О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 145
гр. София , 26.02.2009 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, ЧЕТВЪРТО отделение, в закрито заседание деветнадесети февруари , две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Костадинка Арсова
Василка Илиева
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 3576/2008 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. са подали касационна жалба срещу решение № І* от 29.04.2008 г. по гр.д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 3.12.2004 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на Бургаския районен съди са уважени предявените искове. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради неговата необоснованост , допуснати съществени процесуални нарушения при преценка и обсъждане на доказателственият материал и нарушения на материалния закон при преценката за погасяване на правото на строеж , за приложимостта на института на погасителната давност към ограничените вещни права , за погасяване на правото на строеж спрямо собственика на терена , начален момент на погасителната давност, прекъсване на давността и др. Въвежда доводи за недопустимост на решението, считайки , че мотивите са му неясни , поради което не може да се направи извод за съображенията на съда , които са формирали изразения в решението извод.
В представено отделно изложение на основанията за допустимост на касационната проверка жалбоподателят се позовава на чл.280 , ал.1, т. 1 и т.3 ГПК като представя решения на Върховния касационен съд. Счита, че с касираното решение съдът се е произнесъл по съществени материално правни въпроси обуславящи условията за прекъсване на погасителната давност по отношение на ограничените вещни права, придобиването на ограничени вещни права на оригинерно и деривативно основание, приложението на чл.88, ал.2 ЗЗД . Считат, че спора е решен в отклонение от константната практика на ВКС. Документират твърдението си като представят решение № 1* от 2006 г. на ВКС , ІV б отделение решение № 56 от 3.02.1995 г по гр.д. № 708 от 1994 г. на петчленен състав на ВКС . Отделно от това навеждат доводи, че посочените въпроси са от съществено значение за развитието на правото и точното приложение на закона при отстъпването на правото на строеж в полза на търговски дружества срещу задължението за строителство и условията за приложение на погасителната давност върху възникналото в тези случаи ограничено вещно право.
Ответника В. Х. Х. е депозирал отговор , в който излага съображения както в подкрепа на решението, така и аргументи относно липсата на основания за допускане на касационна проверка на въззивното решение .
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационната жалба на К. Х. И., С. В. Р.,М. В. Г. и В. В. следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като в нея се сочат съществени материално правни въпроси по който съдът се е произнесъл като се подържа наличието на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК – т.е. решен в противоречие с константната практика на Върховния касационен съд и е от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
С решение № 149/07 от 7.03.2007 г. по гр.д. № 2* от 2005 г.на Върховния касационен съд, ІV”б” отделение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за повторно разглеждане с указания по приложението на закона.
С касираното решение са уважени предявените от В. Х. Х. срещу касаторите К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. установителен и ревандикационен искове за магазин с площ от 47,36 кв.м. и склад с площ от 43,56 кв.м. , заедно с 9,15 кв.м. от общите части на сградата , в дворно място съставляващо УПИ *,5836 в кв.32 по плана на гр. Б. защото е намерено , че ищеца ги е придобил чрез реализирането на отстъпеното право на строеж от касаторите в полза на ЕТ”И” , независимо , че с решение от 2.10.2000 г. по гр.д. № 1* от 2000 г. на Бургаския районен съд, договора за учредяване право на строеж срещу строителство на сградата между касаторите и фирмата е бил развален. Приел е че н.а. № 166 от 26.07.1996 г. по н.д. № 5* от 1996 г. е породил своето действие при условията на чл. 88, ал.2 ЗЗД. По делото са обсъдени и отхвърлени направените няколко правопогасителни възражения от страна на касаторите, основното от които е че правото на строеж е било погасено по давност.
Касаторите следва да внеса дър. такса по сметка на ВКС в размер на 162,90 лв. на основание т.18, ал.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК вр. с чл.71, ал.2 ГПК, тъй като от данъчната оценка на имота е посочена в у-ние № 1* от 23.07.2003 г. и не е заявен друг размер на обжалваемият интерес.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННА ПРОВЕРКА на решение № І* от 29.04.2008 г. по гр.д. № 198 от 2007 г. на Бургаския окръжен съд.
Указва на К. Х. И., С. В. Р., М. В. Г. и В. В. Р. в едноседмичен срок от съобщението да внесе дър. такса в размер на 162, 90 лв. по сметка на ВКС като представи счетоводен документ по делото.
След внасяне на държавната такса делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.