О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1436
гр.София, 14.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети декември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 5570/ 2015 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. П. А. и Т. П. А. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 358/ 10.07.2015 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г., с което, след като е отменено изцяло решение на Русенски районен съд по гр.д.№ 3840/ 2013 г., е развален сключеният между Г. И. Н., от една страна, и П. П. А. и Т. П. А., от друга, договор с нотариален акт № **, т.**, рег.№ *****, н.д.№ 895/ 2012 г. на нотариус рег.№ ***, с който Г. И. Н. прехвърля на П. П. А. и Т. П. А. недвижим имот (апартамент № 10, находящ се на етаж *, вход *, бл.*** в[жк]в [населено място], с идентификатор *****.*.**.**.**, заедно с избено помещение № 10 и 0,889 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху земята, срещу задължението П. П. А. и Т. П. А. да поемат гледането и издръжката на Г. И. Н., като му осигурят нормален и спокоен живот докато е жив. По предявения от П. П. А. и Т. П. А. евентуален насрещен иск, правоприемниците на починалия в хода на процеса Г. И. Н. – Т. Р. К., С. Г. И., А. И. Н., П. И. И., И. М. С., Е. Н. О., К. Й. Й., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Т. Н. И., И. И. И., Н. С. Х. и П. С. Х. – са осъдени общо да заплатят на П. П. А. и Т. П. А. 3 200 лв, с която сума наследодателят им неоснователно се е обогатил, като за разликата до пълния предявен размер от 5 613 лв този иск е отхвърлен. Ответниците са осъдени да заплатят на ищците 1 702 лв разноски за двете инстанции.
От изложението по чл.284 ал.3 т.2 ГПК на П. П. А. и Т. П. А. следва да бъдат уточнени (при условията на Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС) материалноправните въпроси за обема от дължимите грижи и издръжка, които приобретателите по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу такива дължат, ако е уговорено да осигурят на прехвърлителя спокоен и нормален живот, какъвто е водил досега; за допустимостта приобретателите по такъв договор да поискат трансформиране на задължението за гледане и издръжка в парично, когато кредиторът неоправдано отказва съдействие за изпълнението; за последиците от такова искане, направено в отговора срещу исковата молба за разваляне на договора, по отношение на правото на кредитора на разваляне; както и процесуалноправният въпрос за произнасянето по жалба на починал въззивник, ако част от наследниците му не са заявили, че поддържат жалбата. Тези въпроси, според касаторите, са разрешени в противоречие със задължителната съдебна практика и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответните страни, Т. Р. К., С. Г. И., А. И. Н., П. И. И., И. М. С., Е. Н. О., К. Й. Й., Т. М. Ф., Н. Н. Н., Т. Н. И. и И. И. И. оспорват жалбата. Според тях в изложението на касаторите не се съдържа правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Освен това поддържат, че правните разрешения на въззивния съд съответстват на установената от Върховния касационен съд съдебна практика по исковете за разваляне на договори за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане.
Ответните страни Н. С. Х. и П. С. Х. не вземат становище по жалбата.
Жалбата е допустима. Неоснователно се поддържа от подалите отговор срещу нея ответни страни, че изложението на касаторите не съдържа формулирани правни въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. В изложението са посочени изрично спорните правни разрешения на въззивния съд и на коя практика на Върховния касационен съд те противоречат. С това въпросите са повдигнати, а тяхното уточняване и прецизиране е в правомощията на Върховния касационен съд, съгласно цитираното Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
За да уважи първоначално предявения иск за разваляне на договора, съдът приел, че ответниците (сега касатори) не са изпълнявали в цялост задължението си спрямо прехвърлителя да осигурят издръжката му и да полагат грижи за него. По предявения от приобретателите евентуален насрещен иск съдът посочил, че от доказателствата по делото установява извършено плащане от ответниците на сумата 3 200 лв, която Г. И. дължал на Н. Н. във връзка с придобиването на собствеността върху процесния имот. С развалянето на договора отпада основанието за плащане на тази сума и се дължи връщането й. Ищецът по първоначалния иск Г. И. е починали в хода на производството, поради което сумата трябва бъде заплатена от правоприемниците му. Съдът постановил решението си както по първоначалния, така и по насрещния иск, без да посочи каква е отговорността на всеки от правоприемниците на починалия Г. И. и без да съобрази кои от тях са отстранили нередовностите на подадената от него въззивна жалба.
Процесуалноправен въпрос във връзка с допустимостта на така постановеното решение касаторите не са формулирали, но това е длъжен да стори касационният съд, ако констатира вероятна недопустимост (съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Касационното обжалване следва да се допусне по въпроса за естеството на порока, от който страда въззивно съдебно решение, постановено по жалба, нередовностите на която не са отстранени от правоприемници на починала след подаването й страна. Повдигнатите от касаторите въпроси ще бъдат разгледани при решаване на делото, с оглед отговора, който ще получи въпроса за допустимостта на решението.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Русенски окръжен съд № 358/ 10.07.2015 г. по гр.д.№ 448/ 2015 г.
Указва на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 432,74 лв (четиристотин тридесет и два лева, седемдесет и четири стотинки), в противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: