О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1442
гр.София, 13.12.2013г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети декември, две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5168 описа на ВКС за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 05.06.2013г. по гр.д.№1531/2013г. на ГС София в частта му, с която е отхвърлен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ
Жалбоподателят – В. Е. Й., чрез процесуалния си представител поддържа, че решението в частта му, с която са отхвърлени предявени от него искове по чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ е нищожно и недопустимо и с него съдът се е произнесъл по прави въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното приложение на закона и развитие на правото.
Ответникът – [фирма], в писмено становище, чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил частично първоинстанционното решение, е отхвърлил като неоснователен предявения от В. Е., срещу „Е. АД, иск с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на сумата от 260,40 (двеста и шестдесет лева и четиридесет стотинки) лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконно задържане на трудова книжка за периода 05.01.2012 г.-10.01.2012г. и като е потвърдил решението в останалата му част е отхвърлил като неоснователен предявеният от В. Е. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за заплащането на обезщетение за оставането на В. Е. без работа след незаконно уволнение, извършено със заповед № 1132/03.01.2012 г., издадена от изпълнителния директор, в периода 03.01.2012г. до 03.07.2012 г., в размер на 5580 лв., както и в частта му, с която са присъдени разноски. Срещу решението по иска с правно основание чл.226 КТ касационна жалба не е подадена и в тази си част същото е влязло в сила, тъй като не е обжалвано пред настоящата инстанция.
Съдът е счел, че В. Е., чрез процесуалния си представител, е обжалвал с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска му с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, поради което същото е влязло в сила като необжалвано в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл.344, ал.1, т.2 КТ. При тези данни съдът е приел, че за да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ, трябва да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки: да е налице противоправно действие на работодателя, изразяващо се в уволнение без наличие на потестативно право на уволнение или при незаконно упражняване на това потестативно право, ищецът да е претърпял вреди под формата на пропуснати ползи, изразяващи се в загубения доход за периода след уволнението, но не повече от шест месеца и причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и загубения доход. Изложени са съображения за това, че след като с влязлото в сила първоинстанционно решение е отхвърлен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, то поради акцесорния характер на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ от иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и иска за осъждане работодателя да заплати обезщетение за оставането без работа.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поддържа, че решението е нищожно и недопустимо, както и че с него е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да се произнася по всяко искане на страните и за законността на уволнение извършено без предварително разрешение на инспекцията по Труда с оглед точното приложение на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ при уволнение по време на отпуск. Поддържа, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че следва да допусне касационно обжалване с оглед преценката за допустимост на постановен съдебен акт, когато въведените във възивната жалба оплаквания са за пороци на цялото първоинстанционно решение, а искането е за отмяна на решението в определена негова част. По поставените от жалбоподателя въпроси настоящия състав намира, че не е налице соченото от него основание за допускане на касационно обжалване, тъй като те не са от значение за изпхода по спора/в този смисъл т.1 ТР№1/2009г. ОСГТК на ВКС/.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 05.06.2013г. по гр.д.№1531/2013г. на ГС София в частта му относно предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Делото да се докладва на Председателя на ІV г.о. на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: