на лявата ръка, е настъпила инвалидност на ръката и с решение на ТЕЛК за това увреждане на ищцата е призната 19 % трайна неработоспособност. Съдът е взел предвид заключение на медицинска експертиза, че увреждането не ограничава изцяло възможността на ищцата да работи, но работата, която ищцата е в състояние да изпълнява, изисква определени условия на труд. При тази констатация, съдът е установил, че ищцата не е доказала по категоричен начин, че е търсила работа, съответна на ограничените й възможности и такава работа й е била отказана поради уврежданията от злополуката.
Искането на жалбодателката за допускане на касация е обосновано по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за спора по делото, който е решаван противоречиво от съдилищата и като такова произнасяне е посочено становището на въззивния съд, че искът е неоснователен поради нисък процент на инвалидност. В този смисъл са приложени съдебни решения на касационния съд и на Софийския градски съд.
Касационният съд счита за необосновано твърдението на жалбоподателката, че отхвърлянето на иска е обусловено от извода на съда, че причинената от трудовата злополука, инвалидност 19 % на ищцата, изключва правото й на искане за обезщетение. Решаващият съд е приел, че при трайна неработоспособност под 50% в резултат на увреждането, ищцата носи тежестта за доказване, че не е немерила работа, която е била съобразена с ограничените й възможности и по настоящото дело, такова доказване не е направено. Наред с това обаче, касационният съд счита, че произнасянето на въззивния съд относно доказването на правото на ищцата по чл. 200 КТ, представлява произнасяне по основен процесуалноправен въпрос, решен в противоречие със закона – основание за касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно чл. 236, ал. 2 ГПК, мотивите към решението следва да съдържат преценка на доказателствата. Във въззивното производство, по искане на ищцата, е била разпитана свидетелка, за установяване на невъзможността й да намери работа. Искането е било обусловено от изводите на първоинстанционния съд, че доказателства по този въпрос не са били ангажирани. В мотивите на обжалваното решение, обаче, въззивният съд не е изложил преценка на показанията на свидетелката Цв. Г. , установила конкретни фактически обстоятелства по този спорен въпрос. Решаващият съд е изложил съображения, че ищцата не е регистрирана в бюрото по труда като безработна и че не е доказано да й е отказвана работа поради конкретното увреждане, но това са фактически констатации, които съдът следва да изложи в мотивите след изложението на преценката на доказателствата, в случая на свидетелските показания на Г.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийския градски съд от 05. 03. 2009 г. по гр. д. № 1857/2008 г. по жалбата на Т. Г. С..
За производството на касационно обжалване не се дължи държавна такса.
Делото да се докладва да председателя на четвърто гражданско отделение за насрочване в съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: