1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1451
гр.София, 18.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
шестнадесети ноември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1430/ 2011 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма], [населено място], за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1033 от 28.07.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г. в частта му, в която след като е отменено частично решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 20434/ 2010 г., спорът е решен по същество. Така по предявените от М. П. Б. против касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № 29/ 03.11.2010 г. на прокуриста на [фирма], ищецът е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност „инспектор „екология” и касаторът е осъден да му заплати обезщетение за оставане без работа в размер 4 575 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди от жалбоподателя, че въззивният съд е постановил решението си в противоречие с практиката на ВКС по материалноправният въпрос счита ли се за трудоустроено лицето, за което в решението на ТЕЛК няма дадени препоръки за преместване. Повдига също процесуалноправните въпроси допустимо ли е въззивният съд да постанови решението си преди да изтече даденият от него срок за представяне на писмена защита и има ли право въззивният съд да се произнася по факти и доводи, които не са твърдяни в исковата молба и във въззивната жалба. Счита, че по тези въпроси съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че те имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. На тези основания моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касация М. Б. оспорва жалбата. Според него жалбоподателят не е формулирал въпрос по чл.280 ал.1 от ГПК, съдът няма право да го извлича служебно и това е достатъчно основание за недопускане на обжалването. Счита, че обжалваното решение е съобразено с практиката на ВКС, а не й противоречи.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, а искането за допускане на касационно обжалване на решението – за основателно.
Не следва да се възприема твърдението на ответника по касация, че жалбоподателят не е формулирал въпроси по чл.280 от ГПК. Изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът е направил в самата касационна жалба, което е допустимо. Правните въпроси, по които се иска произнасяне, са формулирани ясно и изрично. Изложени са и твърденията на касатора, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС (решенията, на които се позавава, са приложени) и че са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Поради това искането за допускане на касационно обжалване е редовно и подлежи на разглеждане по същество.
Материалноправният въпрос е без значение за крайните изводи на въззивния съд, тъй като той е уважил предявените искове не по съображения за това, че от ТЕЛК не са дадени препоръки за преместване на лицето, а поради неправилна квалификация на уволнителното основание (като решаващ мотив). Процесуалноправните въпроси обаче обуславят въззивното решение, тъй като съдът се е произнесъл по законността на уволнението на основания, неформулирани във въззивната жалба и исковата молба и преди да изтече определеният от него срок за представяне на писмени бележки по делото. Освен че обуславят решението, тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както се установява от представените от касатора решения по гр.д.№ 1645/ 2009 г., ІV г.о., № 1281/ 2010 г., ІІІ г.о. и № 720/ 2009 г, ІV г.о. Поради това обжалването следва да се допусне, като на касатора бъде дадена възможност да внесе дължимата държавна такса.
В касационната жалба е направено и искане от [фирма] за спиране на изпълнението на въззивното решение в осъдителната му част. Налице са предпоставките по чл.282 ал.2 от ГПК, тъй като видно от представеното платежно нареждане на [фирма] от 02.09.2011 г., касаторът е превел по сметка на Върховния касационен съд за обезпечение сумата 5 382,35 лв, която е по-голяма от присъденото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ. Твърдението на ответника по касация, че принудителното събиране на сумата вече е осъществено, не е подкрепено с доказателства. Поради това възражението му срещу искането за постановяване на спирането не следва да бъде уважено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
СПИРА изпълнението на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1033 от 28.07.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г. в осъдителната му част.
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1033 от 28.07.2011 г. по гр.д.№ 1058/ 2011 г.
На основание чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа за държавните такси указва на жалбоподателя в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер 171,50 лв (сто седемдесет и един лева, петдесет стотинки). В противен случай жалбата ще бъде върната.
Делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: