Р Е Ш Е Н И Е
№ 144/2016 г.
гр. София, 23.01.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 867 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК.
Образувано е по касационната жалба на З. Х. Л. от [населено място], чрез пълномощника й адв. Ел. К., против въззивното решение № 111 от 13.11.2015 год. по гр. д. № 151/2015 год. на Бургаския апелативен съд, с което е обезсилено първоинстанционното решение от 26.03.2015 год. по гр. д. № 524/2014 год. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени установителните искове за собственост на касаторката против ответниците Д. Н. Л. и К. Х. Л. и производството по делото в тази част е прекратено, а в останалата прекратителна част същото е потвърдено от въззивния съд.
Касаторката поддържа становище за неправилност на въззивното решение, с молба за отмяната му и присъждане на направените разноски.
Ответниците по касационната жалба Д. Н. Л. и К. Х. Л., чрез пълномощника им адв. П. Т. оспорват касационната жалба по изложените в писмената защита и в съдебно заседание съображения. Молят обжалваното решение да се остави в сила, с присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните доказателства, приема следното:
Касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирана страна по делото, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивен съд, допуснато до касационно обжалване с определение № 211 от 20.05.2016 год. на ВКС. В него е прието, че произнасянето на въззивния съд по допустимостта на предявените искове за собственост при наличието на друго висящо производство с предмет иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, в рамките на което е следвало да се релевират обстоятелствата относно действителността на същия, е разрешен в противоречие на общото правило относно преценката за допустимостта на иска въз основа на изложените от ищеца обстоятелства за спорните отношения между страните. Горното е обосновало извод за допускане на касационното обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК с оглед липсата на съдебна практика по аналогичен случай.
По поставения процесуалноправен въпрос, свързан и със служебното начало на съда да следи за спазване на съществените процесуални норми, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
В теорията и съдебната практика е прието, че индивидуализирането на спорното право се осъществява чрез основанието на предявения иск и неговия петитум. В основанието на иска се включват фактите и обстоятелствата, които пораждат претендираното материално право, а петитумът определя вида и размера на търсената защита. Въз основа на твърденията на ищеца по спорното право съдът следва да прецени допустимостта на предявения иск относно наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. В настоящия случая претендираното от ищцата право на собственост върху описаната идеална част от дворното място и построената в него жилищна сграда е основано на твърденията й за прехвърлителната сделка с нот. акт № 160 от 1997 год. по отношение на идеалната част от дворното място, притежавано в изключителна собственост от прехвърлителя, неин баща Х. Л., респ. по давност, а по отношение на сградата е въвела твърдения за прехвърляне на притежаваното от него право на строеж за сградата, поради факта, че към този момент същата не била построена в груб строеж, за придобиване на правото на собственост на основание приращение, както и по давностно владение. Т. е. твърденията обхващат различни правопораждащи факти по отношение претендираното вещно право на собственост, а искането й да се признае по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на сочените идеални части от дворното място и на построената описана шестетажна сграда в него. Правният интерес от предявяване на исковете за собственост е обоснован от ищцата с предявяването срещу нея от първата ответница на иск за разваляне на договора по нот. акт № 160/97 год. поради неизпълнение на задължението за издръжка и гледане на прехвърлителите по него. Т. е. предмет на настоящия спор е основание, респ. основания на претендираното от ищцата право на собственост, различно/и от прехвърляне на собствеността срещу издръжка и гледане, обективирано в нотариалния акт от 1997 год.
Така заявеното от ищцата спорно право обуславя процесуалната легитимация както на ищцата, така и на сочените ответници, по отношение на които същото се претендира, която обуславя допустимостта на предявените установителни искове за собственост. По това спорно право съдът следва да се произнесе въз основа на събраните при разглеждането на делото доказателства във връзка с доводите на страните, при приложение на правната норма с оглед разрешаването на спора между страните със сила на присъдено нещо, доколкото не са налице процесуални пречки за това. Такива отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи упражняването на правото на иск представлява наличие на висящ спор между същите страни, на същото основание и за същото искане – чл. 126 ГПК, или висящ процес относно преюдициален спор, както и разрешаването му със сила на присъдено нещо – чл. 299 ГПК. При липсата на такива процесуални пречки съдът с решението си следва да даде отговор на предявения иск, като установи дали спорното право съществува към момента на приключване на съдебното дирене съобразно неговата индивидуализация.
Въпросът в случая касае образуваното преди настоящето производство по предявения от Д. Л. срещу ищцата иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, в което последната, в качеството си на ответник по него, не е оспорила действителността на договора в срока по чл. 131 ГПК /гр. д. № 2300/2012 год.БОС/, което е условие за преценка на неизпълнението му, водещо до пораждане на право на едностранното му разваляне от изправната страна. Въззивният съд приел в тази връзка, че възраженията срещу всички юридически факти, свързани с предмета на това дело, включващ действителността на сделката, вкл. годността на обекта, прехвърлителния й ефект, са преклудирани поради неупражняването им като незаявени от ответницата по този иск в срока по чл. 131 ГПК. Като такива те са изгубили качеството им на правноревентни за конкретния спор факти, поради което и не могат да бъдат предмет на инцидентен установителен иск или на самостоятелен иск, поради отпадане на преюдициалния им характер по отношение на висящия правен спор, чиято рамка е очертана от исковата молба и писмения отговор към нея. Като е счел, че предявяването на настоящите искове са с предмет съществуването или несъществуването на неоспорено своевременно правоотношение поради преклузията по чл. 133 ГПК по предходното дело, то искът за собственост на жилищната сграда е недопустим като основаващ се на фактическото твърдение за липса на изградена към 1997 год. сграда и оттам липса на прехвърлителен ефект по отношение на нея с договора от 1997 год. По отношение иска за собственост на процесната идеална част от дворното място приел да липсва правен интерес у ищцата за предявяването му поради липса на спор между страните.
С оглед горните съображения по поставения процесуалноправен въпрос за допустимостта на производството по предявен иск за защита на претендирано материално право, настоящият състав счита изводите на въззивния съд за неправилни, поради следните следните съображения:
Предмет на предходното образувано производство по гр. д. № 987/2012 год. на Несебърския районен съд, преобразувано в гр. д. № 2300/2012 год. на Бургаския окръжен съд, е предявеният от Д. Л. срещу З. Л. иск за разваляне на договора за издръжка и гледане по чл. 87, ал. 3 ЗЗД поради неизпълнение от ответницата на поетото с него задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката. Липсата на релевирани от последната възражения относно действителността на този договор в срока по чл. 131 ГПК извън предприетата защита с възражение за наличие на изпълнение на поетото задължение, преклудира възможността да се разгледа като правнорелевантен факт в това производство, но същият не представлява правопораждащ факт, и то преюдициален, по отношение претендираното в настоящето производство спорно право за собствеността на основание релевирани други основания. В настоящето производство претендираното от ищцата право на собственост върху описаната идеална част от дворното място и построената в него жилищна сграда е основано на твърденията й за прехвърлителната сделка с нотариалния акт от 1997 год. по отношение на идеалната част от дворното място, притежавано в изключителна собственост на прехвърлителя, неин баща Х. Л., респ. по давност, а по отношение на сградата е въвела твърдения за прехвърляне на притежаваното от него право на строеж за сградата, поради факта, че към този момент същата не била построена до етап груб строеж, за придобиване на правото на собственост на основание приращение, както и по давностно владение. Т. е. твърденията обхващат различни правопораждащи факти по отношение претендираното спорно право за собствеността на имотите, поради което и процесуалното поведение на ответницата в образуваното производство по иск с предмет друго спорно право /за разваляне на договора поради неизпълнение/ не представлява процесуална пречка по отношение допустимостта на настоящите искове. Като му е придал такова значение въззивният съд е постановил решение при съществено нарушение на процесуалните правила, което следва да се отмени изцяло в обжалваните части, а делото се върне на въззивния съд за произнасяне по същество на предявените искове в друг състав въз основа на събраните по делото доказателства и поддържаните от страните доводи.
По отношение претендираните от касаторката разноски същите следва да бъдат съобразени при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.
По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и ал. 3 ГПК Върховният касационен съд, ІІ г. о. в настоящият състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА изцяло в обжалваните от З. Х. Л. части въззивното решение № 111 от 13.11.2015 год. по гр. д. № 151/2015 год. на Бургаския апелативен съд и
ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на същия въззивен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: