Р Е Ш Е Н И Е
№ 144
София, 06 юни 2013 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на дванадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при участието на секретаря Ив.Илиева
и в присъствието на прокурора Кр.КОЛОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
дело № 405/2013 година
Производството е образувано на основание касационна жалба на подсъдимия Д. Д. Г. срещу въззивна присъда № 2 от 17.01.2013г. по внохд № 1438/2012г. по описа на Варненския окръжен съд,наказателно отделение.
В жалбата и в съдебно заседание се поддържат отменителни основания по чл.348,ал.1 т.1,2,3 НПК.Присъдата е постановена на предположение,в мотивите съдът не обяснява защо не кредитира показанията на свидетелите на подсъдимия,не е изложил съображения за противоречията в показанията на свидетелите по делото.Прави искане за отменяване на съдебния акт и оправдаване на подсъдимия по повдигнатото обвинение,респ,отменяване на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата,тъй като не са допуснати нарушения на процесуалните правила, и материалният закон е правилно приложен.
Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното:
Варненският окръжен съд е отменил изцяло присъда № 458 от 04.10.2012г. по нохд № 1987/2012г. постановена от Варненския районен съд ,с която подсъдимият Д. Д. Г. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.195,ал.1 т.4 НК и вместо това е постановил НОВА:
ПРИЗНАЛ е подсъдимия Д. Д. Г. за ВИНОВЕН в това,че на 27.09.2010г. в [населено място],чрез използване на МПС-микробус марка „Фолксваген Транспортер Т4” с ДК [рег.номер на МПС] ,отнел чужда движима вещ-В.-автомат/машина/ за топли напитки,марка”Зануси-В.”-втора употреба на стойност 1 440 левда от владението на А. Б. Д.,без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои,поради което и на основание чл.195,ал.1 т.4 пр.1 вр.с чл.194,ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,като на основание чл.66,ал.1 НК е ОТЛОЖИЛ изтърпяването на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА:
За да постанови осъдителна присъда срещу подсъдимия, окръжният съд е приел,че обвинението срещу него е доказано от фактическа и правна страна.
Изводите на съда почиват на доказателствата по делото,събрани,проверени и анализирани в съответствие с разпоредбите на чл.13,14,чл.107 НПК.
По делото не се спори,че кафе-машината е изнесена от процесното място и транспортирана до вилния имот на св.П..Не се спори,че машината е взета без да знаят нейните собственици,нито ползвателите,респ.без тяхното съгласие.Няма спор и че действието по отнемане на машината е извършено от подсъдимия.
Спори се,дали извършвайки описаното действие,подсъдимият е съзнавал,че извършва кражба,т.е. дали е налице субективният елемент на престъплението.Подсъдимият Г. поддържа,че св.К. го помолил да отиде и вземе една от неговите машини за ремонт,без да е знаел,че тя не е собственост на последния.
Тезата на подсъдимия не е била възприета от въззивния съд,който след самостоятелен обстоен анализ на събрания и проверен доказателствен материал е приел,че деянието е реализирано както от обективна,така и от субективна страна.Съдът е мотивирал извода си с визирани от него два факта-показанията на св.Б.П. и вторият-показанията на Б.П.,св.П. и св.К..Приел е,че след като подсъдимият и приятелите му разтоварили машината в двора на П.,подсъдимият отворил монетника и взел намиращите се там пари-действие нелогично,ако действително върши услуга на К..На следващо място-инициираните от подсъдимия срещи между него и св.К.,на които подсъдимият увещавал последния да поеме вината за кражбата,срещу което той-Г. ще осигури разходите за адвокат.
Изводът на въззивния съд е обоснован и съответен на доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната съвкупност.Правилно съдът е прие,че деянието е извършено при условията на чл.11,ал.2 НК.За умисъла на подсъдимия следва да се съди не само от неговите обяснения,но и от обективните данни по делото респ. от конкретно извършените от него действия.В случая от показанията на св.К. депозирани в съдебно заседание и на дос.производство/по реда на чл.223 НПК/ е установено,че подсъдимият е предложил на последния да му продаде кафе-машина,повредена за сумата 800 лева. Относно намерението на подсъдимия да намери и се облагодетелства в личен план от машина”Зануси” , следва да се вземат предвид показанията на св.В. Г.. В показанията на дос.производствдо/л.37/,прочетени и приобщени от първ.съд по реда на чл.281,ал.1 т.1 НПК/ респ. част от доказателствения материал/ е видно,че по време на разговор с подсъдимия Д. за кафе машини,свидетелят казал,че в двора на база”И. Н.” има поставена такава машина.Подсъдимият тогава казал,че ако има, може да се изкарат някакви пари.Изложеното сочи на две неща.Първо местонахождението на процесната машина не е било посочено от св.К. и второ,че узнавайки за нея подсъдимият е решил да „изкара някакви пари”.
Изложеното съвпада с показанията на К. за това,че подсъдимият му предложил да му продаде кафе машина „Зануси”,в ремонт, и се уговорили за сумата от 800 лева ,респ.опровергава защитната теза на подсъдимия,за посочено от К. място на процесната машина.Последващите действия на подсъдимия –намиране на транспорт,ангажиране на лицата които да я натоварят и извозят до имота на св.П., сочат обективно на отнемане на вещта , прекъсване на досегашото владение на действителния й собственик и установяване на свое владение.Действията са противозаконни и целенасочени-да присвои чуждата вещ. Обстоятелството,че подсъдимият не се е интересувал и не е искал разрешение от собственика или ползвателя да изнесе машината от мястото ,където е инсталирана,именно с цел да бъде ремонтирана, сочи на умисъл за отнемане с цел присвояване.От друга страна е неправдоподобно за нуждаещата се от ремонт машина да не бъде осигурен транспорт от нейния собственик.Намерението за незаконно присвояване е налице,защото е породено от желанието за неправомерно облагодетелстване от чуждата вещ.Умисълът е фактически въпрос и се извлича от съвкупния доказателствен материал, в конкретния случай умисълът за кражба е установен от доказателства по делото.
Правилно установените фактически положения по делото,които не подлежат на преобсъждане,са обусловили и правилна оценка на доказателствата.Последните обуславят и извода за извършено от подсъдимия деяние,съставомерно по чл.194 НК.В този смисъл,като е признал подсъдимия за виновен и го е осъдил по повдигнатото му обвинение ,въззивният съд не е допуснал нарушение на материалния закон.Законът е приложен правилно,тъй като неправомерните действия на подсъдимия съдържат признаците на престъплението кражба.Следва да се отбележи,че оценката на доказателствата и вътрешното убеждение на съда почиват на пълното и всестранно изследване на всички обстоятелства относими към предмета на доказване по чл.102 НПК.Постановявайки осъдителна присъда срещу подсъдимия,въззивният съд не допуснал нарушение по чл.348,ал.1 т.1 вр.с чл.303,ал.2 НПК.Обвинението срещу Г. е доказано по безсъмнен начин.
Доводите за процесуални нарушения са неоснователни. На л.4 и сл. от мотивите,съдът е анализирал показанията на свидетелите и е изложил съображения, кои от тях кредитира, и кои от тях не възприема.В този смисъл съдът е изпълнил задълженията си по чл.305,ал.3 НПК.
Доводът за нарушение на материалния закон също е неоснователен.Доказателствата по делото сочат категорично на извършено от подсъдимия престъпление по чл.194 НК. Законът е правилно приложен.
В жалбата се визира и довод по чл.348,ал.1 т.3 НПК.
Касационната инстанция намира жалбата и в тази част за неоснователна.
Наказанието на подсъдимия е отмерено при условията на чл.54 НК при значителен превес на смекчаващи отговорността обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер.Преценката на решаващия съд на въпросите по чл.301,ал.1 т.3 и т.5 НПК е съобразена с обективните данни по делото,поради което определеното наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348,ал.5 т.1 НПК.Основание за по-ниско по размер наказание/допустимо единствено при хипотезата на чл.55 НК/ не е налице.
С оглед на изложените мотиви въззивната присъда, като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.354,ал.1 т.1 НПК,Върховният касационен съд,трето наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 2 от 17.01.2013г.по внохд № 1438/2012г. по описа на Варненския окръжен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлжи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: