Р Е Ш Е Н И Е
№ 145
Гр.София, 08.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЖАНИНА НАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА
ПЕТЯ ШИШКОВА
При участието на секретаря ПАВЛОВА
В присъствието на прокурора ИВАНОВ
изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.534/19 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда №152/14.06.18 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 2 състав по Н.Д.3455/14 г., подсъдимите Д. И. М., М. П. М. и И. С. Т. са признати за виновни и осъдени за извършено от тях престъпление по чл.116,ал.1,т.11 вр.чл.115 вр. чл.20,ал.2 вр.чл.18,ал.1 НК, като във връзка с чл.54 НК им е наложено наказание лишаване от свобода съответно от шестнадесет, петнадесет и осемнадесет години. Постановено е то да бъде търпяно при първоначален строг режим. Приспаднато е времето, през което лицата са били задържани с мярка за неотклонение Задържане под стража. Тримата подсъдими са осъдени да заплатят солидарно на конституирания граждански ищец Г. Д. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв., ведно със законната лихва,считано от датата на увреждането, до окончателното й изплащане. Те са осъдени и да заплатят направените по делото разноски,както и държавна такса за уважения граждански иск.
По жалби на същите чрез техните защитници е образувано В.Н.Д. 1368/18 г.по описа на АС-София /САС/, НО, 8 състав. С решение № 40/ 28.01.19 г. присъдата е потвърдена.
Срещу решението на САС е постъпила жалба от адвокат М. като защитник на подсъдимия Т. /в чието отсъствие се гледа делото/. В нея са развити съображения по всички касационни основания, като се настоява и за несправедливо отмерен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Иска се съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или да бъде изменено решението, като ВКС приложи закон за по-леко наказуемо престъпление; или да се намалят наложеното наказание и гражданската претенция.
Оплакванията са доразвити в допълнение към жалбата, като единственото уточнение,което може да бъде направено, е за претенция за преквалификация по чл.115 или чл.128 НК.
Постъпили са жалби от подсъдимия М. лично и от неговия защитник. В тях са посочени и развити всички основания,визирани в нормата на чл.348,ал.1 НПК. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или изменение на същото с прилагане на закон за по-леко наказуемо престъпление и намаляване на присъденото обезщетение. В жалбата на М. се настоява алтернативно и за намаляване на наложеното наказание.
Постъпили са лична жалба от подсъдимия М. и от неговия защитник, в които са развити всички касационни осснования. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или изменение на решението с оглед реално причинените на пострадалия телесни повреди и определяне на наказанието в тази връзка; или намаляване на наказанието в рамките на приетата квалификация с прилагане разпоредбата на чл.55 НК; и намаляване на размера на присъденото обезщетение.
В съдебно заседание пред ВКС подсъдимите М. и М., както и техните защитници поддържат жалбите с отразените в тях доводи и искания. М. депозира и допълнение към касационната жалба, в което доразвива тезите си. Защитникът на М. въвежда и алтернативно искане за определяне на наказанието спрямо неговия подзащитен във връзка с нормите на чл.58 и чл.55 НК.
Подсъдимият Т. не се явява,редовно призован чрез своя защитник. Последният поддържа жалбата и допълнението към нея.
Представителят на ВКП намира,че решението на САС следва да бъде оставено в сила.
Същото е становището и на повереника на частния обвинител и граждански ищец Г. Д. /който, редовно призован, не се явява/.
Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбите и допълненията, както и аргументите по тях, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:
І/ ПО ОПЛАКВАНИЯТА ЗА ДОПУСНАТИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ:
Предвид обстоятелството, че в жалбите се съзират повтарящи се възражения по отношение на преценката на процесуалното поведение на съда, за яснота и неповтаряне на едни и същи обстоятелства, тази инстанция ще построи изложението си,като най-напред обсъди общи доводи и след това пристъпи към допълване на съображенията с различни аргументи на страните, поставени в сезиращите документи.
Незабавно трябва да се подчертае,че доколкото ВКС е съд по правото и се занимава с процедурни грешки, допуснати от долустоящия съдебен състав, чийто акт подлежи на контрол, няма съмнение, че оплакване за необоснованост не е обстоятелство, което търпи разглеждане. И това е така, не само защото видно от разпоредбата на чл.348,ал.1 НПК необосноваността не е касационно основание, а защото поради същността си тя е относима към съдилищата по фактите. Ето защо настоящият съдебен състав няма да разглежда съображения в жалбите и допълненията към тях, относими към третираното обстоятелство, независимо че някои са прикрити под възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Прочитът на съдържанието на същите обосновава извод на съда относно несъгласие с доказателствената преценка на решаващия състав, която е плод на неговото суверенно право да я извършва. Оттам пък се извежда заключение за фактическа незаконосъобразност и респективно грешно приложение на материалното право. В този смисъл ВКС ще се произнася единствено по допустима аргументация за недоволството на страните.
Преди всичко е необходимо да се заяви,че поведението на подсъдимите е разгледано в две измерения- първото касае събитията в хостел В.,където са били отседнали както мигранти,така и частният обвинител със семейството си; а второто- със случилото се със самия пострадал недалеч от този хостел, пред магазин до ъгъла между улиците П. и Ц. С. в [населено място]. Затова съдилищата по фактите са обсъждали свидетелските показания както на лица, очевидци на поведението на подсъдимите в хостела, така и на такива,които са видели как няколко мъже бият потърпевшия. Изключително внимателно е направена връзката между първите действия, в които несъмнено участват дейците /и те не спорят/ и вторите, отричани от някои от тях /М./ като присъствие, а изцяло като интензитет на насилието.
Всъщност, процедурният проблем,който подсъдимите и техните защитници се опитват да поставят на сериозно разискване, се отнася до прокарване на тезата за дискредитиране показанията на свидетелите А. Д., Д. Г. и А. Р., чрез оплакване за липса на качествен съдебен анализ по противоречията,наблюдавани в различните техни показания. Това са типични случайни свидетели на случилото се с пострадалия по повод нанесения му смъртоносен побой. Тези хора не само са разпитвани многократно в хода на наказателното производство /и на досъдебното такова, и на първото съдебно, и на второто, започнало отново поради промяна на съдебния състав/, но са участвали и в разпознавания на предварителната фаза.
Не може да се отрече, че именно информацията, съобщена от тях, стои в основата на възприетото от решаващите съдилища поведение на касаторите. Не може да се отрече освен това,че предвид многобройно проведените им разпити, тези свидетели невинаги очертават по еднакъв начин важимите за настоящото дело обстоятелства. Действително, първостепенният съд е приложил техниката на прочит на предходни техни показания, когато е решил,че това е процесуално дължимо. В крайна сметка е приел и ценил доказателствените данни, наведени от третираните източници, като ги е съотнасял както помежду им,така и спрямо останалия събран доказателствен материал.
САС от своя страна не е съзрял противоречията между показанията на свидетелите Д. и Г., намерени за налични от защитата на касатора Т.. Независимо от това е поставил на обсъждане всички важни информационнни данни и е изложил съображения за тях. Не е приел доводите на защитата по целения от нея начин. Затова не може да се твърди, че решението не отговаря на правилата на чл.339,ал.2 НПК.
Каквито и противоречия да има в различните показания на обсъжданите свидетели, те не са съществени и не оказват решаващо влияние върху приетото относно казаното от тях. Не бива да се забравя,че тези лица са обикновени хора и съвсем естествено е да обръщат внимание на различни обстоятелства, както и спрямо паметта си да успяват да запомнят разнородни детайли или не. Не бива да се забравя и че те са станали свидетели на поведението на подсъдимите, което ги е стреснало, още повече предвид личното участие на Д. и Г. за оказване помощ на частния обвинител и неособено ласкавото отношение на дейците към тях в тази връзка. На последно място не бива да се забравя,че при различните разпити е различна и техниката на разпитващите лица, като е възможно наред с останалото, с изминаване на времето свидетелите да забравят определени подробности, а други да изплуват. Все пак не може да се очаква от тях да възпроизвеждат еднаква обстановка или подробности, все едно гледат престъплението, снимано на филмова лента или по някой от начините, предоставяни от съвременните технологии.
Несъмнено е установено,че извършителите на побоя са били поне трима, като с оглед общите характеристики на случилото се /в тъмната част на денонощието, няколко надвиснали над падналия човек,когото бият, мъже, отразявани от светлината на витрината на магазин/ би могло да са изглеждали и повече. За участие на свидетеля Т. в побоя не е установено, което обаче не означава,че той не е възприет като четвърти младеж, стоящ близо до нанасящите побоя хора.
Що се касае до осветеността на мястото на събитието, са изложени достатъчно съображения от решаващата инстанция, в които са намерили своето опредметяване данни от различни доказателствени източници. Те са отнесени по взаимен начин и при това липсват процедурни и логически грешки, които да подкопават доказателствената преценка. Мястото е било достатъчно осветено от светлина, идваща от витрините на намиращите се на ул.П. магазини.
На изключително остра критика са поставени показанията на А. Д. и Д. Г. с оглед това кой от тях какво е правил, от какво разстояние е виждал ставащото, как се е приближил към подсъдимите и падналия на земята пострадал и какво всеки от тях е възприел като поведение на другия. Действително, особено що се касае до свидетелката Д., в своите разпити тя дава различни разяснения за това на какво отстояние е била, когато е наблюдавала първоначално нанасянето на боя, но не може и да се очаква да бъде абсолютно точна в отмерването. По-важно е,че порядъкът на разстоянието, който съобщава, е близък и, както законосъобразно е прието от САС, най-приблизителното заявено от нея такова е свързано с движението й към групата на биещите, след като е констатирала какво става и се е опитвала чрез викове да предотврати боя. Затова не е и възприета тезата на защитника на Т., че близостта на видимостта към този подсъдим идва не от приближаването към него при нанасяне на побоя, а при арестуването му. Освен това в настъпилата паника, когато свидетелите са се спасявали поединично от нападателното поведение на подсъдимите /словно и с физическо насочване/ спрямо самите тях, далеч не може да се очаква те да следят действията и на други лица /дали някой тичал, влизал или излизал от хотела и т.н./.
Общо казано, показанията на Д., Г. и Р. са обсъдени с нужната прецизност от САС и са отнесени към други свидетелски показания и доказателствени материали, при това процедурно вярно. И доколкото тези хора са имали най-пряк досег с извършителите на побоя над потърпевшия, то направените с тяхно участие разпознавания са се явили решаващи за установяване на лицата. Коректността на свидетелите се наблюдава конкретно и при разпознаването на извършителите, като специално за М., Д. и Г. са изявили своята несигурност. Тук обаче е спомогнало разпознаването, проведено със свидетеля Ж. Т., което касае този деец за предходен момент, но е относимо към побоя, доколкото поначало, както бе казано, поведението на дейците в хостел В. и по-късното пребиване на потърпевшия са свързани събития.
Съдебното поведение не търпи критика и относно невъзприетите показания на свидетеля Н. Т., който отрича намеса на подсъдимия М. в нанесения побой. В тази насока са изложени мотиви, споделими от настоящата инстанция, без да има нужда да бъдат повтаряни. Същото се отнася и до отреченото обстоятелство потърпевшият да е предизвикал със слова на омраза последвалото поведение на дейците.
Следващият доказателствен материал, върху който всички подсъдими и защитници наблягат като недостатъчен, поради което е бил предмет на доказателствени искания, представлява направеният експертен извод относно състоянието на пострадалия Д. след деянието. Той стои в основата не само на възприетата фактология по престъпната дейност, но и по приложението на материалното право. На л.32 до 35 вкл. от атакуваното решение въззивната инстанция е взела подробно отношение по този въпрос, стъпвайки на назначените в хода на делото експертизи и имайки предвид разясненията на вещите лица по тях в съдебно заседание- относно нанесените на пострадалия увреждания и състоянието му към момента на провеждане на първостепенното съдебно производство.
Спорът, който се активира, е свързан с това,че изготвилите заключенията експерти не били запознати с всички възможни медицински документи за Д.. Както е описано от въззивната инстанция, в хода на досъдебното производство има две експертизи, като едната е изготвена в самото начало на същото, а другата-по-късно поради дългия престой на жертвата в лечебно заведение по повод преодоляване на тежкото му здравословно състояние предвид причинената от побоя черепно-мозъчна травма. Няма никакво съмнение относно това,че нанесените телесни повреди са резултат от поведението на подсъдимите и че ако не е била приложена адекватна медицинска помощ, то леталният изход за Д. би бил неминуем. Вещите лица са взели предвид важната за направа на необходимия извод,който интересува настоящото производство, документация и са се ангажирали с крайно становище относно медико-биологичната същност на причинените увреждания.
В съдебно заседание на 05.12.18 г. САС мотивирано е отказал назначаване на допълнително медицинско изследване, свързано както с обсъжданото току-що,така и с наличните по делото данни за първичен хипотиреоидизъм у пострадалия. Няма никакво основание да се приеме,че това заболяване е оказало някакво отношение към здравословния статус на последния, което незаконосъобразно да се вменява на подсъдимите, доколкото прекъсва причнно-следствената връзка между тяхното поведение и неговото здравословно състояние. Третираното заболяване е съпътстващо /свързано е с щитовидната жлеза/ и е констатирано в хода на лечението на Д. в болнично заведение. Но причината за престоя там са били тежките черепно-мозъчна и лицево-челюстна травми, вменени по обвинителния инструмент като нанесени от дейците.
И на последно място в тази част на изложението, след като така или иначе се говори за изводите на съда, касаещи здравословното състояние на потърпевшия, трябва да се отговори на въздигнатото възражение от защитника на подсъдимия Т., че не било ясно от съдебните мотиви дали потърпевшият Д. сам е изпаднал в кома или е бил приведен в медикаментозна кома като част от лечението. Този съд не може да разбере какво би променило приемането на кое да е от тези обстоятелства по отношение на инкриминираното престъпно поведение и последиците от него, но видно от мотивите към атакуваното решение в частта по фактите, е възприето,че Д. е изпаднал в кома. По-късно, при обсъждане на медицинските заключения /л.33/, са възпроизвеждани разяснения на вещите лица, уточняващи, че възбудата на мозъчните обвивки налагала и привеждане на пациента в медикаментозна кома, която била част от лечението и се преустановявала при стабилизиране на жизнените функции. Въпреки спирането на седацията и медикаментозната кома, Д. продължавал да бъде в коматозно състояние, от което излязъл едва на 04.01.14 г. Но,както бе казано, лечението е било последица от поведението на дейците. Няма неяснота, която да влияе върху упражняване на правото им на защита да разберат точно и конкретно за какво са осъдени, за да могат адекватно да се противопоставят пред тази инстанция.
1/ ПО ЖАЛБАТА И ДОПЪЛНЕНИЕТО НА ЗАЩИТНИКА НА ПОДСЪДИМИЯ Т.:
Най-напред се твърди, че решението на САС е белязано с противоречие, доколкото във фактологическата му част е прието извършване на деянието от три лица-подсъдимите, а при преценката на смекчаващите отговорността обстоятелства се очертава настъпване на престъпния резултат,за който е допринесло и лице,чиято самоличност не е безспорно установена. Видно от съдебните мотиви, участието на свидетеля Н. Т. не е доказано да е престъпно. По този начин съдебната воля била неясна най-вече относно това колко са извършителите на деянието.
ВКС не споделя изложената теза. Както изтъкна по-горе в своето решение, но по друг повод, установеното по делото участие в побоя е на три лица, за които е изведено заключение,че са подсъдимите. Въпреки това, разисквайки доказателствата, първостепенният съд е стигнал до извод, че е възможно да има и друг мъж, явяващ се неустановен по делото. Именно в тази връзка казаното е било взето предвид като смекчаващ фактор при индивидуализиране на наказанието касателно дейците. А САС от своя страна е отговорил на възражение на част от защитниците, отхвърляйки позицията им,че СГС не е имал предвид обсъжданото обстоятелство /л.42 от решението/. Така че няма противоречие, което да поставя под въпрос формираната съдебна воля.
Второ, неоснователно според защитата на подсъдимия Т., съдилищата по фактите са отказали да пристъпят към изготвяне на мащабна скица на местопроизшествието, която да установи действителното отстояние от пейката,на която е седяла свидетелката Д., до петното кръв, фиксирано в огледния протокол. По такъв начин било ограничено правото на защита на цитирания деец и са пренебрегнати нормите на чл.14 и чл.107,ал.3 и 5 НПК. Както е известно, не всеки отказ на съда да се събират доказателствени материали по искане на някоя от страните води до извод за накърнени процесуални права, а само този, който е осуетил установяване на обстоятелства по чл.102 НПК. В процесния случай и СГС, а по-късно и САС са дали подробен отговор относно ненужността на исканото действие и този съд се солидаризира с тях. Като оставим настрана обстоятелството, обсъдено по-горе, относно изявленията на Д.,както и желанието на защитата да я дискредитира поради основателно възприети като маловажни противоречия по определен въпрос в множеството депозирани от нея показания, кредитирането на подадената от свидетелката информация е отнесено и към друг доказателствен материал, което е изключило нуждата от изготвяне на претендираната скица.
Трето, твърди се,че в съответствие с показанията на Д. са игнорирани заявените от нея данни относно изнасяне от страна на намиращия се в хотел С. С. свидетел К. на някакъв предмет, с който да се предпази от извършителите на побоя. Направен е извод, че най-вероятно това е палка и по същество се цели този предмет да бъде приет за намерен на местопроизшествието /понеже била изпусната от свидетеля/, за сметка на позицията на съдилищата,че Т. е ползвал такава и с нея е удрял пострадалия. За да се счете последното за установен факт, наред с показанията на очевидци /най-вече на Д./ на побоя и направените медицински изводи, са взети предвид и обясненията на подсъдимия М., който сам признава за носена от него телескопична палка. Същата, след съобщаване за преминаване от ръка на ръка сред дейците, законосъобразно е изведено, че накрая се е озовала у Т.. Той е бил най-агресивен и е видян да нанася удари с такъв предмет /именно затова е прието,че намерената палка е стигнала до него/ в областта на главата на потърпевшия.
Четвърто, като специфично процесуално нарушение е отбелязано поведението на СГС по отказ да приобщи показания, депозирани от свидетелката Д. при първото разглеждане на делото пред съдебен състав на СГС в частта, описваща реакцията на нападателите на виковете и приближаването на самата жена към тях, което влияело върху изводите за умисъла при извършване на престъплението. В подкрепа на претенцията буквално са възпроизведени изявленията в изтъкваната част,давани от свидетелката пред различните първостепенни съдебни състави. Не става ясно обаче в какво се състои процедурната неправилност на поведението на втората инстанция по този повод. Затова ВКС ще отговори общо, че е възприета незначителност на разминаванията, които са резултат както от реализирания изказ, така и от невъзможността свидетел да е в състояние неотклонно да възпроизвежда всеки важим за производството факт. Именно поради тази причина доказателствените материали се оценяват както самостойно, така и при съпоставяне с останалите такива. Което в случая значи, че за умисъла на дейците ще се извеждат съображения от всички доказателствени източници, както е и сторено.
Пето,и СГС, и САС подробно са отговорили на отправеното от защитата на подсъдимия Т. възражение относно валидността на протокола за освидетелстване на лицето. Тя се оспорва поради действия по фактическо изземване,за които няма съдебна санкция. Същият довод се повдига и пред ВКС, като за пореден път са отразени съображенията, залегнали и в допълнението към въззивната жалба /трябва да се отчете, че този подход е експлоатиран и за други обстоятелства, независимо че процесуалните възможности на второстепенния съд и на ВКС са различни/. Върховната съдебна инстанция по наказателни дела споделя казаното от САС и не намира за нужно да го повтаря. Общо казано, при безсъмнено даденото от Т. съгласие да бъде освидетелстван и доколкото това процесуално-следствено действие представлява оглед,но на живо лице, а и предвид нормата на чл.158,ал.2 НПК, следва да се възприеме тезата, че оспорваните като личен обиск действия спрямо дееца /който още не е бил обвиняем/ представляват разкриване, изследване и запазване на следи от престъплението. И за тях не е необходимо съдебно разрешение или одобрение.
Релевирано е обаче и допълнително обстоятелство. Според защитата не било отговорено на направеното възражение,че действията, описани в протокола за освидетелстване, не са извършени от служители на СДВР, които са водели разследването, а от разследващ полицай при 3 РПУ на МВР-София, както и че не е писано нищо за „намирането“ на регистрационна карта в джоба на Т.. Действително, съдилищата по фактите не са се занимавали с такива доводи, но те не са и съществени в доказателствен план. Това е така,тъй като именно служители на 3 РПУ на МВР-София са задържали първоначално подсъдимите М. и Т. и са изготвили заповеди за 24 часово задържане, в рамките на което се е пристъпило към освидетелстване. А що се касае до намерената регистрационна карта на името на А. С., то същата не е относима към инкриминираната деятелност, за да бъде обект на специален анализ.
Шесто, въззивната инстанция е дала отговор и на следващия аргумент, развит от защитата- спори се за липса на идентичност между свалените от Т. дрехи и обувки при освидетелстването му и обектите, изследвани по биологична експертиза 05-Б/2014 г.,изготвена от вещо лице М.. САС се е солидаризирал със СГС и затова е отговорил накратко. По същество обаче тезата му е ясна. Няма съмнение,че става дума за едни и същи вещи, описани по различен начин, доколкото са различни изписващите основните им характеристики лица. Някои /вещото лице/ са по-точни при описанието на обектите с детайлите, докато при приобщаване на дрехите и обувките от полицейски служители, е подходено по-генерално цветово, без обръщане на внимание на подробности. А що се касае до обувките, основната характеристика е,че те са спортни /което включва и маратонките/, а цветовото разминаване при описанието е извинимо, доколкото е в рамките на една и съща гама.
Седмо, не по-различно е положението и с приетия за годно писмено доказателствено средство протокол за оглед на тротоарно пространство. И пред двете инстанции е оспорвана неговата валидност, като съответно са отхвърляни доводите в тази насока. Изложени са подробни мотиви, които се оспорват обяснимо, тъй като ако бъде признат за негоден протоколът, то това би повлякло и изключване на приобщените чрез него предмети-веществени доказателства. Обстоятелствата по писменото доказателствено средство са намерили потвърждение в показанията на разпитаните по делото очевидци, полицейски служители и поемни лица, като изрично е уточнено, че те са достатъчно, дори и да бъде изключен самият протокол от годната за ценене доказателствена съвкупност. Изявленията на свидетелите служат за допълване на информацията, добита чрез огледния протокол.
Наистина, поемните лица удостоверяват повърхностното си поведение при ангажирането им при огледа /дори и не престой през цялото време/, но и не спорят за отразените в протокола обстоятелства. Може да се приеме,че при спазване на най-ниския възможен стандарт те са осигурили гражданския контрол по законосъобразно извършване на процесуално-следственото действие „оглед“. Но несъмнено без конкретната информация, депозирана от останалите свидетели, трудно би се очертала действителността на данните по него.
Все в тази светлина се отправя процесуален упрек към аналитичната дейност на съдилищата по фактите относно огледите, свързан със свидетеля П.. Заявява се,че той най-вероятно е престоял 5-10 минути, които включват времето и при двете му участия като поемно лице-такова и по протокола за оглед на хостел В.. Този съд няма как да провери изнесените данни, доколкото лицето не отрича да е имал качество като обсъжданото. Още повече, категорично по писмените доказателствени материали огледите са се провеждали един след друг, без да съвпадат по време- първият от 21.50 ч. до 22.20 ч., а вторият- от 22.35 до 23.40 ч.на 09.11.13 г.
И отново предвид казаното дотук, се оспорват изводите на САС относно огледа,направен в хостел В.. Те касаят обстоятелството защо това процесуално-следствено действие е извършено от представители на 3 РПУ на МВР-София, а не на СДВР, след като поводът за образуване на производството е бил нанесеният побой. Съдилищата са извели заключение, че предмет на втория оглед са били щетите,нанесени от подсъдимите при престояването им в него за издирване на незаконни мигранти. Както правилно е отразила в допълнението си към жалбата защитата на подсъдимия Т., този въпрос няма пряко отношение към предмета на делото,поради което не си заслужава да му бъде обръщано по-нататъшно внимание. Само трябва да се отговори, че показанията на лицата от хостела, разпитани по производството, се явяват важни за установяване на предходното поведение на подсъдимите и свидетеля Т., което кулминира в приетия опит за убийство на частния обвинител.
Осмо, макар и в частта по приложението на правото, защитата на Т. е направила възражение пред ВКС за липса на отговор от страна на САС относно противоречие в мотивите към присъдата на СГС в частта по наличието на хулигански подбуди- там било описано, че дейците са целели да причинят телесни повреди, което поставя под съмнение приетия опит за убийство. Този съд ще отговори тук, доколкото става дума за оплакване срещу поведение по процедура. Няма съмнение,че липсва пряко и задълбочено обсъждане, защото внимателният прочит на мотивите към присъдата /л.45 и по-рано/ установява ясна визия на решаващата първа инстанция за присъствие на пряк алтернативен умисъл.
2/ ПО ЖАЛБИТЕ НА ПОДСЪДИМИЯ М. И НЕГОВИЯ ЗАЩИТНИК:
А/ ПО ЖАЛБАТА НА М.:
Изложени са няколко обстоятелства, свързани с процесуалната дейност на САС- неразпознаване на дееца; липса на каквито и да е веществени доказателства,свързващи го с инкриминираната деятелност, и съдебни откази на процесуални искания. Доколкото тези въпроси са предмет на оплаквания и от упълномощения му защитник, ВКС ще вземе отношение по тях при обсъждане на доводите на адвокат Б..
Б/ ПО ЖАЛБАТА НА ЗАЩИТНИКА НА М.:
На първо място по отношение на допуснатите съществени нарушения на процедурни правила от страна на втората инстанция, оказали съществено отрицателно въздействие върху упражняване на процесуалните права на подсъдимия М., е развит отказът на САС да уважи доказателствени искания- да назначи медицинска експертиза относно това дали коматозното състояние на пострадалия е пряка и непосредствена последица от нанесените му телесни увреждания или е причинено от нелекувания вроден хипотиоредизъм; да назначи медицинска експертиза, която да даде отговор какво е актуалното здравословно състояние на потърпевшия с оглед адекватно определяне на претърпените болки и страдания, оценими на плоскостта на гражданското обезщетение, както и относно дължимото за определяне на дейците наказание; да назначи компютърна експертиза, която да установи автентичността на видеозапис, разпространяван през Интернет, отразяващ мястото на събитието след деянието, по какъвто начин да се установи осветеността му, положението на тялото на пострадалия, опитите на последния да се надигне, пристигането на линейка и полицейски екипи, задържането на двамата подсъдими- Т. и М..
В съдебно заседание на 05.12.18 г. САС е изразил подробни мотиви за неуважаване на тези доказателствени искания и ВКС се съгласява с тях. В жалбата липсва противопоставяне на изводите, което да установява абсолютна необходимост от набавяне на подобни доказателствени материали в контекста на нормата на чл.102 НПК от една страна, а от друга- повторението на исканията на плоскостта на оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения не оборва преценката на дирените обстоятелства чрез събраните вече в хода на производството доказателствени материали.
На второ място се релевира липса на мотиви-касационно отменително основание по чл.348,ал.1,т.2 /изписана е ал.2, но е ясно,че става дума за техническа грешка/ НПК поради това,че САС не е отговорил на две възражения на защитата- едното е свързано със задържането на М. за 24 часа по ЗМВР, когато е имал право на адвокатска защита и по което време са осъществени разпознавания с негово участие; при приемане, че този подсъдим е ритал входната врата на хотел С. С., той не може да е участвал в боя над пострадалия, за което говорят сравняванията на времето от видеозаписа по делото и съобщението на телефон 112, че неизвестни лица нанасят побой над някакъв човек.
Тук трябва да се направи едно уточнение. Въззивната жалба, изготвена от защитника на подсъдимия М., е обща и в нея не се съдържат тези възражения. Те са отправени в пледоарията пред САС, но поне що се касае до първия поставен въпрос, липсва отговор. Подробна аргументация на втория въпрос не е намерила място в атакуваното решение, но фигурира изявление /л.48 от решението/ за неуважаване претенциите на защитата за участието на подсъдимия М. в деянието, предвид формираните изводи на двете инстанции по доказателствата. По този начин описаното горе възражение е отхвърлено и аргументите за това действително личат при прегледа на доказателствената дейност.
Макар и липсата на отговор на първия въпрос да е пропуск на въззивната инстанция, тя не се явява оценяема като отсъствие на решаващи мотиви, правещи невъзможна преценката на същината на съдебния акт и водещи до невалидност по силата на чл.348,ал.3,т.2,пр.1 вр. ал.1,т.2 НПК. Тази инстанция ще обясни позицията си, по какъвто начин и ще разреши поставения процесуален проблем.
Видно от обясненията на подсъдимия М. пред съда, той твърди, че е арестуван, заведен в СДВР, където писал обяснения, а когато поискал адвокат, му казали „Да не са ти по филмите тия работи“. По-късно дошъл защитник, но деецът не си спомня дали като е имал такъв, е давал обяснения. В кориците на делото не фигурират данни М. да е бил задържан по реда на ЗМВР, когато би имал право на адвокатска защита или изрично да откаже такава /за останалите двама подсъдими има данни, но те са задържани на местопрестъплението; виден е и отказът им от адвокатска защита/. Именно на това обстоятелство ВКС отдава липсата на отговор от страна на САС на въздигнатия от защитата довод. На л.135 от т.1 на ДП е приложено ръкописно обяснение на М., което потвърждава заявени от него обстоятелства, но не относно задържане.
За да бъде разбрана позицията на този съд по отхвърляне на обсъжданото възражение, трябва да се направи к