Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
гр.София, 23.02.2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4214 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.295 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. П. срещу решение № 1* от 07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 граждански състав, постановено по гр.д. № 1* от 2007 г. в частта му, с която е оставено в сила решение № 97 от 14.07.2003 г. на Пловдивския районен съд, Х граждански състав, постановено по гр.д. № 3* от 2002 г. за отхвърляне на предявения от община П. срещу Г. М. К. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за следния недвижим имот: УПИ *комплексно жилищно застрояване и обществени мероприятия в кв.6-нов по плана на гр. П., ж.к. „О” от 1988 г.
Касаторът О. П. твърди, че решението на въззивния съд в обжалваната част е постановено при съществено процесуално нарушение и в противоречие с материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Противно на указанията на ВКС в отменителното решение по гр.д. № 2* от 2005 г., въззивният съд не се бил произнесъл по довода на общината, че върху процесния имот са осъществени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността в полза на ответницата Г.
О. Г. М. К. оспорва тази жалба и моли решението на Пловдивския окръжен съд в допуснатата до касационно обжалване част да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение счита следното: Касационната жалба на О. П. е допустима: подадена е от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд, което е допуснато до касационно обжалване по реда на чл.288 от ГПК с определение № 201 от 16.03.2009 г. на ВКС по настоящото дело.
Разгледана по същество, касационната жалба на О. П. е основателна: За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска за собственост върху УПИ I от кв.6-нов по плана на гр. П., ж.к.”О” от 1988 г., въззивният съд е приел, че този имот не се намира в границите на имота, които е бил собственост на Министерството на отбраната според нотариален акт № 161 от 1939 г. и е бил ползван за казарма на Т. конен полк, поради което общината не е станала собственик на имота на посоченото в исковата молба основание- пар.42 от ПЗР на ЗИД на З. /ДВ бр.96 от 1999 г./. Приел е, че поради недоказаността на правото на собственост на О. П. върху спорния имот, без значение за изхода на спора е дали този имот е можел да бъде реституиран на ответницата Г по реда на ЗСПЗЗ.
Горепосоченото решение е валидно и допустимо, но неправилно поради следното: В исковата молба и в хода на делото ищецът е твърдял, че е собственик на горепосочения имот на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96 от 1999 г./ и че ответницата няма право на възстановяване на собствеността върху този имот, тъй като той не е бил собственост на нейната наследодателка и тъй като върху имота е извършено строителство. Съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96 от 1999 г./, в собственост на общините преминават онези имоти-частна държавна собственост, които са отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизане в сила на този закон подробни градоустройствени планове. А съгласно пар.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ, държавна собственост са онези земеделски имоти, които не могат да бъдат възстановени на бившите им собственици поради осъществени върху тях мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ. Следователно въпросът, дали върху процесния имот е било извършено строителство, респ. дали са били осъществени мероприятия по чл.10б от ЗСПЗЗ и съответно дали този имот е могъл да бъде реституиран на ответницата е от значение и за правата на О. П. /ако на основание чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ имотът е останал държавен, то на основание пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96 от 1999 г./ този имот би могъл да премине в собственост на общината/, поради което въззивният съд е следвало да се произнесе и по този довод на ищеца. Като не е сторил това, съдът е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.188 от ГПК /отм./, което е довело до неправилност на решение. Поради това решението на Пловдивския окръжен съд, касаещо парцел ****span lang=DE>I от кв.6-нов по плана на гр. П., ж.к.”О” от 1988 г., следва да бъде отменено.
Тъй като настоящата касационна инстанция е втора по ред, съгласно чл.295 от ГПК същата следва да се произнесе по съществото на спора. По същество искът на О. П. за установяване на собственост върху УПИ I от кв. 6-нов по плана на гр. П., ж.к. „О” от 1988 г. е основателен поради следното: Ответницата Г. К. заявява права върху този имот на основание решение на П. комисия /респективно решение на съд, постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ, което по същество замества решението на поземлената комисия/ за възстановяване на собственост по реда на ЗСПЗЗ. Съгласно приетото в т.1 от Тълкувателно решение № 1 от 1997 г. по гр.д. № 1 от 1997 г. на ОСГК на ВКС, това решение на ПК има конститутивно действие за възникване на правото на собственост върху имота. То обаче няма сила на пресъдено нещо по отношение на третите лица, които претендират самостоятелни права върху имота и не са участвали в административната процедура по възстановяване на собствеността. По аналогия от приетото в т.4. от Тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 г. по т.гр.д. № 6 от 2005 г. на ОСГК на ВКС и съгласно чл.17, ал.2 от ГПК, в гражданско производство, образувано по възникнал между реституирания собственик на земеделска земя и трето лице спор за собственост, това трето лице може да оспорва както валидността, така и материалната законосъобразност на административния акт- в случая решението на ПК, както и съдебното решение, постановено в производство по чл.14, ал.3 от ЗСПЗЗ по жалба срещу това решение на ПК. Ищецът по настоящото дело О. П. , който е трето лице, неучаствало в административното производство по възстановяване на собствеността върху земеделската земя на Г. К. , е оспорил материалната законосъобразност на решенията на поземлената комисия и на съда. С оглед на това оспорване гражданският съд е длъжен да се произнесе инцидентно както за валидността, така и за материалната законосъобразност на тези административни актове.
Настоящият състав на ВКС счита, че решенията на ПК и на съда за възстановяване на процесния имот на Г. К. като наследник на М. Г. М. са материално незаконосъобразни, тъй като с тях е възстановена собственост върху земеделска земя в противоречие с разпоредбата на чл.10б от ЗСПЗЗ. Видно от приетите по делото заключения на съдебно-технически експертизи и скиците към тях, в УПИ I в кв.6-нов по плана на гр. П., ж.к.”О” от 1988 г. /включително и върху спорната част от този имот/ са изградени жилищен блок, вътрешен път към него, паркинги, плочници, зелени площи, подпорна стена, тоест по същество са били осъществени строителни дейности по смисъла на пар.1в, ал.1 от ДР на ППЗСПЗЗ, които съгласно чл.10б от ЗСПЗЗ са пречка за реституцията на тази земеделска земя. След като този имот не е можело да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ поради осъществени в него мероприятия на държавата, съгласно чл.10б, ал.5 от ЗСПЗЗ той е останал държавна собственост. А тъй като съгласно предвижданията на действащия към 1999 г. подробен градоустройствен план на гр. П. имотът е бил отреден за жилищно строителство и за обществени мероприятия на община П., съгласно пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96 от 1999 г./, той е преминал в собственост на общината.
Поради гореизложеното решението на въззивния съд в допуснатата до касационно обжалване негова част е неправилно и като такова на основание чл.293 и чл.295 от ГПК следва да бъде отменено, а вместо него следва да бъде постановено друго решение за уважаване на предявения от О. П. установителен иск за собственост върху процесния имот- УПИ І в кв.6-нов по плана на ж.к. „О” от 1988 г. на предявеното в исковата молба основание- пар.42 от ПЗР на ЗИД на ЗОбС /ДВ бр.96 от 1999 г./.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото пред трите съдебни инстанции в размер от 1000 лв. /450 лв. депозити за вещи лица и 550 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК във връзка с чл.84, т.3 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ВКС държавните такси, от заплащането на които О. П. е била освободена- общо 1141,32 лв. /555,66 лв. държавна такса за завеждане на делото + 277,83 лв. държавна такса за въззивно обжалване + 30 лв. държавна такса за допускане на касационно обжалване + 277,83 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1* от 07.07.2008 г. на Пловдивския окръжен съд, 8 гражданска състав по гр.д. № 1* от 2007 г. В ЧАСТТА, С КОЯТО е оставено в сила решение № 97 от 14.07.2003 г. на Пловдивския районен съд по гр.д. № 3* от 2002 г. за отхвърляне на установителния иск за собственост върху УПИ І в кв.6-нов по плана на ж.к. „О” от 1988 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. П. срещу Г. М. К.- ЕГН ********** от гр. С., бул.”С” № 6 иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./, че О. П. е собственик на следния недвижим имот: УПИ І-комплексно жилищно застрояване и обществени мероприятия в кв.6-нов по плана на гр. П., ж.к. „О” от 1988 г.
ОСЪЖДА Г. М. К. с горепосочения адрес да заплати на О. П. на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК разноски по делото в размер на 1000 лв. /хиляда лева/.
ОСЪЖДА Г. М. К. да заплати на основание чл.78, ал.6 от ГПК по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1141,32 лв. /хиляда сто четиридесет и един лева и тридесет и две стотинки/.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.