ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1442
гр. София 16.12.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 04.11.2015 (четвърти две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 4685 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от Д. Н. Д. срещу решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година, в частта му, с която е потвърдено решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд, постановено по гр. д. № 103/2014 година, касационна жалба с вх. № 903/23.04.2015 година.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, а също така се твърди, че същото е постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поискано е решението на Окръжен съд София да бъде отменено като се постанови друго, с което искането по чл. 127а от СК бъде уважено изцяло. Д. Н. Д. счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба Б. Н. Ц. не е подал отговор на същата и не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
Д. Н. Д. е била уведомена за обжалваното решение на 25.03.2015 година, а подадената от същата касационна жалба е с вх. № 4884/27.04.2015 година като е подадена чрез куриер на 22.04.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
С обжалваното решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година е потвърдено решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд, постановено по гр. д. № 103/2014 година в частта му, с която е отхвърлено искането на Д. Н. Д. по чл. 127а от СК срещу Б. Н. Ц. за даване на разрешение на малолетния Л. Б. Ц. да напуска пределите на страната придружавано само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице със съгласието на майката, без да се иска писменото съгласие на бащата като неоснователно и в частта му, с която искането за заместващо съгласие по отношение на детето Б. Б. Ц. не е уважено в пълния претендиран обем.
Съдът е приел, че искането за даване на разрешение децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц. да напускат пределите на страната, придружавани само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице със съгласието на майката, без да се иска писменото съгласие на бащата Б. Н. Ц. е за твърде дълъг период от време, по твърде много дестинации като за първото дете пътуванията са четиридесет, а за второто около сто, като целите са посочени формално и бланкетно, поради което не може да бъде направен извод, че тези пътувания са в интерес на децата. В тази връзка е направено позоваване на решение № 244/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 953/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. Въззивният съд е посочил и че даването на разрешение за пътуване на децата зад граница за толкова продължителен период и за толкова много пътувания би се отразило и на определения режим на лични отношения с бащата. Приел е, че е безспорно, че отношенията между родителите са изключително влошени, а е недопустимо правата на децата на свободно придвижване да са за сметка на осъществяване на пълноценни контакти с другия родител. Според въззивния съд за децата интерес от пътуванията ще е налице, ако те не само ще допринесат за задоволяването на определени техни потребности, но и ако не накърняват интересите им от пълноценни контакти с другия родител.
С първоначалната искова молба Д. Н. Д. е поискала да се даде разрешение на децата Б. Б. Ц. и Л. Б. Ц. да напускат пределите на страната, придружавани само от майка си Д. Н. Д. или от друго лице със съгласието на майката, без да се иска писменото съгласие на бащата Б. Н. Ц. за период до 20.12.2018 година, включително без ограничения в дестинациите, а при условията на евентуалност за такова напускане с развлекателна, туристическа, спортна, здравна или образователна цел за период до 20.12.2019 година, включително в рамките на страните от ЕС, Турция, Я., САЩ, Швейцария, Русия и Китай. Първоинстанционният съд е приел, че искането трябва да бъде конкретизирано като е задължил Д. Н. Д. да се уточни точния период (от кога до кога) се иска разрешението и точното място на пътуването, тъй като за всяко пътуване се иска отделно разрешение от съда. Въз основа на тези указания с молба от 20.03.2014 година Д. Н. Д. е посочила конкретни дати за пътувания, дестинациите за тях и периода на престой като първоинстанционният и въззивният съд са се произнасяли по искането вземайки предвид тези уточнения.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Д. Н. Д. е поставила въпросите за това дали в случаите когато заместващото съгласие се иска за определен период от време, родителят е длъжен да посочва точните дати на всяко едно отделно пътуване и докъде бе бъде осъществено то в този период, както и да представя доказателства за това; за изслушването на детето по реда на чл. 15 от ЗЗД в производството по чл. 127 а от СК; за това дали е налице ограничаване на защитеното с чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧОС право на свободно придвижване на детето и за това какъв е баланса между правото на бащата на лични отношения с детето и самостоятелните права на последното. Последният от поставените въпроси е фактически и се преценява самостоятелно във всяко едно отделно производство, поради което не може да послужи като общо основание за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд София. Това се отнася и до третия от поставените въпроси, тъй като дали е налице ограничаване на защитеното с чл. 2, т. 2 от Протокол № 4 към ЕКПЧОС право на свободно придвижване на детето ще може да се преценява с оглед на решението на съда по съществото на спора. Затова и този въпрос не може да бъде преценяват в рамките на производството по допускане на касационно обжалване. Останалите два въпроса обаче са от значение за изхода на спора и са обусловили решението на въззивния съд. При това първият от тях е разрешен в противоречие с решение № 286/21.10.2014 година, постановено по гр. д. № 2564/2014 година, а вторият е в разрешен в противоречие с решение № 244/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 953/2014 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., на което се е позовал самия въззивен съд. Затова трябва да се допусне касационно обжалване на решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година, в частта му, с която е потвърдено решение № 158/26.08.2014 година на Районен съд Костинброд по подадената от Д. Н. Д. касационна жалба по тези два въпроса.
На Д. Н. Д. трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 40.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 69/23.02.2015 година на Окръжен съд София, постановено по гр. д. № 765/2014 година в обжалваната му част.
ДАВА на Д. Н. Д. с Е. [ЕГН] и с адрес за призоваване [населено място], [улица], [жилищен адрес] чрез адвокат А. Г. едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на 72.00 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като й УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от нея касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се докладва след изтичането на едноседмичния срок или след изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса.
Председател:
Членове: 1.
2.