О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№145
София, 07.04.2017 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март през двехиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 4301 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. К. чрез пълномощника му адвокат Л. Р. против решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е отменено решение № 4155 от 23.10.2015 г. по гр.д. № 16492/2014 г. на Районен съд-Варна и вместо него е постановено друго за признаване за установено в отношенията между А. Р. Д. и К. Д. С., П. Д. К. и Е. Д. К., че А. Р. Д. е изключителен собственик на придобитите по време на брака й с Д. К. Д., поч. на 25.07.2014 г. с договори за покупко продажба дворно място с площ от 620 кв.м., представляващо УПИ X.-138 от кв.6 и дворно място от 760 кв.м., представляващо УПИ VI-138 от кв.6 по плана на [населено място] и построената в последното едноетажна жилищна сграда.
А. Р. Д. е подала чрез пълномощника си адвокат Н. Т. писмен отговор по реда и в срока на чл.287, ал.1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Ищцата А. Д. е основала иска на твърденията, че имотите са закупени на 03.05.1994 г. като продажната цена на първия имот е 8 560 неден.лв., а на втория 75 072 неден.лв., или общо 83 632лв. и цялата сума, дадена за закупуване на имотите, съставлява лични нейни средства от продажбата на имот с адм.адрес [населено място], кв.Запад,[жк], [жилищен адрес] с площ от 42, 50 кв.м., извършена с н.а. №554/93 г., като ищцата е действала като пълномощник на собственика /нейна близка родственица/, но предвид отношенията им, не е отчитала получената от купувача сума. В отговора на исковата молба касаторът П. К. е оспорил иска с твърдения, че през целия съвместен живот с ищцата наследодателят Д. Д. е работил и осигурявал всички необходими средства за издръжката на семейството и за покупката на процесните имоти, докато ищцата не е работила и не е имала собствени доходи. В доклада си първоинстанционният съд не е извършил разпределение на доказателствената тежест, а само бланкетно е посочил, че всяка от страните следва да ангажира доказателсва в подкрепа на твърденията си относно изгодни за нея факти, като ищцата следва да установи наличие на трансформация на лично имущество, а в решението си е приел, че не е установено че при продажбата на имота в [населено място] ищцата е действала като пълномощник на собственика и получените средства принадлежат на последния и по делото липсват твърдения сумата от продажбата да е станала лична собственост на ищцата на законно основание. С оглед доводите във въззивната жалба на ищцата за процесуално нарушение при разпределение на доказателствената тежест, Окръжен съд-Варна е допуснал събиране на доказателства. При постановяване на решението си е обсъдил събраните писмени и гласни доказателства и е приел за установено твърдението на ищцата за частична относителна симулация на договора, обективиран в н.а.№189/93 г., а именно относно договорената продажна цена на недвижимия имот. Изложил е съображения, че тези си твърдения в общата хипотеза не може да установява с гласни доказателства – чл.164, ал.1, т.2 ГПК, но в случая волеизявленията на ищцата, действала като представител на продавача П. Г., и тези на насрещната страна по договора – купувача С. Ц. /изявленията му са направени пред държавен орган/ относно привидността на уговорката за продажната цена и действителната уговорка между тях съвпадат, предвид което и независимо, че не са обективирани в един общ документ/обратно писмо/ могат да бъдат приети за установени. Счетено е, че ирелевантно за настоящото производство е обстоятелството предвид какво конкретно основание ищцата е задържала получената при продажбата сума. Релевантно е установяването на обстоятелството дали същата не е била отчетена на П. Г. и дали е била вложена за закупуване на процесните недвижими имоти, тъй като по делото се изследва характерът на вложените в придобиването средства, съответно дали те са с извънсемеен произход или не. Прието е, че получените от С. Ц. средства от продажбата на недвижим имот, собствен на дъщеря й, и неотчетени на последната средства, са били вложени за закупуването на процесните два съседни недвижим имота. За този извод съдът е мотивирал, че кредитира показанията на свидетелите, пряко участвали в процесните сделки и незаинтересовани от изхода на спора, съответно в по-ниска степен кредитира показанията на тези свидетели, които нямат непосредствени наблюдения, а възпроизвеждат казаното им от други лица, съответно и на тези, чийто показания цени при условията на чл.172 от ГПК. Вложените за покупката средства не са със семеен произход, като не се предполага, а и не се установява волята на П. Г. сумата да се предостави не само на майка й, а за нуждите на семейството, предвид което и е прието, че придобитото възмездно имущество по време на брака не е било със статут на вещ СИО поради пълна трансформация.
К. твърди, че въззивното решение противоречи на Тълкувателно решение № 1/9.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.2, според което, когато въззивният съд прецени, че дадената от първата инстанция квалификация на предявения иск е неправилна, вследствие на което на страните са били дадени неточни указания относно подлежащите на доказване факти, той следва служебно, без да е сезиран с такова оплакване, да обезпечи правилното приложение на материалния закон по спора, като даде указания относно релевантните факти и разпределението на доказателствената тежест, и укаже на страните необходимостта да ангажират съответни доказателства. В настоящия случай въззивният съд не е променил правната квалификация, по която спорът е разгледан от първоинстанционният съд – чл.23 СК, поради което и твърденията на касатора, че съдът не е процедирал съгласно указанията по приложението на процесуалния закон в т.2 от посоченото тълкувателно решение не могат да бъдат свързани с данните по делото.
К. поставя и следните правни въпроси:
– отрицателен или положителен е правнорелевантният факт, че ищцата е получила пари от дъщеря си
– отрицателен или положителен факт е твърдението, че не е извършен отчет на парите от упълномощения представител по сделката
– може ли една от страните по сделката, чрез свое изявление пред държавен орган /показания по делото/ да създава „начало на писмено доказателство“ за установяване симулация в своя ползва
Първите два въпроса са изцяло неотносими към мотивите на въззивния съд, който не е формирал изводите си в зависимост от това дали твърдения факт е положителен или отрицателен, а е приел за установено при преценка на гласните доказателства, че ищцата е задържала получените като пълномощник на продавача средства от договора за попукпо-продажба на имота в [населено място] и с тях са закупени прецесните имоти.
По третия въпрос се поддържа противоречие с практиката на ВКС по решение № 402/17.01.2012 г. по гр.д. № 449/2011 г., III г.о., според която опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на продажната цена е в тежест на страната, която го е представила, като опровергаването на документа, в частта на волеизявленията на страните, е ограничено до вида на доказателствените средства – изключване на свидетелски показания за опровергаване съдържанието на частен документ, изходящ от страната, освен в хипотезата на чл.164., ал.2 ГПК. Тълкуването по посоченото решение на ВКС е дадено по спор между страните по договор за покупко-продажба за развалянето му поради неплащане на цената и е неотносимо в настоящия случай, когато твърденията и на двете страни по договора за покупко-продажба на имота в [населено място] относно действително уговорената между тях цена съвпадат.
К. поставя и въпросът: има ли право съдът, който е допуснал за изслушване свидетел на основание чл.164, ал.1, т.3 ГПК предложение „роднина по права линия/ да го замени в процеса с друг свидетел, който няма посоченото качество, при условие, че е направено възражение от ответната страна. Въпросът е неотносим към данните по делото. В определението си от 9.02.2016 г. въззивният съд е изложил съображение, че забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК не намира приложение за установяване на договорните отношения между ищцата А. Д. и дъщеря й П. Г. и е допуснал поискания още в исковата молба, но неразпитан от районния съд втори свидетел за установяване на обстоятелството, че П. Г. се е съгласила майка й А. Д. да получи изцяло в своя полза и да се разпореди в свой личен интерес с продажната цена, получена по договора за покупко-продажба на имота в [населено място].
К. поставя и въпросът: при дадени противоречиви показания пред първоинстанционния и пред второинстанционния съд от един и същи свидетел, за едни и същи юридически факто по делото, следва ли решението да се основава на неговите показания. Въпросът е свързан с показанията на свидетелката К., която в първоинстанционното производство заявява, че познава А. от 1980 г., а добри познава бегло, а пред окръжния съд заявява, че е много близка с А. и Д. от 1988 г. Въпросът не е относим към изхода на спора, доколкото изводите на въззивния съд са основани не само на показанията на свидетелката К. /която няма преки впечатления и е сред свидетелите, за които са изложени съображенията, че показанията им се кредитират в по-ниска степен/, които показания са отчетени само като съответстващи на показанията на свидетелите, които имат преки впечатлени при сключването на договорите /съконтрахентите по тези договори/.
В обобщение не е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
К. следва да възстанови на А. Д. направените в настоящото производство разноски в размер на 500.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат Н. Т..
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 399 от 28.03.2016 г., постановено по гр.д. № 222 по описа за 2016 г. на Окръжен съд-Варна в частта, с която е признато за установено в отношенията между А. Р. Д. и К. Д. С., П. Д. К. и Е. Д. К., че А. Р. Д. е изключителен собственик на придобитите по време на брака й с Д. К. Д., поч. на 25.07.2014 г. с договори за покупко продажба дворно място с площ от 620 кв.м., представляващо УПИ X.-138 от кв.6 и дворно място от 760 кв.м., представляващо УПИ VI-138 от кв.6 по плана на [населено място] и построената в последното едноетажна жилищна сграда.
ОСЪЖДА П. Д. К., ЕГН [ЕГН], [населено място], обл.В., [улица], съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Л. Р. да заплати на А. Р. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], вх.А, ап.12, съдебен адрес: [населено място], [улица], адвокат Н. Т. разноски по повод касационната жалба в размер на 500.00 /петстотин/ лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: