Решение на Върховен касационен съд, ІІІ г.о. 5
Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
С., 23.06. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми май, през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ : Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д.N 702 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Образувано е по молба от И. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б. и като пълномощник на В. К. У. от [населено място], В. К. П. от [населено място], Р. А. П. от [населено място], Д. С. П. от [населено място], В. К. П. от [населено място], С. К. П. от [населено място], Д. А. К. от [населено място], [община], област Б., С. К. П. от [населено място], Т. К. П. от [населено място], Е. К. П., чрез нейната майка и законна представителка Б. Б. А. от [населено място] поле, [община], Л. С. П. от [населено място] и Д. А. К. от [населено място], за отмяна вх. № 7327 от 10.11.2014 г. на влязлото в сила решение № 3475 от 11.08.2014 г. по в.гр.д. № 953/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е отменено изцяло решение № 3846 от 07.11.2012 г. по гр.д. № 724/2010 г. на Гоцеделчевския районен съд, и са отхвърлени като неоснователни предявените от молителите-ищци искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 537, ал. 2 ГПК срещу И. С. Д., Ч. Т. Д., и двамата от [населено място], обл. П., Л. С. Ч. и Н. К. Ч., и двамата от [населено място], за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от Апостол С. П., б.ж. на [населено място], починал на 18.01.1995 г. на описан недвижим имот в [населено място], [община], област Б., както и за отмяна на нотариален акт № 450/1998 г. на РС-Гоце Делчев и нотариален акт за поправка № 56/2010 г. на нотариус М. И.-Б.. Молителите искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като поддържат, че при разглеждане на делото въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, поради несъобщаване и непризоваване на молителите – въззиваеми в производството, които са били лишени от възможност да участват по делото и да защитят правата си, поради което молят да се отмени въззивното решение и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Подробни съображения са изложени в писмена защита.
Ответниците по молбата за отмяна И. С. Д., Л. С. Ч. и Н. К. Ч., всички от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. И. от АК-Б. в писмен отговор по чл. 306, ал. 3 ГПК я оспорват като неоснователна. В съдебно заседание адв. И. моли молбата за отмяна да бъде оставена без уважение като подробни съображения излага в писмена защита. Ответницата по молбата за отмяна Ч. Т. Д. от [населено място], [община] не изразява становище по нея.
Върховният касационен съд, в настоящият състав на Трето гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е депозирана в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е неоснователна.
Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК е средство за извънреден, извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в закона и са различни от основанията за касационно обжалване по чл. 281 ГПК. Съдът по отмяната не проверява правилността на решението, защото то не е предмет на отменителното производство, а се произнася единствено по наличието на съответния фактически състав по чл. 303, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато страната, вследствие на нарушение на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник, по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото между тези основания е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в разглеждане на делото. В случая доводите на молителите са, че са били лишени от възможност да участват лично в разглеждането на делото, тъй като въззивният съд е допуснал процесуални нарушения в процедурата по призоваване и не ги е призовал лично за съдебните заседания във въззивното производство, с което е нарушено и правото им на защита. Доводите са неоснователни, тъй като видно от данните по делото, молителите-ищци, част от които са новоконституирани страни като наследници на С. А. П. и на К. С. П., са били редовно призовани за съдебното заседание във въззивното производство на 18.03.2014 г. при условията на чл. 45 ГПК за Е. К. П., чрез своята майка и законна представителка Б. Б. А. на 04.03.2014 г.; при условията на чл. 46, ал. 2 ГПК за С. К. П. и Т. К. П. на 20.02.2014 г., чрез тяхната баба Т. М. от адреса, а молителите-ищци И. К. и Л. П. са били редовно призовани и са се явили лично за съдебното заседание пред въззивния съд на 18.02.2014 г., за което редовно призовани са били и В. К. У., В. К. П., Р. А. П., Д. С. П., В. К. П., С. К. П., Д. А. К., и Д. А. К. по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК, чрез техния пълномощник адв. К. на 29.01.2014 г. По делото липсва молба от молителите-въззиваеми да бъдат призовавани лично за съдебните заседания, напротив, част от тях са упълномощили И. А. К., а той е упълномощил адв. Н. К. от АК-Б. да ги представлява във въззивното производство, като в съдебното заседание на 18.03.2014 г. по в.гр.д. № 953/2013 г., когато е даден ход по същество, И. К. се е явил лично и като пълномощник на въззиваемата Д. А. К., взел е становище като е оспорил въззивната жалба и е заявил, че няма да сочи доказателства, а по същество е пледирал да се остави в сила първоинстанционното решение. Постановеното въззивно решение, чиято отмяна се иска по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, е окончателно.
В случая съдът не е извършил процесуални нарушения в процедурата по призоваване на ищците-въззиваеми. В. съд в изпълнение на законовите изисквания на чл. 45 ГПК е изпращал призовки до тях лично и чрез техния пълномощник в рамките на упълномощаването. Т.е., в производството по делото Благоевградският окръжен съд не е нарушил което и да било процесуално правило по призоваването на въззиваемите-ищци, същите са били редовно призовани за съдебните заседания, част от тях лично и по реда на чл. 46, ал. 1 ГПК, други чрез пълномощник, така както е описано по-горе, поради което оплакването им по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото им на участие и защита по делото.
Предвид изложеното следва, че съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по изпращането на призовки на ищците-молители – въззиваеми в производството пред Благоевградския окръжен съд, поради което не следва извод за допуснато нарушение, свързано с изпращане на призовките по реда на чл. 45 и чл. 51 ГПК.
При тези данни, настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основанието за отмяна в първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като процесуалните действия извършени от решаващия съд не са опорочени. Затова с довода за нередовно призоваване и неправилно приложение на чл. 45 и чл. 51 ГПК не се обосновава фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като предвидената в тази норма хипотеза засяга случаи на нередовно съобщаване и призоваване на страната вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, довело до лишаване възможността й да участва в делото, какъвто не е настоящия случай. Възможността за отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не е средство, с помощта на което страната може да поправи собствените си грешки и опущения, допуснати в хода на производството по делото.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК по посочената в молбата хипотеза, поради което същата следва да се остави без уважение.
При този изход на делото молителите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците по молбата направените от тях разноски за настоящото производство по отмяна в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед на изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на И. А. К. от [населено място], чрез пълномощника си адв. Н. К. от АК-Б. и като пълномощник на В. К. У. от [населено място], В. К. П. от [населено място], Р. А. П. от [населено място], Д. С. П. от [населено място], В. К. П. от [населено място], С. К. П. от [населено място], Д. А. К. от [населено място], [община], област Б., С. К. П. от [населено място], Т. К. П. от [населено място], Е. К. П., чрез нейната майка и законна представителка Б. Б. А. от [населено място] поле, [община], Л. С. П. от [населено място] и Д. А. К. от [населено място], за отмяна вх. № 7327 от 10.11.2014 г. на влязлото в сила решение № 3475 от 11.08.2014 г. по в.гр.д. № 953/2013 г. на Благоевградския окръжен съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК.
ОСЪЖДА И. А. К. от [населено място], В. К. У. от [населено място], В. К. П. от [населено място], Р. А. П. от [населено място], Д. С. П. от [населено място], В. К. П. от [населено място], С. К. П. от [населено място], Д. А. К. от [населено място], [община], област Б., С. К. П. от [населено място], Т. К. П. от [населено място], Е. К. П., чрез нейната майка и законна представителка Б. Б. А. от [населено място] поле, [община], Л. С. П. от [населено място] и Д. А. К. от [населено място] да заплатят на И. С. Д., Л. С. Ч. и Н. К. Ч., всички от [населено място], направените разноски за настоящото производство по отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК в размер на 200 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: